„Мило, погледни Гошко как си изяжда цялата каша“ или „Виж Ася колко хубаво говори, а ти само звуци издаваш“ са фрази, които много родители неведнъж са изричали. Запитвали ли сте се какъв е ефектът, който подобни сравнения имат върху развитието на детето и позитивно ли е за него да бъде сравнявано с други деца?

В тази статия ще обърнем внимание на безобидните на пръв поглед сравнения, правени от родителите, и техните последствия върху детето.

Какво е сравнението?

Може би много от вас ще останат учудени, но сравнението е основен аспект в развитието на детето от най-ранна детска възраст. Всеки човек развива своята идентичност чрез непрестанно сравнение с хората около него. Именно по тази причина малките деца правят като мама и татко и искат да бъдат като тях. По-късно те започват да се сравняват със съучениците и приятелите си, търсейки модели и примери за подражание. Този процес оперира на подсъзнателно ниво и е толкова естествен, че човек не си дава сметка. Още по-интересно е, че сравнението е тясно свързано с развитието на самочувствието.

Какво е самочувствието?

Самочувствието е онзи вътрешен глас, който непрестанно ви кара да мислите върху себе си и да поставяте под въпрос вашите действия и думи. Колкото по-високо е вашето самочувствие, толкова по-висока ще е вашата самооценка. Следователно вие ще бъдете сигурни в себе си и ще изживявате живота си пълноценно и спокойно. Ако самочувствието ви е ниско, вие ще се съмнявате в себе си, ще бъдете самокритични и недоволни от себе си.

Самочувствието започва да се гради с първите сравнения и отзиви, които детето получава от своите родители. В първите месеци от своя живот то не може да се изразява с думи, защото речта не е развита. За сметка на това детето разбира и попива всеки жест, всяка емоция, мимика, гримаса и дума на хората около него. Ако тези аспекти са отрицателни, съвсем естествено бебето ще започне да възприема, записва и интегрира тази негативна форма на информация и на свой ред може да я възпроизведе в неговата комуникация с околните. Негативната информация се превръща в норма, която бебето сляпо следва. Принципът е абсолютно еднакъв с положителната информация. Ако бебето е изложено на позитивни реакции от страна на околните, то ще има тенденция да възпроизвежда и имитира тези реакции, които се превръщат в норма за комуникация със заобикалящия го свят.

Различните сравнения

Представете си, че родителят често сравнява детето с неговите по-големи братя, сестри или приятелчета. Давайки ги за примери, мама и татко искат детето да бъде толкова развито, колкото тях. Дори и тази мотивация да е искрена и положителна, защото всеки родител иска най-доброто за своите деца, понякога сравнението повече вреди, отколкото помага.

Другите са по-добри от теб

Ако родителите се опитват да окуражават детето, натрапвайки му как трябва да бъде като другите, които са по-добри и можещи от него, детето може да интерпретира тези сравнения като упрек, липса на вяра в него или липса на любов. То не е достатъчно достойно да заслужи овациите на своите родители. След като порасне, ще бъде изложено на по-голям риск от изискване на одобрението и любовта на другите, липса на автономност и борба да бъде като някой друг. Реално погледнато, всяко дете е автентично. Развива се със своя собствена скорост, има свой собствен потенциал, силни и слаби черти. Фактът, че Гошко пее и танцува добре, не значи, че Мая е по-малко добра от Гошко, защото не й се удават пеенето и танците. Мая може да пише и да рисува. Това са нейните силни качества. Вместо да й се натъртва, че тя не може да пее като Гошко, трябва да се похвали, че може да пише и да рисува, за да развие потенциала си в тази насока.

Развивай своя собствен потенциал

Като клиничен психолог и лектор с богат опит, съм привърженик на една техника, която се нарича Positive Behavioural Reinforcement. Прилагала съм я многократно в клиничната ми практика с деца и възрастни, както и в работата ми със студенти. Превеждам я на български език като позитивна подкрепа. Техниката е много проста. Състои се в това да окуражиш събеседника си, като му подчертаеш тези качества и умения, в които е добър, с цел той да ги развие още повече. В работата ми с пациенти с ниско самочувствие или студенти, които не са сигурни в себе си, тази техника ми помага да им покажа къде точно се намира техният потенциал. Веднъж изцяло фокусирани върху него, те оттеглят вниманието си от личностните характеристики, които не харесват и които ги карат да се съмняват в себе си.

Тази техника може отлично да се приложи във възпитанието на децата. Идентифицирайте техните силни качества и умения и ги насочете в тази посока още от най-ранна детска възраст. По този начин детето не само ще развие своя потенциал, но и ще расте като сигурна, обичана и доволна от себе си личност. Виждайки своите родители доволни от него, то ще приеме това поведение като норма и ще бъде доволно от себе си.

Отбелязвай своя собствен напредък

Всяко дете се развива със свой собствен ритъм. Някои деца прохождат по-рано, докато други проговарят по-късно. Вместо да сравнявате детето с неговото братче, което е проговорило по-рано, подчертайте му неговия собствен успех, като го сравните с него самото в по-ранен етап от живота му. Например:

  • Браво! Колко хубаво изговаряш сега думите. Какъв напредък имаш. Горда съм с теб.
  • Браво! Много съм доволна.

Подобни обръщения ще бъдат третирани от детето не само като съдържание на информация (мама е доволна от мен, справям се добре), но и като модел на комуникация (струва си да правя усилия, заобикалящият ме свят се отнася позитивно с мен – аз ще правя същото).

Запомнете

Всеки човек е автентичен. Сравненията са възможни единствено когато се сравняваме със себе си в миналото, наблюдавайки собствения си напредък.