Българската кухня е вкусна, но далеч не е здравословна. Повечето традиционни ястия се запържват, подправят се с доста сол и с люто. Често на детето се предлага храната, която ядат и възрастните... Този подход е абсолютно погрешен. Така се залага бомба със закъснител – в бъдеще то да страда от хипертония, затлъстяване, диабет, ранна атеросклероза и др.
Правила
След като навърши 1 ½ година, детето може да премине на обща храна. Насърчавайте го да се храни самостоятелно. Създавайте му трайни навици в това отношение.
То трябва да се храни четири пъти на ден (закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря). Втора сутрешна закуска не му е нужна. На тази възраст потребностите на организма от енергия и основни хранителни вещества намаляват.
За да може детето да се научи да дъвче, постепенно се откажете да пасирате храната. Продуктите нарязвайте на ситно, а месото смилайте. Това е т.нар. преходна храна.
Редовно включвайте в менюто салати и пресни плодове, за да осигурявате на детето витамини, минерали и вода. Те създават устойчивост към инфекции.
Не му предлагайте мазни и тлъсти храни. Те потискат имунитета.
За да стимулирате имунната система на детето, към края на първата година може да включвате в менюто му риба и храни, съдържащи цинк (черен дроб, черно птиче месо). При готвене използвайте чесън. Той е естественият враг на вирусите. Храни, които унищожават болестотворните микроорганизми, са киселото мляко, плодовете и зеленчуците, богати на каротин и витамин С.
Добре е, ако детето не е алергично, да приема около 5 до 10 г мед дневно. Медът е смес от глюкоза и плодова захар – въглехидрати, които се усвояват по-бързо. Освен че съдържа минерални вещества, ензими, органични киселини, белтъци и витамини, медът засилва имунната система.
Яйцата съдържат всичко нужно за детския организъм. За да няма опасност от отравяне, варете ги 13 минути, след като заврят. Ако е прясно, суровото яйце потъва във водата, а при счупване жълтъкът му остава цял.
Забрани
Порцията при едно хранене не бива да надвишава 200–250 г, а ако храната е по-концентрирана, да е по-малка.
За обяд не давайте голяма порция супа, надробена с хляб. Така детето няма да може да изяде основното ястие, а в него се съдържат пълноценните продукти.
Грешка е и обядът да се състои от соса на ястието за възрастни, надробен с хляб. Така детето се лишава от важни хранителни съставки, които се съдържат в месото – богато на белтъци и желязо. Организмът най-лесно усвоява желязото от месото.
Не изпадайте и в другата крайност – да сервирате порция като за възрастен и да настоявате детето непременно да изяде всичко. Последствията са наднормено тегло в резултат на прехранване или т. нар. нервно безапетитие – негативно отношение към храната.
Не предлагайте много сладки десерти. С тях детето бързо ще се засища и ще отказва храната, богата на ценни биологични съставки. Захарта е и най-големият враг на зъбите.
Д-р Богдана Василева
педиатър