900 грама Любов - благодарното сърце на един татко говори

Срещаме ви със семейство Стефанови. Наскоро животът ги изправя пред най-голямото им предизвикателство. Цветан и Кристина имат 7-годишен син, но се чувстват готови за второ дете и щастливата новина не закъснява. Разбират, че отново очакват бебе. Радостта у дома е голяма, но бременността се оказва трудна, а в един обикновен ден, много по-рано от планувания термин, майката е приета по спешност…

Какво следва оттук насетне и какви предизвикателства предстоят? Споделяме ви личния разказ на таткото…

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Казваме се Цветан и Кристина Стефанови. Ние сме младо семейство от гр. Банкя. Връзката ни започна в края на 2013 г. Малко след това се роди първото ни дете – Кристиян. В момента той е на 7 години и е първи клас. През годините на съвместния ни живот много пъти сме си говорили за второ дете.

С настъпването на 2020-та година решихме изцяло да се отдадем на идеята да имаме отново бебе, потопихме се в стремежа да увеличим семейството си и започнахме с опитите. Все пак 30-те наближаваха – беше си време.

В крайна сметка около април 2021-ва разбрахме щастливата новина. След месеци на трудна бременност, посещения при лекари, непрестанно следене и осъмвания пред болницата по спешност, в първия ден на 26-та г.с. (15-ти септември 2021-ва) съпругата ми за пореден път бе приета в лечебното заведение, но този път за задържане със силни болки. След 2 дни, сутринта на 17-ти септември, след като оставих Крис на училище и се прибрах вкъщи, получих съобщение от Кристина, че има разкритие и ще бъде транспортирана в друга болница, тъй като текущата няма необходимата апаратура и готовност да изроди толкова малко дете. За съжаление и кортикостероидната терапия не бе приложена навреме (48 часа преди започване на раждането).

Притесних се, разбира се, и последваха минути, в които трябваше да бъда силен и търпелив. След около 10 минути, разбрах, че жена ми е успешно транспортирана в другата болница, уведомиха ме, че раждането е започнало, болките на съпругата ми са станали нетърпими и тя дори е започнала да губи съзнание от създалата се ситуация. Разбрах още, че детето има оток на главата и тоновете му се губят. Следващите мигове бяха още по-страшни за мен.

Може би минаха около 40 минути и получих обаждане от жена ми. Звучеше изключително изтощена, но усещах, че в гласа ѝ имаше и радост. Беше щастлива да ми съобщи, че бебето е изплакало и раждането все пак е минало успешно.

И ето, че тук започва историята на нашия малък герой – Ивелин – роден с екстремно ниското тегло от 900 грама, в 6-ти месец, с цели 35 см. Нашият герой се появи не кога да е, а именно на празника Вяра, Надежда и Любов.

Крстина бе изписана след няколко дни от болницата и благополучно, след всички трудности, се прибра вкъщи със сериозна и опасна инфекция. От болницата, в която Ивелин се роди, имаше всекидневни видео обаждания, чрез които лекарите ни даваха изключително подробна информация за състоянието на детето. Обясняваха всяко действие, което предприемат, всяко лечение или медикамент, който вливат. За съжаление обаче, няколко дни по- късно, получихме информация, че Ивелин е изкървил от важни органи като стомах и мозък. Имаше два варианта за развитие на нещата - скъп медикамент, за който никой не даваше сигурност, че ще помогне, или надежда и молитви, че всичко ще премине.

Помолихме докторите да не спират да се грижат за новороденото ни дете, а в отговор получихме - „Ние никога не се отказваме. При нас не съществува такова нещо! Ще направим всичко по силите си, за да успеем!“ За щастие на всички и благодарение на Господ - на следващия ден кръвоизливите бяха отшумели и детето се беше повлияло от медикамента успешно.

