До XX век всяка жена иска да предаде бебето си на кърмачка веднага след прерязването на пъпната връв. По времето на Тюдор (XV–XVI век) се води оживен дебат дали майките наистина трябва да кърмят бебетата си. Около 1600 г. се разпространяват обвинения, че „лошите” майки гледат да изкръшкат от задълженията си. Много майки са били възпрепятствани от съпрузите си да кърмят, тъй като това пречело на зачеването на следващото дете (кърменето може да забави овулацията).
Съпругите на земевладелците, родили момиче, е трябвало да заченат колкото може по-бързо очакваното момче.
Други жени са искали да избегнат възможните проблеми, свързани с кърменето. В списъка на усложненията от кърменето, изготвен около 1700 г., се предупреждава, че жената може да има трудности, когато кърмата е много изобилна, когато тя се пресича в гърдите, когато те се възпалят или се стигне до образуване на абсцес или на рагади на зърната. Във времената преди появата на антибиотиците тези усложнения действително са били опасни. Да благодарим на науката!
Жените, които не са можели да кърмят, трябвало да са готови за сурова присъда от страна на официалните пуритански религиозни проповедници.
От 1700 г. отношението към кърменето се променя. Оттогава за пръв път лекарите започват да насърчават майките да кърмят в името на здравето на бебето им. Красивата и влиятелна дукеса на Девоншир Джорджиана налага ново отношение, след като разкрива, че дойката на детето й често е пияна. Тогава тя започва сама да кърми дъщеря си, с което шокира висшето общество.
Лекарите проявяват по-голяма подкрепа за кърменето в средата на XIX век. Тогава започват кампания срещу отглеждането на бебетата от дойки. Много бедни викториански жени зачеват по желание, за да получат добре платена работа като кърмачки, а дават собствените си деца в домове, т.нар. ферми, където в най-добрия случай те биват осиновявани, а повечето бебета страдат от недостатъчни грижи. Протестът на лекарите срещу тази практика води до гласуване през 1872 г. на закон, който задължава фермите да бъдат регистрирани и бебетата в тях да получават по-добри грижи.
Храненето от шише с биберон се превръща в „по-практична” алтернатива през 1860 г. с изобретяването на заместителите на майчиното мляко. След това кърменето от дойки постепенно замира. Ранните заместители са от краве мляко, понякога смесено със сметана, вода, мед или захар в различно съотношение.
За щастие през годините се натрупват много нови познания за подобряване на грижите за бебетата, но все още се водят горещи спорове за правилното им хранене. Вероятно винаги ще има такива дебати…
Из чуждестранния печат
Симона Симеонова
