Отделението по Неонатология - поглед отвътре с надежда

Д-р Иво Пвлов завършва медицина през 1987 г. в София, придобивайки по-късно специалност по Детски болести и Неонатология. Работи последователно в Благоевград до 1993 г., Четвърта градска болница – София до 1995 г. и УБ „Лозенец“ до 2013 г. От са мото създаване на МБАЛ ,,Надежда“ през 2013 г. д-р Павлов е част от екипа неонатолози и педиатри, които се грижат с много любов и професионализъм за бебетата, родени в болницата.

Големият ден наближава, и вие, като всяка бъдеща мама, търсите най-доброто и сигурно място, където ще се чувствате спокойни, за да дадете нов живот. В настоящия разговор с д-р Иво Павлов ще научим повече за предизвикателствата, успехите, незабравимите моменти в професията „неонатолог“.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Въпреки че нерядко има изключително напрегнати моменти, които мобилизират целия екип, денят обикновено преминава така: след рапортите – общоболничен и този в отделението, задачите се разпределят, минаваме визитация в интензивния, слединтензивния и физиологичния сектор, поемаме новородените в родилните и оперативните зали, извършваме неонатологични и педиатрични прегледи в детския кабинет, оформяме медицинската документация на новородените.

Нивата на компетентност се определят от медицинския стандарт по „Неонатология“ с изменението му от 2014 г. Това е най-високото ниво, на което може да отговаря дадено отделение или клиника, със съответните изисквания към структурата за осъществяване на дейността: устройство и оборудване на помещенията, осигуреност с медицинска апаратура и техника, изисквания за персонала и за вида и обема на медицинските дейности. Например, медицинският стандарт по „Неонатология“ изисква в структурата по неонатология (отделение или клиника) от III ниво на компетентност да работят най-малко шест лекари, като най-малко трима от тях трябва да са с придобита специалност по неонатология, апаратите за инвазивно обдишване – минимум шест, апаратите за неинвазивно обдишване – минимум два, стационарните инкубатори – минимум дванайсет. При нас в момента работят 12 лекари, като 9 от тях са със специалност по неонатология, 7 от които със специалност по детски болести и 1 със специалност по детска кардиология. Разполагаме с осем апарата за инвазивно и три за неинвазивно обдишване, както и с петнайсет инкубатора за новородени. Накратко: лекуваме цялата възможна патология в неонаталната възраст с изключение на случаите, изискващи хирургично, кардиохирургично, неврохирургично и урологично лечение по оперативен път. Последните, след стабилизация, се превеждат в съответните оперативни центрове.

Броят на недоносените деца, родени тук, е съпоставим със световната статистика и тенденция към повишаване. За миналата 2021 г. в болницата се родиха 2357 бебета, около 12% от тях са недоносени. Най-малкото спасено недоносено бебе тук е родено в 24-а гестационна седмица. То прекара в стационара 124 дни и го изписахме съвсем скоро с много добра прогноза за качеството на живота му.

Майките най-често се тревожат, когато децата им са зачервени, имат някакви обриви, пожълтяват или много спят, или не сучат. В повечето случаи се касае за неонатална еритема, токсична еритема или жълтеница, които не изискват лечение, а само наблюдение. По отношение на кърменето майките получават подкрепа от целия ни екип, включващ акушери, неонатолози, акушерки и специалисти по кърмене, поощряваме престоят на бебето да бъде изцяло с майката. Предварително, преди раждането, провеждаме курсове с основен лектор акушерка Надежда Стаменова за предизвикателствата, които предстоят пред бъдещата майка по време на раждането и след това.

Всички бебета проявяват силна воля за живот, освен ако не са настъпили тежки невъзвратими поражения. При недоносените това най-често става внезапно и бързо. Необходими са много знания, опит и мигновени реакции, за да се предотвратят тези поражения, а възстановителният процес изисква време, както и изключително търпение и професионализъм от страна на целия лекуващ екип.

Всяко новородено при срок на бременността, по малък от 37 пълни гестационни седмици, се нарича недоносено – тоест, това е термин за възраст. Според теглото недоносените се разпределят в три групи: новородени с ниско тегло (тегло при раждането до и включително 2499 грама), новородени с много ниско тегло (тегло при раждането до и включително 1499 грама) и новородени с екстремно ниско тегло (тегло при раждането до и включително 999 грама). Тези три групи определят съответния риск за болестност и преживяемост. Най-рискови, поради незрелостта си, са недоносените от 3-ата група. Обикновено това са бебета, родени преждевременно в 28-а или по-ниски гестационни седмици. Въведен е и термин „потенциална жизнеспособност на плода“. От 2021 г. в България за такъв се смята плод от бременност, достигнала срок 25 пълни гестационни седмици и/или при тегло на плода, което да е равно на и над 700 грама. В този случай плодът се записва като „раждане“ и се оказват пълен обем реанимационни мерки. Ако плодът е под 25-а гестационна седмица, също получава пълен обем реанимационни мерки, като се записва раждане след преживяване от 72 часа.

За съжаление, поради пандемичната обстановка, бяха редуцирани посещенията от страна на родителите в неонатологичното отделение до 1 път седмично, като всеки ден ние ги информираме за състоянието на децата им. Но за нас контактът на родителите с техните бебета е изключително необходим и подпомагащ лечението им. Нещо повече – ние обучаваме родителите как да се справят в ситуации, когато се налага продължаване на кислородното лечение вкъщи на деца с бронхопулмонална дисплазия или когато се налага продължаване на сондовото хранене при деца с липса на сукатален и гълтателен рефлекс. Родителите преминават обучителен курс при нас от две седмици с ежедневно посещение и обучение. Опитът показва, че детето в родителска среда има много по-голям шанс за подобрение, отколкото ако се преведе в други здравни или социални заведения.