Последваха няколко дни на възстановяване. Получихме информация за това, че има занижени нива на желязо и предпоставки за анемия, влошени резултати от многобройните и ежедневни изследвания. Разбрахме също, че в следствие на кръвоизливите, се е образувала хидроцефалия в главата на Ивелин и оттук нататък трябва да има постоянен контрол и някой дежурен лекар да бди денонощно над кувьоза му. Периодично се правеха пункции за извеждането на въпросната течност, тъй като теглото му не позволяваше да се предприемат оперативни действия, все пак момчето ни беше по-малко от 2 кг.

Когато вече необходимото тегло беше достигнато, моментът настъпи, назначиха операция за поставяне на шънт/клапа, която да отвежда постоянно образуващата се течност в главата към бъбреците. 9-ти декември беше денят на манипулацията, която извърши професор Христо Цеков. Всичко за пореден път мина успешно и бяхме изключително щастливи, че малкото ни бебе носи в себе си уникална сила и жажда за живот!

Борейки се с всяко препятствие и трудност, малко по малко, дойде и денят, в който го видях за първи път на живо - Коледа. От болницата бяха организирали специална изненада за всички родители на деца в неонатологията, което беше прекрасен жест от тяхна страна. Както знаем, времената на пандемия бяха пречка за всякакъв вид свиждания и информацията идваше единствено от видео разговорите.

След края на коледно-новогодишните празници, за нашия син предстоеше още една операция - на очите. Проблемът беше предизвикан от силната хидроцефалия, която създаде налягане в очите на Ивелин и той разви ретинопатия 2-ра степен. Отново успех за всички нас, този път благодарение на д-р. Лиляна Димитрова от отделението по очни болести в същата болница.

Дойде и радостната вест - голямото изписване, което се състоя на 27-ми януари, 2022-ра година.

В знак на признателност и благодарност, със съпругата ми решихме да създадем символична книга, в която да разкажем чрез текст илюстративно историята на Ивелин, от деня на раждането, до самия ден на изписването.

През времето, прекарано в болницата, той се превърна в истинска сензация, тъй като неговият случай беше втория такъв в историята на болницата и почти във всички отделения, които беше посетил, беше прочут и известен със своята борбеност и жажда за успех и живот! Всички знаеха през какво е минал, колко е бил силен, как се е справил с този ад. Лекарите свикнаха с него, всички му се радваха!

Книгата стана символ на неговата история и на това как никой не трябва да се отказва, макар и понякога нещата да изглеждат безнадеждни! Всеки от нас трябва да вярва! И ако често си мислим, че на нас няма да ни се случи, напротив, истината е такава, че никой не е застрахован и да, може да се случи на абсолютно всеки.

Нека тази история бъде светъл пример за това как не е нужно да имаш връзки или позиции в дадена болница, за да ти обърнат внимание, а все още са останали лекари, които са отдадени на своята мисия да даряват и спасяват нечий живот. Тези хора направиха всичко възможно - извънредни дежурства, безсънни нощи, отсъствие от семейни празници и поводи, постоянна комуникация с колегите от другите отделения и смени, перфектна синхронизация на етапите и методите за лечение на нашето дете. Доказаха ни, че са хора… хора с големи сърца… невероятни и силни хора. Едни реални герои в нашата реална действителност. Благодарение на тях Ивелин е с размер 58 см и тегло от 5500 г към днешна дата.

Отново благодарение на тях, на правилна рехабилитация и строго спазване на часове за изследвания и прегледи при различни специалисти, нашето дете започна да се движи все по-будно, все по-енергично. Реагира на светлина, на звуци, на допир, на гъделичкане и изразява емоции на щастие и глад. Вече гука, захранва се с вкусно пюре от сладък картоф и се усмихва с изплезено езиче от цялото си малко и чисто сърчице! Всяка усмивка, с която ни дарява, е равносилна на една огромна благодарност на героите от болница Токуда. Героите, без които нашия малък герой нямаше да е това, което е в момента.

Благодарим за прочитането на кратката ни история! Бъдете здрави, щастливи и запомнете - никога не се отказвайте! Никога не губете надежда! Винаги има начин - винаги има надежда!