Мило мое, пиша ти това писмо с много обич, вярвайки, че един ден, когато вече си голям човек, ще го прочетеш и ще разбереш кaкво означаваш за мен - океан от мечти, любов и смисъл. Наслаждавам се на всяка секунда от бременността, това е подарък от Бога, радост за дома ни и несравнимо благословение. Ето какво написа сърцето ми:

"Там ли си? Когато се събудя нощем, те търся. И се питам дали не е само сън, че съм бременна. Но не е, защото вече напипвам едно топло и твърдо място на корема си, където растеш защитено.

Още не усещам ритничетата ти. Въпреки това ти преобърна целия ми живот – още в девет вечерта съм уморена, а вкусът на пастата за зъби сутрин предизвиква буря в стомаха ми. Не ми се става рано, мързеливо ми е. Придърпвам завивката над главата си, вслушвам се в себе си, искам да остана сама с теб. Понякога ми се плаче. Сълзи от радост? Не знам. Има още толкова много време, докато се появиш, а аз вече се чувствам толкова различно.

Дали те закрилям достатъчно добре? Чувствам се отговорна. Щастието с теб не прилича на това искрящо, вълшебно чувство, което те носи на крилете си, когато си влюбен. Ти предизвикваш топлина, която ме залива от корема до сърцето и дори ми причинява лека болка. Понякога се питам с какво ли се захванах – ти не ми остави никаква вратичка за отстъпление и няма как да избягам.

Ти всъщност май чакаше да стана твоя майка? Струва ми се, че това е така, защото се появи още при първата възможност. Спрях хапчетата и хоп – бременна! Не ми даде възможност да се полюшкам поне малко между желанието за дете и действителността, между надеждата и разочарованието. Татко ти беше направо горд с бързото си постижение. Неговата радост не е помрачена от страхове и това е добре, защото ми действа успокояващо.

Татко ти настоя да дойде с мен на ехографския преглед и направо обезумя от вълнение. Това ме трогна и в същото време имам усещането, че моето Аз започва да се затрива. В такива моменти се чувствам като някакъв съд, предназначен за твое убежище. Просто имам нужда от още малко време. Все пак толкова голямо събитие като бъдеще с дете досега не ми е предстояло.

Родителите ми са безкрайно радостни – ти ще си тяхното първо внуче. Мама изрови снимка от времето, когато е била бременна с мен. Облечена е с нещо като палатка с дантелки и погледът й е съвсем непознат за мен. Дали и аз скоро ще гледам така – вглъбена в себе си, уплашена и същевременно щастлива? Момче ли си, или момиче? Не знам какво предпочитам – същество, което ми е познато, или което е напълно различно от мен?
Откакто си при мен, карам колата вдясно. По магистралата и въобще. Станах по-бавна и по-предпазлива. Отказах се от рискови пътешествия и се старая да пестя. Ти си моят свят, мило любимо бебе. Ти си най-голямото приключение, в което някога съм се впускала…