За това отдавна няма никакъв спор, защото нашата цел е обща – здравето на децата. Нещо повече – в болница „Надежда“ е създадено едно от първите по рода си звена за приложение на психоанализа в болнична среда под ръководството на д-р Велислава Донкина. Веднъж седмично д-р Донкина и проф. Богданова посещават нашето отделение и се срещат с проблемните ни деца, като провеждат терапевтични сеанси както с тях, така и оказват психологична подкрепа на родителите им. Положителните резултати още веднъж потвърждават правилото, че хората трябва да общуват помежду си и и че близкият човешки контакт лекува.

Ние не прилагаме превантивно или профилактично антибиотик. В медицината такива се използват предоперативно или профилактично при риск от ендокардит, а в акушерството - като антепартална профилактика при стрептококово носителство и раждане през естествените родилни пътища. В неонатологията употребата на антибиотик се базира на клинични и параклинични (лабораторни, микробиологични, вирусологични, образни) показания. Първите до известна степен са субективни, но са водещи и определянето им зависи от знанията и опита на неонатолога, вторите са обективни – или ги има, или ги няма. За да ограничим ненужната употреба на антибиотици, в болницата е създадена комисия по антибиотична политика, която е разделила антибиотиците на 3 групи – достъпни, наблюдавани и резервни антибиотици. Най-често употребявани са достъпните антибиотици – пеницилини и аминогликозиди. Допълнително сме ограничили употребата на достъпните цефалоспорини поради наличие на резистентност. Всички останали се употребяват след обстойна дискусия както вътре в отделението, така и след разрешение от комисията, като се прилага съответен протокол за това.

Действително, световната статистика показва, че бременните, боледуващи от коронавирус, са застрашени от преждевременно раждане. Това се отнася преди всичко за тези с тежки инфекции – протичащи с тежки пневмонии, миокардити, полиневрити и тромбемболии. За щастие, бременните, които се срещнаха с този вирус и родиха при нас, прекараха инфекцията с леки или средно тежки прояви или безсимптомно, и родиха доносени или близо до термина деца (35–37 гестационна седмица) – без съществени патологични прояви.

Нашите успехи са общи успехи. За това допринасят всички звена в болницата – репродуктивният център, феталните морфолози, акушерите, неонатолозите и
колегите от параклиничните звена, лабораториите. Информационната система, която имаме, ни дава възможност за бърза справка и ориентиране в ситуацията, но контактът лице в лице ни разкрива онези детайли, които не може да ни даде дигиталният носител.

По време на престоя им недоносените бебета ежедневно се визитират и/или преглеждат от неонатолог най-малко 4 пъти в денонощието и винаги, когато има отклонения в състоянието им. На всеки 2–3 часа се хранят със сонда, след проверка за остатъчно стомашно съдържимо – или от шише, със смяна на еднократните пелени и преобличане при нужда. Ако е необходимо се провежда преглед от детски кардиолог, особено в случаите, когато подозираме наличие на персистиращ артериален канал, който се среща най-често при недоносените с екстремно ниско тегло, като решението за медикаментозно или оперативно затваряне на канала се взема по ехографски и клинико-лабораторни критерии. Всички недоносени деца, родени с тегло под/или 1800 грама и възраст под/или 32-а гестационна седмица, както и всички новородени, при които е провеждана механична вентилация повече от 72 часа или кислородотерапия повече от 30 дни, подлежат на офталмологичен скрининг за ретинопатия – първият преглед се осъществява 4 седмици след раждането или 32–34 постконцепционна възраст, а следващите прегледи са през 1–3 седмици в зависимост от състоянието на ретиналните съдове и завършват скоро след 40-а гестационна седмица. Преди изписване се провежда слухов скрининг, ако е необходимо – допълнителна УНГ консултация след изписването. Детето се изписва при достигане на тегло над 2000 грама, след хранене от шише и ориентировъчна възраст поне 36-а гестационна седмица. След изписването недоносеното бебе се проследява от неонатолог или опитен педиатър през две седмици за първия месец и всеки месец след това. На 2 месеца коригирана възраст, т.е. 2 месеца след вероятния термин, се насочва към детски невролог за оценка на неврологичното състояние и евентуално насочване към рехабилитатор. Децата с бронхопулмонална дисплазия изискват консултации с детски пулмолог и детски кардиолог. МБАЛ „Надежда“ предоставя всички тези услуги чрез своите кабинети в болницата или МЦ в Paradise Center.

В трудни ситуации лекарят се опира на знанията и опита, които притежава. Много важна е и спокойната, лишена от излишни емоции среда, която позволява да се вземе правилното решение, както и екипността и доверието, което имаме помежду си. Когато всичко това е допълнено и с нужната медицинска апаратура и лекарствени средства, нещата се получават. Бих казал, че в болница „Надежда“ сме успели да съчетаем всички тези фактори, което позволява да помогнем и спасим много деца.

Много са тези случаи, но тъй като поводът за интервюто е празничният брой на списание „9 месеца“, ще спомена датите 05 срещу 06 юни 2018 г., когато бях нощно дежурство. То започна напрегнато – с раждането на недоносено момиченце с екстремно ниско тегло в 28-а гестационна седмица по естествен път, при което се приложиха в пълен обем реанимационни мерки, за да я спасим. След това последваха още 4 раждания. Така се случи, че последното от тези раждания в дежурството ми беше на моя скъп първи внук – раждане по естествен път. Безкрайно съм благодарен на всички, които участваха в това щастливо за мен събитие.

Няма да бъда многословен! Ще кажа само: Бъдете спокойни. Доверете ни се! Защото, когато вярата срещне надеждата, животът винаги намира начин.