Tекст: Гергана Николова, акушерка, Великобритания

Скъпи читатели,  представям ви Яна – млада българска майка, с която се запознах случайно, но комуникацията ни беше прекрасна. Сякаш докато разговаряхме, имах възможността да се докосна до вас и до вашите трепети, страхове и вълнения. До онова, което може би изпитвате, до въпросите, които съм сигурна, че всяка от вас задава по време на първата си бременност и след това. Ето какво ми сподели чудесната Яна…

Яна, нека се върнем 9 месеца назад – как си представяше бременността?

Свикнала съм да чета много книги, но основно търсих информация в интернет и различни форуми. В моя случай трупах впечатления най-много от форуми, като често се допитвах и до чуждестранни сайтове. Оказа се, че представите ми за бременността в началото бяха по-различни от реалността, а реалността ме изненада приятно.

А имаше ли „съвети и препоръки“ от близките ти хора?

Често си говорех с майка ми, мой много добър приятел и съветник, но също много ми помогна и снаха ми, която има 2 момченца с малка разлика и споменът й е още пресен. Най-важното обаче за мен беше, че това не бяха съвети от типа „Аз едно време...“, а бяха отговори на задаваните от мен въпроси. Най-голямата заслуга е на съпруга ми. Той ме подкрепяше не само по време на бременността, но и по време на раждането.

Какви бяха най-големите ти притеснения?

В началото притесненията ми бяха свързани най-вече с това каква майка ще бъда. Някак си не се притеснявах толкова много за здравословни проблеми, а пък за раждането въобще още не се вълнувах. По-късно обаче, около 6-ия месец, вече започнах сериозно да търся информация за видовете раждане, като в главата ми се беше загнездило притеснението от въпроса за раждане със или без упойка. Най-големият ми страх беше да не се наложи раждане с цезарово сечение поради някакво медицинско показание. После обаче, четейки все повече, си изградих впечатлението, че упойката върви ръка за ръка със система със синтетичен окситоцин, за който вече много изследвания безспорно са доказали, че има куп не особено положителни последствия за бебето, колкото и нашите лекари все още да неглижират тази  информация. Това толкова ме беше притеснило, че се наложи последния месец да сменя лекаря си (прекрасен специалист и човек, но в същото време твърде зает, предпочитащ ражданията при него да бъдат дирижирани).  

А кой беше най-тежкият момент през бременността и по време на раждането?

Ами сигурно ще прозвучи малко странно на фона на потенциално много по-сериозни здравословни проблеми, но за мен това беше един момент, в който осъзнах, че нямам контрол над ситуацията с развиващото се бебе, а от дете имам много неприятна клаустрофобия. По време на последните няколко месеца на бременността тази клоустрофобия се трансформира в някаква странна фобия, свързана с това как точно ще се роди бебето.

Беше моментът, в който контракциите вече бяха много силни и ритмични и лекарят ми предложи упойка с идеята, че раждането се развива бързо и е почти сигурно, че може да се постави епидурална упойка, без да се налага и включването на система с окситоцин. Успях да устоя на изкушението благодарение на акушерката ми и дулата, които бяха до мен и се грижеха за нас през цялото време. Вероятно нямаше да се случи кой знае какво и да ми бяха поставили упойка, но все пак исках да съм сигурна, че правя най-добрия избор за бъдещето на бебето и то не заслужава упойката, при положение че природата има своя замисъл за това как да протече родилният процес. Бях изчела толкова много за това как след поставяне на епидурална упойка контракциите могат да се забавят, как още куп неща могат да се объркат, че не исках да рискувам, при условие че моето раждане от изтичането на водите вкъщи заедно с 60 км пътуване до болницата и раждането на бебето беше общо 4 часа. Смятам, че направих правилен избор.

Яна, като акушерка, съм влизала в много спорове по повод на факта, че акушерката е най-необходимият помощник на жената. Какво обаче е твоето мнение като майка?

Вече съм твърдо убедена, че акушерката е много по-полезна за жената – както по време на бременността, така и по време на раждането и следродилния период, както за майките, така също и за самите лекари. По време на бременността акушерката може по-обстойно да консултира майките от един лекар, който обикновено няма време да коментира детайли, а въпросите, които възникват в главите на жените, наистина са доста. Ако сте се запознали със своята акушерка предварително и тя води самото раждане, целият процес ще бъде много по-лек за всички, тъй като голяма доза от притесненията ще бъдат избегнати поради присъствието на вече познат човек в лицето на акушерката, човек, на когото вярвате. А това наистина е важно, за да може раждащата жена да се чувства сигурна и спокойна. Обикновено лекарят не присъства на раждането, за разлика от акушерката. След като се роди бебето, отново акушерката би била чудесен помощник, особено за кърменето, което е по-трудно от раждането, а и за много дребни неща, за които в момента няма как да се сетите – подсечено дупе, колики, нощен плач.

Имаше ли значение за теб как ще се роди малкият чаровник?

Да, определено. Вече споменах, че след дълго проучване се спрях на естественото раждане. Подчертавам естествено, не „естествено индуцирано“, придружено с епидурална анестезия. Всичко това го казвам във връзка с това, че физиологичното раждане е естествен процес, който, оставен да протече без ненужни интервенции, е най-сигурният начин да сведете до минимум възможността да се появят усложнения в процеса и съответно те да доведат до по-трудно възстановяване и затруднения за майката при първите грижи за бебето. Веднага след появата на бебето ще можете да му отдадете цялата си енергия, без да се грижите за шевове, операции и т.н.

Мислиш ли, че начинът, по който протече раждането, се отрази на връзката ти с малкия Кристиян?

Сигурна съм, че начинът, по който протече раждането, имаше огромно значение за това как изградихме нашата връзка. Аз го родих без сантиметър разкъсване благодарение на акушерката ми, а това ми позволи да съм в перфектна кондиция буквално от мига, в който той си пое въздух. Аз бях на разположение през цялото време, отговаряйки на всяка негова нужда, и така бебето изгради изключително доверие в мен. Криси вече е на 7 месеца и смело мога да кажа, че се разбираме само с поглед и прегръдки. Бебетата имат нужда от много любов и внимание – това е формулата.

Няма по-искрен съвет от този на майка към майка. Какво би посъветвала бъдещите майки?

Научете се да се доверявате повече на интуицията си и на природата. В момета, в който поемете детето си в ръце и започнете да се грижите за него, ще разберете колко мъдра е тя. Запознайте се с акушерката, която бихте желали да води раждането. Лекарят, колкото и да е добър, ще присъства по време на процеса най-много за няколко напъна. Акушерката е тази, която ви помага през цялото време. Не се страхувайте от раждането, по-скоро се притеснявайте за кърменето, където пак на помощ идва акушерката.

И не на последно място, задължително се запознайте с опциите за носене на бебето, вместо използване на количка. Не по-малко полезни биха били и техниките на доктор Карп, които наистина помагат да имате най-щастливото бебе. Това ще ви спести много главоболия.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