През последните години в Испания, както и в много други страни в Европа, раждаемостта спада. Ето защо тук на всяка бременна се гледа с много уважение и й се отделя завидно внимание. Казвам се Мария Йорданова и имах шанса да родя великолепната си дъщеричка в тази прекрасна страна.


Когато реших, че искам дете, си записах час при личната лекарка. След подробна консултация тя ми препоръча да започна да вземам фолиева киселина и да внимавам как се храня, като наблягам повече на плодовете и зеленчуците. Скоро след това усетих, че тялото ми започна да се променя и тайничко се надявах да съм заченала. Отидох в болницата и там направих два теста за бременност – един с урина и един кръвен. Резултатите потвърдиха, че ще ставам майка! Бях бременна в 6-ата гестационна седмица (г.с.). Личната лекарка ми даде направление за участъковата акушерка. Побързах да я посетя и да се запозная с нея и с гинеколога, който щеше да ме наблюдава през следващите 9 месеца.

КАЛКУЛАТОР ЗА ПОЛА НА БЕБЕТО

В Испания задължително се правят 3 изследвания с ехограф – в 3-ия, 5-ия и 8-ия месец. През 20 дни на бременната се правят и кръвни изследвания. Биохимичният скрининг за определяне риска за синдрома на Даун обикновено се извършва между 16-ата и 18-ата г.с. Всички изследвания, снимки от видозона и цялата документация се съхраняват в специална папка на бременната. Тя се носи при всяко посещение на лекаря. Там е описано здравното състояние на бъдещата майка, както и на партньора й. Лекарите препоръчват жената да носи документите навсякъде.
В края на 7-ия месец започнах да посещавам курс за бъдещи родители. Веднъж седмично в продължение на 2 часа акушерка ни обясняваше всички подробности около раждането и отглеждането на детето. Занятията много ми допадаха, защото включваха 1 час теория и 1 час гимнастика. Имах възможност да задавам въпросите, които ме вълнуват. Получих и много книжки, диплянки и различни бебешки продукти. В края на курса ми подариха огромен кашон с принадлежности за мен и за бебчето.

ИМЕННИК - имена за момчета и момичета

Съжалявах, че курсът свърши, но раждането наближаваше Последните изследвания трябваше да направя в болницата, където щях да родя.
В Испания, ако жената преноси, лекарите изчакват до 42-рата г.с. преди да предизвикат раждането. При мен родилните болки – чести, без интервал, се появиха чак на 11-ия ден след определения термин. Веднага отидох в Бърза помощ и там установиха, че раждането вече е започнало, но имам само 1.5 см разкритие. Лекарката каза: “Днес ще е, но кога – не се знае”. Така и стана. Болките започнаха рано сутринта, а родих 40 минути преди полунощ.
Настаниха ме в стаята и една след друга дойдоха всички сестри, за да се запознаят с мен. Донесоха ми нощница, чаршафи и ме подготвиха за раждането. Оставаше да чакам разкритието, което така и не напредваше.

В 5 ч. следобед имах едва 2.5 см разкритие. Преди да отида в болницата, имах притеснения за използването на епидуралната упойка, но след дългия престой вече бях убедена, че искам да ми я поставят. Извикаха анестезиолог. Той реши, че може да ми постави упойката, въпреки че при тях практиката била епидурална анестезия да се слага след 3 см разкритие.
Преместиха ме в родилното. Спукаха околоплодния мехур. Коремът ми беше опасан с електроди, които следяха сърдечните тонове на бебето. До мен постоянно бяха или акушерка, или лекарка, а анестезиологът въобще не се отдели от леглото ми. Съпругът ми също беше до мен. Така след безкрайно чакане разкритието ми стана 10 см и ме преместиха в родилната зала. Веднага взеха отпечатък от пръста ми
До него щяха да сложат отпечатък от пръста на детето ми. Поставиха ми и гривна с номер, имаше гривничка, приготвена и за бебето, и ме попитаха как да запишат трите му имена. Много бяха изненадани, че ще носи името само на баща си. В Испания презимето на детето се взема от фамилията на майката, а фамилното име – от фамилията на бащата.

Бащини имена без окончанията -ов и -ев - защо?

След мъчителни опити да родя по нормален път ме накараха да подпиша декларация и ме подготвиха за цезарово сечение. Преместиха ме в операционната зала. Така след 10 минути почти всичко беше свършило. Родих прекрасно момиченце! Целият екип, който беше през деня с мен, начело с анестезиолога се шегуваше колко голяма е дъщеря ми. Видях как я увиха в чаршаф и я отнесоха в детското отделение. Попитаха ме дали искам да извикат католически свещеник и да й сложат обици Отказах. Тук в Испания във всяка болница на I етаж има малък параклис и свещениците обикалят по стаите. Бях нетърпелива да видя дъщеря си, но трябваше да остана в реанимацията. Два часа след раждането пуснаха съпруга ми да ме види. Той вече се беше запознал с малката госпожица. Донесоха ми я и малко по-късно всички заедно отидохме в друга стая в отделението. Там детето беше постоянно до мен. Вземаха го само сутрин и вечер, за да го изкъпят. Връщаха дъщеря ми винаги много чиста, с различни дрешки, като само гривничката и табелката с името на блузката оставаха еднакви. Разрешиха на мъжа ми да е до мен през нощта. Постоянно идваха акушерки да ме питат имам ли нужда от нещо – нощница, дамски превръзки, чаршафи... Първата нощ след раждането ме изкъпаха и ме вдигнаха на крака, за да се раздвижа. Бях на диета един ден. Постоянно ми правеха изследвания. Препоръчваха ми да слагам бебето на гърдата, за да свикне да поема кърма.

Oпределeте кръвната група на вашето детето, още преди то да се е родило

На 3-ия ден ни изписаха. Подариха ми различни подаръци за моето сладко бебче, но не бяха забравили и мен. В Испания всички бременни имат еднакъв достъп до гинеколог или акушерка независимо дали са здравноосигурени, или не, дали работят, или са домакини, дали са испанки, или чужденки. Раждането и престоят в болницата са безплатни. Сега съм щастлива майка на едно прекрасно съкровище и всеки ден се радвам на сияйната му усмивка.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