Какви са тайните на доволните и щастливи бебета

Когато бебето се чувства добре, и младите му родители са добре. От какво се нуждаят малките, за да са щастливи? Няколко малки добавки, които правят децата доволни, а така също и родителите им.

"Държат ме на ръце и ме галят!"

БЕБЕ ИВЕЛИН - МАЛКИЯТ ГЕРОЙ С ГОЛЕМИТЕ СИЛИ 

Мария, на 12 дни

Всичко тук е толкова ново. Около Мария има много място, няма ограничение, до което да се допира кожата й, няма нищо, което да спира движенията й. Тя рита с крачета, наоколо е светло, понякога е топло, после става студено, заобиколена е от шумове, които идват до нея като вълни, и от въздух, който гали кожата й. Всичко е непознато за Мария, нищо не е като в нейния малък свят в корема на мама. Там всичко й беше познато – ритмичното тупане на маминото сърце, шумовете от движението на кръвта и на червата й. Сега тя трябва да търси мястото си, да намери отново защитеността си, още нищо не е обичайно. Освен приятното чувство да лежи на топлата мамина ръка и да бъде люляна лекичко. Мария се наслаждава, когато я масажират нежно. С всеки допир тя опознава по-добре тялото си и усеща границите му. Когато татко я носи из жилището, тя рита свободно с крачета.

Мария е щастлива, когато изпитва телесен контакт.

Нервните клетки в мозъка на новороденото са многобройни, но не са свързани още в мрежа помежду си. Това се променя с огромна скорост – още от първия ден се образуват нови връзки между отделните неврони, т.нар. синапси. Те съхраняват всяко ново познание и го предават по-нататък. Първото преживяване, което стимулира растежа на бебето, постъпва чрез кожата. Всяко нежно докосване, всяка ласка помага за развитието на мозъка.

„Знам, че винаги има някой до мен!”

Боби, на 5 седмици

Гладът напада Боби като вихър. С всяка секунда той става по-силен. Боби се чувства беззащитен. Той поема дълбоко въздух и заплаква силно. Гладът, пълните пелени, студената главичка, претопленото коремче – всичко, което нарушава комфорта на Боби, се излива в неудържим плач. Следва нещо прекрасно – някой идва. Един глас изговаря успокоителни думи и тяхната мелодия покрива Боби като с нещо меко. Топли ръце го вдигат високо във въздуха и той може да се опре на спасителя, чиято ръка го потупва леко по гръбчето. Сега той се намира в поза, в която нервната му система разбира най-добре, че всичко ще се оправи. Облегнат на маминото или татковото рамо, той може да наблюдава какво става около него. Цялото му тяло е в контакт с любимия човек, който се грижи за него. Още преди гладът да е заситен, пелените да са сменени и той да се е оригнал, вихърът се оттегля и всичко около Боби се успокоява.

Боби е щастлив, когато за него се грижат всеотдайно.

Към щастието принадлежи и правилната температура на тялото. Кърмачетата не са в състояние да я регулират чрез кожата. Подходящата температура за тях се изпитва най-добре на тила. Ако той не е нито много топъл, нито студен, бебето се чувства добре, дори и крачетата и ръчичките да са леко хладни. Бебето спи най-добре при 18 градуса. В спалния чувал то е защитено и не може да покрие случайно главата си с някоя завивка.

„Усещам, че ме разбират”

Нели, на 3 мес.

Нели се усмихва, мама отговаря на усмивката й. Познатото лице откликва на всичко, което прави Нели. Когато крачетата й ритат на масата за повиване срещу корема на мама, тя гледа изненадано. Всеки контакт с поглед Нели свързва с човека срещу нея, с неговите и със своите чувства. Когато Нели плаче, тя вижда утешителната усмивка на по-голямата си сестричка. Тъй като Нели още не може да говори, погледите заместват всичко, което тя узнава и иска да каже на околните. За Нели очите наистина са прозорци към душата. С тях тя се доближава до околните или се отдалечава от тях, когато не получава отговор на погледите си. Тогава тя става неспокойна, рита с крачета, плаче. Когато Нели извърне глава при закачките на татко, това означава, че има нужда от почивка. Когато отново е заредена с енергия, тя търси очите на татко, които й се усмихват – ето че те отново са заедно.

Нели е щастлива, когато останалите разбират погледите й.

Кърмачетата не само наблюдават и реагират, след 10-ата седмица те имат и очаквания към поведението на отсрещния. Ако той се наведе с широко отворени очи към бебето, напрежението и при него се покачва, че нещо ще се случи. Играта с мимики и жестове напредва, докато напрежението спадне, когато мама нежно пощипне брадичката на детето. Тази игра бебето ще очаква всеки път при подобна ситуация.

