Слабо дете не означава болно дете. Обикновено това са хиперактивни деца. Виждали сте “щиглец”, който не може да се спре на едно място. Дори и в детската количка той непрекъснато е в движение – рита с крачета, дърпа играчките, гука и радостно маха с ръчички.


Редица са факторите, които още от раждането влияят върху теглото на човека. На първо място, всеки носи в себе си гени за слабост или за дебелина

Ако двамата родители са слаби, шансът детето да е слабо е много голям. Всъщност обаче човек унаследява предразположеността към слабост или затлъстяване, а какъв ще стане, зависи от много други фактори. Повишеният метаболизъм на даден организъм също играе значителна роля при определяне на теглото. Има хора, които по-бързо изгарят калориите, и такива, които “трупат запаси”. Физическата активност е един от основните фактори за теглото, затова и темпото на наддаване след прохождането на детето е много по-бавно, отколкото през първата година от живота. Не на последно място остава и храненето – видът на храната, начинът на хранене, количеството на приеманата храна.
Тази година Световната здравна организация (СЗО) промени таблицата за норми за ръст и тегло на децата Така се коригираха показателите отпреди повече от 20 години. Новата таблица е създадена въз основа на резултати, получени от измерването на 8440 деца от 6 страни (всички на майчина кърма!). Според резултатите старите норми са били завишени с 15–20%. Така например на старата таблица за нормално тегло на едногодишно дете са посочени 10.2–12.93 кг, докато сегашната норма е 9.53–11.79 кг.

Децата на естествено хранене наддават по-бавно и според експертите на СЗО завишените досега нормативи често са водели до препоръки за дохранване или преминаване на хранене със заместител на майчината кърма. СЗО препоръчва малките деца максимално да се кърмят, тъй като майчиното мляко има оптимален състав, усвоява се добре и осигурява имунна защита на детето. Кърмените деца по-рядко страдат от наднормено тегло, хипертония и захарен диабет. Много често липсата на апетит се дължи на страх от новите храни
Запознаването на детето с нова храна трябва да става едва след появата на интерес към нея. Такова захранване се нарича педагогическо, защото основната му цел е не да го нахрани, а да го запознае с новата храна, да го научи да дъвче и то да разбере, че храната не идва само от гърдата на мама.
От около 6-месечната възраст бебето започва да проявява интерес към съдържанието в чинията на мама и се опитва да го пробва. Именно това поведение се нарича активен интерес към храната и то показва готовността на детето да се запознава с нови вкусове. Интересът към храната у детето не е свързан с възникнало у него чувство на глад, а с желанието да подражава на мама. Децата са най-добрите “папагали”. Те искат да правят същото, каквото и мама – да вземат от чинията някакви парченца и да ги слагат в устата си. За да не се страхува детето от новите неща, давайте му личен пример, приготвяйте храната и я опитвайте пред него. Приучвайте го да свиква, че непрекъснато ще му предлагате и непозната досега храна. Правете го по-атрактивно, измисляйте сюжети, чрез които ще събуждате интереса му.
Категорично внасянето на нови храни в менюто не бива да става чрез насилие и методи на принуда “Оставете детето само да избира. Природата най-добре управлява организма му!”, съветват авторитетни учени в областта на детското хранене. “Ако все пак забележите, че апетитът му намалява, ограничете сладкото в храната – така усещането за глад по-бързо ще се възстанови. Всичко останало е търпение”, допълват специалистите. Та нали повечето от възрастните в детството си са били “клечки”?!
Психиатри и антрополози от Харвард и от Университета на Австралия са установили, че в теглото, ръста, размера на главата и умствените способности има и сезонни различия “Зимните” бебета са се оказали със значително по-голям ръст, а на 7-годишна възраст те са по-високи и по-тежки. Най-оптимистично гледат на живота “летните” бебета.
Когато едно дете е жизнерадостно, игриво и се развива нормално, то е здраво и не бива родителите му да се тревожат, ако неговото тегло е по-ниско.

Кухня за апетит
Млечна супа с овесени ядки
Продукти: 50 мл (1 кафейна чашка) прясно мляко, 50 мл (1 к.ч) вода, 10 г (1 ч.л.) овесени ядки, 3 г ( ½ ч.л.) масло, 1/6 яйце (предварително го разбийте и отделете малка част).
Приготвяне. Сварете във водата овесените ядки и по желание ги пасирайте. Залейте ги с по-голямата част от горещото мляко и част от водата, в която са врели. Оставете ги отново да заврят до кипване. Отстранете от огъня. Подправете супата с яйцето и останалото мляко и върнете на огъня да се вари още 10 минути. След свалянето от огъня прибавете маслото.

Салата винегрет (зимна)
(за деца над 11 месеца–2 години)
Сварете на пара (!) 15 г червено цвекло и 40 г картофи. Като омекнат картофите, извадете ги, но оставете цвеклото да се свари напълно. След това обелете зеленчуците и ги нарежете на кубчета. Прибавете по 20 г нарязани на кубчета кисели краставички и ябълки, 20 г ситно нарязано кисело зеле и 10 г настъргани моркови. Размесете зеленчуците, ако има нужда ги посолете (киселото зеле и киселите краставички обикновено са доста солени!) и залейте с 3 мл (3/4 ч.л.) олио.
Може да украсите салатата с нарязано твърдо сварено яйце.

Суфле от карфиол
Продукти: 100 г карфиол, 3 г (¾ ч.л.) брашно, 10 г (2 ч.л.) сухар, 7 г (1 ½ ч.л.) масло, 50 мл (1 к.ч.) прясно мляко, ½ яйце (предварително го разбийте и отделете половината), 10 г (2 ч.л.) настърган кашкавал.
Приготовяне. Пригответе пюре от сварения карфиол. Прибавете част от сухара, накиснат в малко студено мляко и разбъркайте добре. Добавете и препеченото брашно, останалото мляко, суровия жълтък и настъргания кашкавал. Отново разбъркайте всичко. След това добавете внимателно разбития на сняг белтък, като бъркате бавно. Изсипете сместа в намазана с масло форма, поръсена с малко счукан сухар. Оставете да се пече в умерена фурна до зачервяване.
По същия начин може да приготвяте и суфле от тиквички.