Здравей, списание „9 месеца“! Радвам се, че мога да споделя нашата история. Казвам се Фатме и е време да разкажа за своя път към раждането на дъщеря ни. Преди да родя имах няколко неуспешни бременности, просто губех ембрионите. След тези трудни моменти настъпи и поредният положителен тест – да, отново бях бременна, при това по време на подготовката на документи за инвитро процедура.
Бог се намеси в живота ни и след благата вест, аз веднага отидох на лекар, за да установим какво се случва. Акушер-гинекологът беше в шок и не можеше да повярва, че е възможно. Докторката ми беше дала лоша прогноза, че няма начин след всичко да съм бременна по нормален път, но ето - бях бременна!
Бременността ми премина плавно и спокойно... до петия месец.
Дотук добре, но в началото на шестия месец, по време на поредния преглед (08.07 2020 г.), докторката установи, че бебка е много малка. Предположи, че е заради факта, че самата аз съм дребна жена, но минути по-късно стана ясно, че плацентата ми не функционира пълноценно и бебето не се храни правилно.
Веднага ме насочи за преглед в болницата, където щях да раждам—там отново ме прегледахаме и ме оставиха за наблюдение. Така до 28-а седмица +1 ден, когато започнаха да ми бият инжекции за съзряване на белите дробове на дъщеря ми в продължение на 4 дни, като междувременно следяхме и тоновете на плода. Ден по-късно лекарят заяви, че е време да извадим малката ни сладуранка, а аз ужасно се разтревожих, знаех, че планът бе да чакаме до 30-а гестационна седмица. Разплаках се, но лекарят ме успокои, че всичко ще бъде наред.
Появи се ТЯ! На бял свят се роди ТЕОДОРА – нашият божи дар. Проплака на 11.07. 2020 г. с тегло 660 грама и височина 32 сантиметра. Когато я видях за първи път, си казах, че вече знам какво означава любов от пръв поглед. Теди беше много малка, дори не се виждаше твърде добре в кувьоза. Помолих се Бог да ѝ даде сили.
Цялата ситуация за мен се оказа наистина тежка – 75 дни без дъщеря ни, всеки ден ходехме да я виждаме, да я държим в прегръдките си, за да усеща, че има родителска подкрепа. С моя съпруг се редувахме, а бебка постепенно се подобряваше. Медицинският екип я наричаше „бебе чудо“ и „бебето борец“! За щастие, настъпи и мигът да махнат „маркучите“. Последва и прием на мляко и така Теди стигна тегло 1500 грама, а когато успя да достигне 2000 грама, си я прибрахме у дома.
Вече е на годинка и шест месеца нашата прекрасна дъщеря, благодаря на Бог! Тя е толкова жизнена и енергична! Първият ѝ рожден ден бе чуден празник за нас.
СВАЛЕТЕ НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО СВЕЖИ VIBER СТИКЕРИ
Искам да кажа на такива семейства, които преминават през същото изпитание в момента, да вярват на Бог – Той е чудотворец, за Него няма нищо невъзможно, надявам се да ви насърча с моя разказ.
