Tя илюстрира майчинството с чувство за хумор, разпръсквайки добро настроение. Умее да се шегува със себе си, което е прекрасно, защото самоиронията е здравословна. Представяме ви Неда Малчева.
Коя е Неда?
Съвсем обикновена майка, съпруга и домакиня. Бих казала, че съм банална до болка. И аз, като всяка майка, изпитвам нужда да бълвам излишна информация за деца и манджи по кафетата с други мами. Клюкаренето също не ми е чуждо. Понякога крещя като истеричка, чуват ме в съседното село, а понякога имам биволско спокойствие. Е, тази разновидност от емоции в момента я свързвам повече с факта, че чакам третото си дете. По принцип терминът ми е определен точно за навечерието на Нова година. Моля му се да не излезе първо за годината, иначе ще се наложи да ме дават по телевизията по нощница. На прекрасната за мен възраст 34 години съм, нищо че дъщеря ми счита, че съм „дърта“. По принцип съм си русенка, както може да забележите от цветущите ми изказвания с изразен диалект във Фейсбук. От няколко години съм се провъзгласила за селянка и се наслаждавам на спокойния живот извън града.
Как минава един твой ден?
Сутрините често са съпроводени от викове и подканвания. Убедена съм, че ако някой чужденец минава покрай къщата ни, ще помисли, че децата ми се казват „Айдьи бее“. Днес обаче, докато излизахме от къщи, казах на децата: „Деца, денят ще е прекрасен. Тази сутрин не викнах по вас нито веднъж“.
И въпреки че съм човек на хаоса, разбрах, че разковничето за тиха и спокойна сутрин е добрата организация вечер. Изпращам ги на градина и училища, които са на около 500 м едно от друго, и това е още една предпоставка за спокойната сутрин. Хубавото на мястото, където живея, е, че няма задръствания и светофари. Сутрин има лека навалица пред детската градина, винаги хващам момента, в който моя приятелка паркира колелото си на улицата и пречи поне на 2 коли да спрат там. Скарах й се вчера, тази сутрин беше на тротоара. Ако чете това, да знае, че я обичам. После работя до следобеда. Колко работя, колко се мотая… Ако времето е хубаво и слънчево, се разсейвам много лесно. За мен хубавото време не бива да се хаби, трябва пълноценно да се използва. Все някой ще ме извика на кафе, на по бира… Ще отида до магазина, а там ще срещна някого и ще говоря половин час с него. Но така е в малкия град – идилия. Не ме разбирайте погрешно – в момента описвам някои от малкото спокойни дни. В други съм залята до ушите с работа, изгърбвам се на компютъра, ставам раздразнителна и агресивна, а това вече е предпоставка за напрегната вечер.
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Извън напрежението и разни предпоставки, най-хубавият момент от деня е, когато всички сме си вкъщи. Аз съм си домошарка, обичам уюта на дома, обичам зимите, когато парното топли, децата се бият за една вафла, а аз и съпругът ми тестваме тазгодишната реколта вино (това да се брои извън деветмесечната ми алкохолна почивка).
Къде намираш/търсиш вдъхновението?
Не бих казала, че го търся. Вярно е, че художниците имаме нужда от вдъхновение, но когато рисуването е станало част от живота ти, когато е един вид начин да общуваш с хората, вдъхновението идва винаги и от всичко. Истината е, че в моя случай майчинството ми се превърна в такова. Всеки преживян момент е мигновена светнала крушка над главата ми. Имало е дни, в които действително съм чакала някое от децата да ме провокира, за да ми светне крушката. Било то да направи някоя простотия. Напоследък вдъхновение са ми станали и другите майки. Това обаче крие рискове, понеже ние, майките, сме чувствително общество и бих казала – общество с най-много и големи разногласия. Важното е да хвърляш бомбата смело и да не ти пука особено.
Мястото на (само)иронията в ежедневието и творчеството?
