Бебето в утробата много ясно усеща, ако не е желано

Още в утробата на майката бебетата знаят много повече, отколкото предполагаме, а емоционалното им състояние се формира още със зачеването. Доказано е, че пренаталният период оформя интелектуалните способности на бебето в следното съотношение: 48% от гените, и 52% от средата.

Ембрионът вижда света по начин, по който го вижда майката, и реагира с нейните емоции и реакции – точно така, както го прави и тя. Каквото преживява майката – абсолютно същото преживява и ембрионът, в пълния му спектър и сила.

9 месеца препоръчва

ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЛЮЛКА TRIUMPH на CANGAROO

Минимум 52% от съзнанието на бебето се оформя от мислите, чувствата, настроенията, емоциите, преживяванията, вярванията, убежденията на майката по време на бременността, казва психоложката Анелия Янева, която води групи за бременни и училище за родители. Според магистърът по консултативна психология това какво преживява ембрионът през тези 9 месеца е до такава степен определящо, че в този период се залагат „бомби със закъснител“ като сърдечно-съдови заболявания, висок холестерол, хранителни разстройства и т.н. в зряла възраст.

Психоложката обяснява, че емоционалното състояние на майката е от съществено значение за бебето, независимо дали тя ще го задържи, дали ще го остави в дом или ще е само сурогатна майка. Ето какво споделя още Янева…

В момента, в който се срещат яйцеклетката и сперматозоида се случва клетъчното раждане. Тогава е важно в какво психическо и емоционално състояние са двамата партньори. Не е без значение дали осъзнато действат за зачеване на бебе или това става случайно, когато са си пийнали и развеселени са се отдали на страстта си. Това се отразява върху клетката веднага.

Бременната трябва да дава любов на бебето, дори и да е решила да го изостави

Психоложката обяснява, че ако жената се колебае дали да задържи бебето през първите три месеца (когато абортът е допустим), детето всеки път много ясно усеща, че е нежелано. В момента, в който майката реши, че ще го износи, но след това ще го даде за осиновяване, е добре да се настрои положително към него - да го обича, да гали корема си, да му говори и да изпраща своите послания към него. В противен случай, ако вътрешно в себе си не го приема, може да му навреди несъзнателно.

Идеалният вариант е майката да дава любов на бебето си през бременността и да му предава усещането, че е желано и обичано. Тя трябва да живее с мисълта, че износва дете, на което да даде най-важните базови усещания за света. Макар и само по време на бременността, обичайки го, тя ще му осигури по-добри емоционални настройки за справяне в живота.

Психоложката обяснява, че е важно всяка майка да знае какви усещания и емоции достигат до бебето, които стимулират развитието му. Защото бебето има клетъчна памет, която се формира през бременността. И това е периодът на пренатално възпитание, когато всичко се запечатва в съзнанието на бебето. През бременността майката полага основите на здравето на детето - начина му на общуване, интелектуални и творчески възможности. Така че дали ще е щастливо или не, уверено в себе си или несигурно, това зависи от посланията на майката. Според психоложката бременната трябва да отделя поне 15 минути на ден, за да си представя какво иска да бъде детето й, как да изглежда и какви качества да притежава.

Добре е майката целенасочено да му говори: ,,ти си едно прекрасно бебе, ще си смело в живота, красиво и интелигентно, ще се справяш лесно с трудностите, защото ще си много умно". И когато детето се роди, това ще му бъде заложено емоционално.

Моментът на физическото раждане е шок за бебето, защото то напуска една защитена среда, в която е на топло и сигурно. Важна е и продължителността на процеса на раждане. Децата, които се раждат прекалено дълго, след време в живота си имат страхове от тесни пространства и тунели.

Веднага след физическото раждане, майката трябва да гушне бебето, да го сложи до сърцето си, да го погали, което всъщност е процесът на емоционално раждане. То има нужда веднага от нея.

Ако тя не го иска, в най-добрия вариант ще бъде гушнато от някой друг, но това не е достатъчно за него. То има нужда да усети сърцето на майка си, защото познава нея, мирисa й, кожата й.

Ако се наложи бебето да се отглежда в кувьоз, това е стрес за него и му се отразява след години, когато на подсъзнателно ниво ще има страх от изоставяне, от тъмното и нетърпение да го вземат първо от детска градина. Психическото нараняване остава за цял живот като непреодолима самотност. Родителите не подозират дълбочината на подобни травми и грижите за такива деца трябва да са много повече на емоционално ниво. За компенсация на травмата, те се нуждаят от ласки и любов. Добре е да спят с родителите си в една стая, но не и на едно й също легло. Да са гушкани и галени. Не бива да се робува на схващането, че бебето ще се разглези, защото с ласките то компенсира

Анелия Янева е практикуващ психолог от 1997г., завършила е Софийският университет „Св. Св. Климент Охридски”, степен Бакалавър специалност: „Психология“ и специализация „Детско – юношеска психология“. Степен „Магистър на социални дейности и системи“, Степен Магистър „Консултативна психология“. Завършила е първата в България специализация по „Хомеопатична психотерапия” към Институт по хомеопатия и интегрално развитие. Завършено базово ниво към Школата по позитивна психотерапия специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия. Има 15-годишна практика като училищен психолог. Две години практика в частна фирма като психолог. В управителният съвет е на „Сдружение Училищно и семейно консултиране”, член е на” Дружеството на психолозите” в България. От 2003 г. има частен кабинет, в който развива индивидуална и групова практика. Занимавам се с индивидуално консултиране на деца, тийнейджъри и възрастни.