Все едно вчера вашето човече беше толкова малко, че умееше само да суче и да спи (и да поплаква от време на време, разбира се). Постепенно започна да научава нови умения и да опитва непознати храни. Някои от тях го караха да се намръщи, от други си хапваше с удоволствие. Докато навърши първата годинка, вашето дете опита почти всички съставки от храната на „големите” хора. Всъщност май е време вече да не го наричате „бебче” и да помислите как да го приобщите към семейната трапеза. Обърнах  се към доцент Мариана Маринова, специалист по детско хранене към Университетската детска болница, да даде съвети по този въпрос.

Преходът
Възрастта за преминаване към храната на големите варира в зависимост от това кога е захранено детето, както и от това дали е здраво физически. Приблизително между 10 месеца и 1 година то вече поема преходна храна, която по консистенция е близка до кърмаческата (по-рядка – частиците са с големина до ½ см), но по вкус е като на възрастните. Някои деца бързо свикват с нея, други в началото се задавят. Докъм 1½ год. храната е под формата на каша, но постепенно тази необходимост отпада с появата на резците – детето вече може да дъвче и само да отхапва от предложения му за закуска сандвич.


Първата промяна, която настъпва, е в броя на храненията –  вместо 5 те стават 4. Детето само ще ви подскаже, че е време за това, когато започне да се засища за по-дълго. Вие пък увеличете количеството на храната му, защото то трябва да се разпредели в 4 порции. Важно е те да са равномерни, а не някоя (например обедната) да е по-обилна от другите. Приблизителното количество за едно хранене между 1 и 1½ год. е между 250 и 300 г в зависимост от апетита на детето, а до 2-годишната възраст може да достигне 400 г.

Меню
За закуска детето може да яде попара или кус-кус и плод. Около 10 ч. пак може да му се даде плод.


Обядът включва супа, основно ястие и десерт, като най-голямо по количество е основното ястие.
За следобедната закуска могат да се предложат крем или овесени ядки, или кифла, баничка и мляко. По-подходящи са инстантните готови каши с подбрани за деца субстанции, отколкото приготвяните с нишесте.
Вечерята да е постно ястие и мляко, сирене, яйце.
Всеки ден детето трябва да приема 400–450 мл мляко. То може да е под различна форма: за пиене, като съставка на яденето, на крема. До 3 години най-подходящи са предназначените за съответната възраст сухи млека. Те са от екологично чисто мляко, което е специално съобразено с дневните нужди на детето. Все пак над 1 год. може да се дава и кисело, и прясно мляко.
Препоръчителната дневна доза на млечните произведения е 30–40 г.
Поне 4–5 дни в седмицата детето трябва да яде месо. Месото да е разнообразно: пилешко, телешко, пуешко, може и свинско, но да не е тлъсто (това важи за всичките меса). Един ден от седмицата е препоръчително да се даде риба и един ден менюто да е постно.
Хлябът през деня да е 20–30 г. Тестени произведения (баничка, палачинка) могат да се предлагат на детето два пъти седмично, но пържени десерти и закуски (мекици, бухти), с охота приготвяни от бабите, то не бива да консумира по-често от веднъж на 10 дни.
Ежедневно в менюто трябва да присъстват плодове и зеленчуци, като част от тях да са пресни.
Подходящи за децата са всички зелени листни подправки (пресни или сушени), а също и сладкият червен пипер.

Грешки
Не прехранвайте детето. Въпреки твърденията, че пухкавото дете е най-очарователно, имайте предвид, че затлъстяването започва още в тази ранна възраст! Дебелото дете е по-предразположено към наднормено тегло в по-късна възраст. Внимавайте с количеството на захарта. На ден тя да не е повече от 30 грама (включително в десерти, кремове, сокове). За децата до три години обаче не са подходящи и т.нар. нискокалорийни подсладители.
Грешка е от толкова ранна възраст детето да се храни според вегетарианските принципи. То се нуждае от желязо и ако не яде месо, това може да навреди на здравето му. Нека вегетарианството по-късно да е личен избор.
Не давайте само супа за някое от храненията. Дори и надробена, тя не може да замести основното ястие.
Между храненията избягвайте да предлагате на детето да хрупа солети или царевични пръчици. Давайте му само вода или парче плод.
Шоколадът и какаото не са подходящи до 3-годишна възраст. Мед могат да ядат децата след една годинка, ако не са алергични.
Ако детето ви обича кисело мляко, нека то да не е с ниска масленост – най-добре с 3–3.6%.
Макар българската национална кухня да е вкусна, тя не е много подходяща за малки деца заради многото запръжки и мазни ястия. Най-здравословно е средиземноморското меню.
Избягвайте да купувате замразени храни (особено месо). Ако искате да съхранявате месо по-дълго време, по-добре купувайте охладено, така че да прецените неговия свеж вид и качество и след това да го замразите.
Не давайте на детето газирани и безалкохолни напитки. Те съдържат много захар, консерванти и оцветители (някои от които дори са забранени).

Ани Кашкавалджиева

Детските кухни
За много майки детските кухни са незаменимо улеснение, защото всеки ден предлагат разнообразно меню на приемлива цена. В различните градове дневният купон струва между 60 стотинки и 1 лев, грамажът също е различен, както и началната възраст на приеманите деца (в зависимост от приготвяната храна). Ето какво обяснява д-р Кехайова от Дирекция “Здравеопазване” към Столичната община – институцията, която отговаря за софийските детски кухни:
„За детска кухня на територията на столицата се записват деца от 10 месеца до 3 години, но за съжаление кухните могат да готвят по един вид от всяко ядене (супа, основно и десерт) за деня, без да има разлика според възрастта. Стремежът ни е да задоволим нуждите по-скоро на малките деца и затова консистенцията е доста рядка. По-големите обикновено сами се отказват от детската кухня, а и се възползват от общата храна на семейството. В един от районите (“Витоша”) от години освен стандартното се приготвя и диетично меню за деца с различни алергии. В другите райони на столицата не е имало интерес към тази услуга.
Менюто във всички кухни се подготвя по рецептурници, създадени от лекари. Специалисти от РИОКОЗ задължително одобряват всяка рецепта и правят проверки за хигиената на детските кухни. Вярно е, че ръководството по хранене е още от седемдесетте години на миналия век, но от три години експерти по хранене подготвят ново.
В момента се предлагат разнообразни меса (пилешко, пуешко, телешко, заешко), но без риба, защото дори и при рибното филе има опасност да останат дребни костици и не бива да се рискува. Що се отнася до продуктите, правят се конкурси за доставката им, а към доставчиците има много строги изисквания за съхранението, транспорта и обработката на храните. Месото задължително трябва да е прясно и да се превозва с хладилни коли и т.н.”