Списание "9 месеца" започна нова рубрика Drugite_bulgari, в която българки разказват за бременността и раждането на децата си в чужбина. Ако живеете извън родината и имате бебе, пишете ни на editors@9m-bg.com За най-интересните разкази има награди.
През последните години в Испания, както и в много други страни в Европа, раждаемостта спада. Ето защо тук на всяка бременна се гледа с много уважение и й се отделя завидно внимание. Казвам се Мария Йорданова и имах шанса да родя великолепната си дъщеричка в тази прекрасна страна.


Когато реших, че искам дете, си записах час при личната лекарка. След подробна консултация тя ми препоръча да започна да вземам фолиева киселина и да внимавам как се храня, като наблягам повече на плодовете и зеленчуците. Скоро след това усетих, че тялото ми започна да се променя и тайничко се надявах да съм заченала. Отидох в болницата и там направих два теста за бременност – един с урина и един кръвен. Резултатите потвърдиха, че ще ставам майка! Бях бременна в 6-ата гестационна седмица (г.с.). Личната лекарка ми даде направление за участъковата акушерка. Побързах да я посетя и да се запозная с нея и с гинеколога, който щеше да ме наблюдава през следващите 9 месеца.
В Испания задължително се правят 3 изследвания с ехограф – в 3-ия, 5-ия и 8-ия месец. През 20 дни на бременната се правят и кръвни изследвания. Биохимичният скрининг за определяне риска за синдрома на Даун обикновено се извършва между 16-ата и 18-ата г.с. Всички изследвания, снимки от видозона и цялата документация се съхраняват в специална папка на бременната. Тя се носи при всяко посещение на лекаря. Там е описано здравното състояние на бъдещата майка, както и на партньора й. Лекарите препоръчват жената да носи документите навсякъде.

В края на 7-ия месец започнах да посещавам курс за бъдещи родители. Веднъж седмично в продължение на 2 часа акушерка ни обясняваше всички подробности около раждането и отглеждането на детето. Занятията много ми допадаха, защото включваха 1 час теория и 1 час гимнастика. Имах възможност да задавам въпросите, които ме вълнуват. Получих и много книжки, диплянки и различни бебешки продукти. В края на курса ми подариха огромен кашон с принадлежности за мен и за бебчето.
Съжалявах, че курсът свърши, но раждането наближаваше Последните изследвания трябваше да направя в болницата, където щях да родя.
В Испания, ако жената преноси, лекарите изчакват до 42-рата г.с. преди да предизвикат раждането. При мен родилните болки – чести, без интервал, се появиха чак на 11-ия ден след определения термин. Веднага отидох в Бърза помощ и там установиха, че раждането вече е започнало, но имам само 1.5 см разкритие. Лекарката каза: “Днес ще е, но кога – не се знае”. Така и стана. Болките започнаха рано сутринта, а родих 40 минути преди полунощ.
Настаниха ме в стаята и една след друга дойдоха всички сестри, за да се запознаят с мен. Донесоха ми нощница, чаршафи и ме подготвиха за раждането. Оставаше да чакам разкритието, което така и не напредваше. В 5 ч. следобед имах едва 2.5 см разкритие. Преди да отида в болницата, имах притеснения за използването на епидуралната упойка, но след дългия престой вече бях убедена, че искам да ми я поставят. Извикаха анестезиолог. Той реши, че може да ми постави упойката, въпреки че при тях практиката била епидурална анестезия да се слага след 3 см разкритие.
Преместиха ме в родилното. Спукаха околоплодния мехур. Коремът ми беше опасан с електроди, които следяха сърдечните тонове на бебето. До мен постоянно бяха или акушерка, или лекарка, а анестезиологът въобще не се отдели от леглото ми. Съпругът ми също беше до мен. Така след безкрайно чакане разкритието ми стана 10 см и ме преместиха в родилната зала. Веднага взеха отпечатък от пръста ми
До него щяха да сложат отпечатък от пръста на детето ми. Поставиха ми и гривна с номер, имаше гривничка, приготвена и за бебето, и ме попитаха как да запишат трите му имена. Много бяха изненадани, че ще носи името само на баща си. В Испания презимето на детето се взема от фамилията на майката, а фамилното име – от фамилията на бащата.
След мъчителни опити да родя по нормален път ме накараха да подпиша декларация и ме подготвиха за цезарово сечение. Преместиха ме в операционната зала. Така след 10 минути почти всичко беше свършило. Родих прекрасно момиченце! Целият екип, който беше през деня с мен, начело с анестезиолога се шегуваше колко голяма е дъщеря ми. Видях как я увиха в чаршаф и я отнесоха в детското отделение. Попитаха ме дали искам да извикат католически свещеник и да й сложат обици Отказах. Тук в Испания във всяка болница на I етаж има малък параклис и свещениците обикалят по стаите. Бях нетърпелива да видя дъщеря си, но трябваше да остана в реанимацията. Два часа след раждането пуснаха съпруга ми да ме види. Той вече се беше запознал с малката госпожица. Донесоха ми я и малко по-късно всички заедно отидохме в друга стая в отделението. Там детето беше постоянно до мен. Вземаха го само сутрин и вечер, за да го изкъпят. Връщаха дъщеря ми винаги много чиста, с различни дрешки, като само гривничката и табелката с името на блузката оставаха еднакви. Разрешиха на мъжа ми да е до мен през нощта. Постоянно идваха акушерки да ме питат имам ли нужда от нещо – нощница, дамски превръзки, чаршафи... Първата нощ след раждането ме изкъпаха и ме вдигнаха на крака, за да се раздвижа. Бях на диета един ден. Постоянно ми правеха изследвания.
Препоръчваха ми да слагам бебето на гърдата, за да свикне да поема кърма.
На 3-ия ден ни изписаха. Подариха ми различни подаръци за моето сладко бебче, но не бяха забравили и мен. В Испания всички бременни имат еднакъв достъп до гинеколог или акушерка независимо дали са здравноосигурени, или не, дали работят, или са домакини, дали са испанки, или чужденки. Раждането и престоят в болницата са безплатни.
Сега съм щастлива майка на едно прекрасно съкровище и всеки ден се радвам на сияйната му усмивка.