За себе си лично бих казала, че с годините намерих този чудесен начин да оцелявам и да се чувствам добре в кожата си, а именно, когато спрях да се вземам насериозно. Самоиронията за мен е един вид терапия, начин да покажеш на света, че не си идеален и си живееш супер с тази мисъл. Така, като че ли и светът около теб става по-приемлив. За съжаление, ежедневно се сблъсквам с хора, твърде далеч от тази моя философия. Не оспорвам нищо с тях. Просто стоя настрани. Това е все едно някой да се опита да ме убеди, че хомеопатията действа бързо.
Фейсбук групите за бременност и майчинство – взаимоПомощ?
Тук ще направя една много дълбока въздишка. Не съм привърженик, съвсем честно. Имам наблюдения за едно много дразнещо онлайн поведение на хората през годините. То си е отделна глава от човешката психология. Това поведение се развива най-вече в такива групи и най-много се отличава в майчинските. Не съм убедена трябва ли да се впускам в пълни подробности, за да не обидя никого. Но пък винаги съм се чудила едно… как успяваш да отсееш нужната информация при зададен въпрос на над 20 000 души в една група.
ЗАЩО Е ТОЛКОВА ВАЖНО ДА ИМАМЕ ВТОРО ДЕТЕ
С калкулатор? Или екселска таблица? При положение че от 500 отговора един с един не се повтаря или тъкмо са споменали едно и също име два пъти, и вече си отдъхваш, че си намерил правилния специалист, докато някой отдолу не изтипоса: „–1“.
За натрапчивите заядки няма да говоря, те не присъстват само в майчинските групи, а навсякъде.
Истината е, че тук-там в действителност можеш да получиш актуална информация за нещо, ето – не ги отписвам напълно тези групи. Просто има неща, които ме шокират зверски, но пък са страхотно вдъхновение!
Майчинството – начин на живот, или живот – начин на майчинство?
Бих искала да кажа, че е първото. Наистина. Да махна с ръка и да кажа: Аз може да имам деца, но съм по-силна от това, мога да се справя с всичко и да имам време да съм красива, независима, еманципирана свободна жена! Да!
После следва моментът, в който се озовавам в аптеката гримирана, еманципирана и свободна, но пълна с въшки, които децата са ми натресли. Разбира се, че може да бъдем всякакви и че трябва да запазим жената в себе си, но родим ли ги тези деца, оставаме си майки завинаги. Даже да ви кажа – сега тази мисъл ме умилява, дори ме просълзява (вероятно е от хормоните). Сигурно ще дойде момент, в който ще са със собствени семейства и деца далеч от мен и аз отново ще пея същата песен за свободата и токчетата, нищо че ще съм на 70+. Но винаги майката в мен ще жужи и ще спами мислите ми, винаги, за Бога.
Важните неща, които държиш да кажеш на децата си?
Че ги обичам до полуда. Че са моят свят, въздухът, който дишам. Но трябва да разберат, че те си имат техен собствен въздух за дишане и свят за живеене. Каквото и да им говоря сега и се опитвам да ги науча, се приема като Народното събрание в петък сутрин от 8-годишно дете. Умират от отегчение и скука. Аз знам, че животът ще ги научи, но ще ги научи, ако са попили правилния пример от мен, ако съм ги подготвила да поемат паденията и ударите.
Сериозните послания на Неда Малчева към другите родители?
Обичайте ги, не ги задушавайте, не им качвайте голите дупета с обриви по групите, а ги водете на лекар. Оставяйте ги да се цапат. Проблемът, че сте ги обули с обувки за 100 лв., е ваш, не е техен. А и те все още не разбират от материални стойности. Разбират само от вашата усмивка. Това е. Бих дала и някои препоръки за музикалното им възпитание, но ще нагазя в дълбоки води, затова няма. Но се надявам да разберете намека.
Настоящи и бъдещи проекти?
Проекти много и разнообразни. Сега гледам да ги избутам по-бързичко заради предстоящото голямо събитие и главно се концентрирам върху книгата ми – „Ежедневието на една луда (майка)“. В бъдеще се надявам някой ден всички да ме оставят на мира и да реализирам мечтата си – тази луда майка да застане зад някоя витрина.
Разговора проведе: Кристина Крумова
Илюстрации: Неда Малчева
.jpg)