„Имам спокойствие, когато се нуждая от него”

Катя, на 4 месеца

Катя е уморена. Добре че мама внимава – когато Катя търка очи с юмручета, отклонява поглед, мрънка и се извива на постелката за игра, мама слага бебето в креватчето и затваря пердетата. Катя трябва да поспи и да събере отново енергия за покоряване на света. Не всеки ден това се удава така добре. Когато времето за сън е пропуснато, дразненията нападат бебето, то започва да плаче, да се върти и трудно да се поддава на успокояване.

Ако мама пее една след друга приспивни песни, а татко разнася детето из жилището, нещата се влошават, защото Катя не иска да слуша и да вижда нищо повече. Тя иска спокойствие, което намира в тихата си стая. Мама седи до нея и нежно гали ръчичката й. Хубаво е и да лежи на татковия корем, който се поклаща като люлка и я приспива. Катя е щастлива, когато нуждата й от спокойствие е удовлетворена.

МАЙКА НА 57 ГОДИНИ - ЛИЧЕН ИЗБОР ИЛИ ЕГОИЗЪМ

През първите четири седмици кърмачето продължава ритъма на съня си отпреди раждането. Периоди на сън от два до четири часа и кратки периоди на бодърстване са разпределени равномерно през деня и нощта. Едва след няколко седмици бебето може да различава деня от нощта, за което му помагат дневната светлина и тъмнината, дневните шумове и нощната тишина, както и ритуалите за „лека нощ”. След третия месец то може теоретично да спи непробудно 6 до 8 часа с кратко прекъсване без плач. Всяко бебе създава свой собствен ритъм на съня, който би искало да спазва. Потребността на децата от сън е индивидуална, както и на възрастните.

„Позволено ми е да се движа много”

Жоро, на 6 месеца

Жоро иска час по-скоро да го извадят от столчето в колата. Не обича и да го носят в кошчето за бебе, както доскоро. Той иска да изучава света със собствени сили, да се обръща, да пълзи. Обича да се мушка под канапето, да се катери по възглавниците. Това тренира мускулите му, макар понякога да се стига до плач, ако се удари в някой шкаф. Скучно му е и на повивалника, въпреки че обича да прави нещо като мост, като повдига дупето си нависоко. Всеки ден Жоро изненадва с нови изпълнения.

Жоро е щастлив, когато се движи.

Движението стимулира растежа на синапсите, то тренира не само мускулите, но и мозъка. Ранните постижения на тялото изграждат предпоставките за по-късни умения като контрол на импулсите, самомотивация и борбеност. Това означава, че който като бебе рита, пълзи и се обръща на воля, по-късно придобива по-високо самочувствие, търпение и се владее по-добре.

„Играя на спокойствие”

Ана, на 8 месеца

Тя е влюбена в стар миксер. Потъва в занимания с него, сама изважда пластмасови купички, в които си фантазира, че разбърква различни неща. Докато е заета, не обича никой да й пречи или да я прекъсва. Похапва с удоволствие зеленчуково пюре, но ако това я откъсва от миксера, отлага яденето за по-късно, когато гладът я е покорил. Ана обича и да прелиства с мама или татко детските книжки, в които разглежда с увлечение багери, камиончета, лопати и други интересни неща. Ана е щастлива, когато играе, научава нови неща и си говори.

БЕБЕ-ЧУДО - МАЛКАТА ТЕДИ

Децата се развиват при игрите, особено заедно с връстници. Наученото в общите игри ги прави по-умни, развива социалните им умения. Общуването ги учи как да реагират към останалите и какво да очакват.

„Имам много ритуали”

Емил, на 1 година

Той прави първи клатушкащи се крачки около ниската масичка до канапето, като винаги гледа да е след баткото. Всеки ден тялото му придобива нови умения. Мозъкът му учи от събуждането до заспиването. Чувствата му са още необуздани. Радва се, когато баткото прави смешни физиономии, ядосва се, когато не може да извади вафла от кутията, разочарова се, когато след третата крачка не успява да направи четвърта. Емил научава всеки ден десетина нови неща. Добре че има и спокойни моменти, в които може да се отпусне. Тогава идва времето на ритуалите – целувката по нослето преди заспиване, млякото в обичайната чаша за закуска, музикалната кутия до масичката за повиване, червената кофичка във ваната.

Емил е щастлив, когато успява да познае това, с което е свикнал.

БРЕМЕННА ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА 35

Ритуалите са присъщи на семействата. Те създават успокояваща атмосфера за вълнуващите стъпала на развитието и тогава, когато бебето се е превърнало в тийнейджър. Ритуалите функционират обаче само когато не са закостенели, а са пригодени към възможностите на децата и условията, при които живеят. След уморителен ден вместо с целия ритуал за заспиване детето може да се почувства щастливо и само с пожелаване на лека нощ. Децата разбират какво означава изключението и очакват на другата вечер отново ритуала с приказката преди заспиване.