Храненето през първата година на детето е от изключително значение, защото този период се характеризира с най-бързо темпо на растеж и развитие на всички органи и системи. Няма страна в света, здравна или обществена организация, които да не препоръчват кърменето като незаменим начин за осигуряване на всичко нужно за нормалния растеж и развитие на малките деца. Споровете и различните мнения са около продължителността и хранителния режим на кърмачето.


Съветът на Световната здравна организация (СЗО) е “през първите шест месеца от живота си кърмачето да се храни изцяло и единствено естествено. След този период, за да се задоволят растящите нужди, детето да се захранва, докато кърменето продължи до две години”.

UNICEF също препоръчва изцяло кърмене през първите шест месеца: “Кърмата е най-добрата храна и течност за кърмачето. Никоя друга храна или течност не са необходими през първите шест месеца от живота на детето.”
В повечето европейски страни тенденциите за естествено хранене следват съветите на СЗО, като изцяло кърмене се препоръчва през първите четири до шест месеца. Това означава, че детето приема само майчина или дарителска кърма, без никакви течности или храни, с изключение на капки или сиропи, които съдържат витамини, минерали или медикаменти само ако са предписани от лекар.

Миналата година в официална декларация Американската академия по педиатрия също пропагандира изцяло естественото хранене за шест месеца и продължаване на кърменето поне до края на първата година на детето. В някои американски клиники родилката не се изписва, ако няма достатъчно кърма, като се полагат особени грижи за стимулирането й.
Препоръките за естествено хранене се спазват по различен начин в отделните европейски страни. Например в Швеция от 1970 г. (тогава само 30% от децата на два месеца са били кърмени) до момента има тенденция към увеличаване на продължителността на естественото хранене, както и на броя на кърмените деца. Сега близо 80% от бебетата на два месеца приемат единствено кърма, около 40% продължават да са на естествено хранене и на шест месеца. Подобни тенденции се наблюдават в Австрия, Норвегия и в други европейски страни.
Много важно е да се знаят предимствата на естественото хранене

  • Кърмените деца боледуват по-рядко и по-леко от инфекции на горните дихателни пътища, на отделителната система и на опорно-двигателния апарат, от отит, ентероколит.
  • Кърмените деца са подложени на по-малък риск от синдрома на внезапна смърт на кърмачето.
  • Кърменето през първите 3–5 месеца намалява риска от затлъстяване и наднормено тегло в училищна възраст с близо 35%.
  • Естественото хранене намалява значително риска от диабет. Това трябва да се има предвид особено в семейства с диабет.
  • Кърменето е профилактика за атопичния дерматит, хранителната и респираторната алергия през детството.
  • Нивата на холестерола при кърмените деца, особено при момчетата, са по-ниски при хранените със заместител, като кърмата осигурява оптимален глюкозен и липиден метаболизъм.
  • Кърмата е богат и единствен източник на биоактивни вещества.
  • Децата на естествено хранене са с по-висок коефициент на нервно-психично развитие, като ефектът зависи от продължителността на кърменето и е особено силно изразен при родените с ниско тегло.
  • Кърменето изгражда здрава емоционална връзка между детето и майката.
  • Здравният статус на кърмещите майки е по-добър от този на некърмещите.
    Майчината кърма задоволява дневните енергийни нужни на детето през първите четири-шест месеца от живота. След този период възниква необходимостта от захранване с по-концентрирани храни с по-висока енергийна стойност, богати на витамини и минерали. От хранителна, физиологична, имунологична и психологична гледна точка захранването е комплексен процес, поради което изисква и съответен научен подход. В края на миналия век имаше тенденция към по-ранно захранване на децата, но това е неоправдано от физиологична гледна точка и крие известни рискове. Американската академия по педиатрия сочи: “На базата на съвременните знания въвеждането преди 4–6-месечна възраст на полутечни храни и заместители на кърма няма никакви предимства.” По-голямата част от специалистите препоръчват захранването да става след 16-ата седмица, но да не се забавя след 24-ата седмица.
    За противопоказано се приема необосновано ранното захранване – преди 13-ата седмица. То крие риск за здравето на кърмачето.

    В България е приета следната схема на въвеждане на различни храни одобрена от Министерството на здравеопазването:

    II месец – плодов сок (избягват се ягоди, грозде, сливи, цитрусови плодове). Дават се 30 мл 2 пъти между храненията.
    IV месец – пюре от зеленчуци с мляко.
    V месец – млечно-плодов кисел или инстантни детски каши; през ден по ¼ твърдосварен жълтък.
    VI месец – месно-зеленчуково пюре.
    VII месец – попара със сирене, настърган плод.
    VIII месец – 30 мл супа или бульон на обяд преди зеленчуковото пюре.
    X–XII месец – преминаване към т.нар. преходна храна.
    В семейства, обременени с алергични заболявания, захранването може да започне и по-късно, защото колкото по-голямо е детето при включването на новата храна, толкова по-малка е вероятността от развитие на алергия към нея.
    Храните за захранване трябва да са възрастово диференцирани, бактериално и химически чисти. Препоръчва се поне в началото да се използват фабрично приготвените поради по-голямото им разнообразие и контрола върху качеството на суровините и технологията на производство.
    Апетитът е основният фактор, който регулира енергийния внос. При някои деца дневните нужди са по-големи. Поради това през последните десетилетия все повече привърженици печели т.нар. свободно хранене при което количеството на приетата храна е в зависимост от апетита на детето. По този начин се осъществява по-добре индивидуалният подход към храненето. Свободното хранене обаче се отнася само за количеството на приетата храна, докато видът й и броят на храненията са възрастово обусловени.
    Правилното физическо развитие е най-добрият показател за здравословното хранене.
    Съвременните майки все още допускат грешки – ранно отбиване, дохранване и захранване на кърмачето, както и прехранване. Не се спазва и времето за преминаване към по-грубо смлени храни, което забавя приучването на детето да дъвчи и да гълта и го обрича на едностранчиво хранене. През последните години се наблюдава стабилно увеличаване на случаите на хранителна алергия при децата. Най-често срещана е алергията към протеините на кравето мляко. Други потенциални алергени са млечните продукти, месото (телешко, овче, агнешко), яйцата, бобовите храни, ядките, цитрусовите и горските плодове. Основна причина за тези алергии е ранното преминаване към смесено хранене или към хранене със заместител на кърма. Кърмените деца с прояви на алергия могат да останат на кърма, като се препоръчва майката да избягва консумацията на посочените алергени.
    Повечето здравни институции са против преди шестия месец в менюто на здрави кърмачета да се включва краве мляко, като най-добре е това да става след първата година.
    Рационалното хранене на кърмачето осигурява не само оптимален растеж и развитие, но и предпазва от заболявания в зряла възраст.