Вкусът е едно от най-ранно развиващите се сетива. Доказано е, че още от майчината утроба плодът има вкусови усещания.
Вкусовите особености на 2 – 3-годишните и свързаното с тях отношение към храната понякога са необясними. Част от децата не са особено придирчиви и изпразват до дъно купичките в детската градина или бурканчетата от детската кухня. Но дори и тези лакомници, както и повечето им връстници, имат свои предпочитания към една или друга храна. Много от малчуганите отказват дори да се докоснат до някое най-вкусно (според нас!) ястие. Един пренебрежителен поглед и ръчичката блъсва паничката. Защо ли? Явно имат значение не само вкусът, но и външният вид, цветът, миризмата, а може би и количеството на храната, която се предлага.
Особено обичани са белите храни: бял хляб с масло или най-обикновена бисквита, макарони – най-вече с някакви интересни форми (звездички, цветенца, топчета, рибки), мляко – прясно или кисело, с мед или с плодове. Пържените картофи заемат водещо място след зеленчуците, както и краставичките (дори и киселите, както се убедих на един рожден ден). Привлекателен е и кетчупът не само заради червения си цвят, но и заради значителния процент захари, които съдържа.
Да забраните ли напълно лакомствата?
Според мен не бива да лишавате децата от една вафла, 2–3 парченца шоколад или няколко гумени мечета. Малките (както навремето вероятно и майките им) примират за нещо сладко, и то толкова повече, колкото то им се отказва. А ако поради страх от напълняване и прекаляване с въглехидрати сте твърдо против, въобще не внасяйте изкушения в дома си! Малките ще ги надушат и от най-скритите места и ще приложат всичките си хитрини, включително неутешимия плач, за да ги изпросят. Жаждата им за нещо сладко успешно може да се утоли с 1–2 лъжички мед. Добре е, че почти всички деца обичат варено яйце, месо и риба. Задължение на родителите е да следят качеството на тези храни – пресни, без тлъстини и без консерванти!
Има обаче не малка група 2 – 3-годишни, храненето на които е кошмар за цялото семейство Тези дечица, твърде сполучливо наричани “злояди”, с необяснима твърдост отстояват своите вкусови предпочитания. Понякога се пристрастяват към определени храни, за да ги заменят само след седмица с други. Така децата сами регулират известен баланс между въглехидратите, белтъчините и мазнините. Те често отказват плодове, но си набавят витамини с някой предпочитан сок. Този начин на хранене понякога трудно може да се преодолее, още повече че, както доказват диетолози, става дума за етап в развитието на значителна група деца, който закономерно изчезва към петата година.
Ако Вашето дете Ви създава трудности, сходни с описаните, опитайте да скъсите периодите на злоядство без да го възприемате като нещо фатално, болестно, опасно за живота на детето Ви.

  • По време на яденето не насочвайте разговора изключително към темата хранене. Поставяйте въпроси, интересни за детето, близки до неговия свят на приказки и въображение. Например: “Миличко, ти какво животинче искаш да станеш?” Или: “Майката котка води ли дечицата си на разходка?”
  • Не прилагайте насилие и заплахи!
  • Не изразявайте пред детето личното си неодобрение към някоя храна, за да не създадете у него допълнително отрицателно отношение към храната въобще.
  • Сипвайте в чинията съвсем малко храна и изчаквайте детето само да поиска още.
  • Понякога помага назоваването на храните със смешно звучащи имена.
  • Децата обичат да си хапват с пръстчета. Не забранявайте категорично тази склонност!
  • Не насилвайте детето дълго да седи на масата. Забележите ли, че това му досажда, спокойно, без упреци го отстранете.
  • Използвайте факта, че следобед децата са по-лакоми, имат по-добър апетит, отколкото на обед. На табла подредете храни, към които детето няма предпочитание, но които са му необходими – например парченца плод, “мечка” със сирене. Оставете таблата без покана и обяснения на масата. Надявам се, че след десетина минути подносът ще бъде празен. А Вие?