ТЯ каза: Не съм суеверна! Не съм от тези, които сутрин, щом станат от леглото, първо стъпват с десен крак, защото са родени на четна дата и ако стъпят първо с левия си крак, няма да им върви. Не!
От друга страна, признавам, че когато се върна от вратата, защото съм забравила нещо (това при мен се случва често), се оплезвам в огледалото. Така развалям проклятието, че щом се връщаш, няма да ти върви.
9 месеца препоръчва
Parusan Комплект за коса Сатенен блясък
Не съм много, много суеверна!
Сещам се също, че когато тръгна нанякъде, където е важно за мен – път, изпит или нещо като раждане на бебе, поливам си вода през прага, за да ми върви по вода...
Всъщност май съм малко суеверна...
А като призная, че си имам талисмани в чантата – една мида и бебешката ръкавичка на Андрей от родилния дом, и ги премествам при всяка смяна на чантата....
М-м-м – да! Суеверна съм. Умерено. Като повечето жени или поне като по-голямата част от тях. Почти всички майки, които познавам, си имат разни ритуали от суеверие. И им робуват само за да си доставят някакво спокойствие. Това е нещо като автоуспокоение. Точно по тази причина купуват бебешките дрешки, вещи, играчки... когато наближи финалът на бременността. Не съм сигурна, че това е много правилно и разумно, но и аз го правих. При това два пъти.
Истината е, че много добре осъзнавам, че дали ще купуваш всичко в началото на бременността, или в нейния край, по никакъв начин не определя развоя на събитията. Ако до такава степен вярваме на Съдбата, трябва да знаем, тя си е свършила работата отдавна.
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Тя, Съдбата, е начертала пътечката и на теб, и на малкото човече, което носиш в себе си. Вероятно от него ще стане изключителен, световноизвестен диригент или гениална математичка, или пък пътешественик, който на 34-годишна възраст ще се оттегли в екваториалните гори на Нова Гвинея и там в изследователска работа ще прекара остатъка от живота си... Ако тази версия с пътешественика не ти харесва, не се обвинявай. Той е станал такъв не защото в първия миг, когато разбра, че си бременна, му купи ританки на жирафчета и маймунки. Не е затова! И все пак...
Знам също така колко важно е да си позитивен. Знам, че особено като чакаш бебе, трябва да даваш “зелен светофар” само на положителните мисли в главата си, а отрицателните да ги хвърляш на мечката или на торбалан да се справят с тях… И все пак... вероятно цялата тази суеверност, която ни кара да сме предпазливи, е и заради друга суеверност – наследената. Тя е останала от бабите ни като ленени кърпи, сгънати в стар гардероб, ухаещ на лавандула. Колко пъти бабите са ни съветвали: “Не казвай, че си бременна. На никого! Нека първо е сигурно, пък тогава!”.
Кога ще стане по-сигурно? То или е сигурно, или не е! Тестът има две чертички! Две значи “ДА”. Край!
Или пък: “Ти сега не бързай да купуваш! Нека се роди живо и здраво, пък тогава!” Защо тогава? Защо не сега, като това ме прави толкова щастлива? Защо трябва да оставя всичко на таткото? За да може съвсем да превърти, избирайки бебешки дрешки, от които нищо не разбира. Или пък бабите да купят разни работи по техен вкус. Не! Не е добра идея!
И така – аз, умерено суеверната, вече категорично убедих себе си, че не е добре да робуваме толкова на “чакай да се роди и тогава”!
Предлагам за общо спокойствие да гоним златната среда. Например в средата на бременността, когато видозонът категорично е казал “малка дама”, бавно и спокойно да се отправим към щанда с момичешки дрешки. Нека всичко мине през нашите ръце, очи, да се доближи до нашия вкус и най-важното – да направи очакването емоционално. Когато докоснеш малката бебешка фланелка и знаеш, че някой скоро ще размахва весело ръчички в нея... e така прекрасно и сантиментално! Толкова е женско!
Аз лично вече имам своя традиция. На всяка моя любима приятелка, която чака бебе, в средата на бременността подарявам по чифт малки чорапки. Казвам, че е за късмет и за да си мисли хубави неща, когато ги гледа! И действа!
ТОЙ каза:
Много пъти съм се опитвал да си обясня откъде идва традицията да не се купува нищо за бебето през бременността. И продължавам да се чудя. Опитвам се да намеря смислени мотиви. Едно време хората са раждали по много деца, а в същото време не са били особено имотни и богати и новото бебе вкъщи е износвало дрехите на по-големите си братчета и сестричета, ползвало е вече направеното креватче, не му е трябвало да има стая или количка, или козметика... Просто времената са били други. Били са бедни времена.
Друга причина – твърде странна. Казват, че ако се купят неща за бебето, преди то да се роди, можело да му се случи нещо лошо. Това пък защо? И къде другаде по света има подобни разбирания? Не съм специалист по древни африкански племена и култури и не мога да твърдя със сигурност дали там няма нещо подобно, но в модерния свят липсва такъв страх. Тази логика е в духа на типичната българска поговорка “Много хубаво не е на хубаво”, която сама по себе си е отчайващо негативна. Какво означава да те е страх от това да споделиш, че ще имаш бебе, защото нещо можело да стане... Какво да стане? Винаги може да стане нещо. И да споделяш, и да не споделяш... Има тежки бременности, има проблеми, понякога има критични моменти, но те не стават по-малко критични, когато консервативно се вкопчваме в отдавна отминали нрави и ценности, с които няма защо да се гордеем. Напротив, убедеността, че всичко ще е наред, трябва да доминира над страха, че може да се случи нещо лошо. Аз вярвам именно в това и нашият син беше роден с тази “презумпция”. Ние му купихме почти всичко далеч преди да се роди и жена ми се радваше на всяка дреболия. Да обикаля по магазините, да си представя хубави гледки и да прави планове какви тапети да сложим в стаята му, какво да е креватчето, къде да е шкафчето... и колко малка е тази шапчица, а пък онова сладко пуловерче, да не повярваш, че е за човек! Защо да си спестяваме тази радост заради някакви си суеверия?! Не, ако мислиш позитивно, се случват и позитивни неща. Само за количката не бяхме мислили, защото ние си имахме от каката, но всичко друго си набавихме, преди синът ни да се роди.
Има няколко рационални причини да купиш максимално много неща още преди бебето да се роди. Първо – бъдещата майка е в отпуск, а дори и още да не е, в месеците преди раждането със сигурност ще има повече време, отколкото когато дойде бебето. А и колегите и шефовете са толерантни, ако тя закъснее или излезе по-рано от работа. Ако някой изтъкне крайно “разумния” аргумент, че не си струва да се пазарува преди раждането, защото никога не си сигурен 100% дали бебето ще е момиченце, или ще е момченце, аз лично няма да го разбера. Първо дрешките вече са унисекс, второ, за неща като креватче, количка или столче за кола не съм чувал, че ги продават според пола... Освен това момченцето – в синьо, а момиченцето – в розово, е подход, който говори за липса на фантазия. Ако сте чак толкова консервативни, просто избягвайте двата цвята и купете купища малки и сладки дрешки във всички цветове на дъгата. Има и друго – когато човек разбере, че е станал баща, се чувства далеч по-спокоен при мисълта, че всичко у дома е готово, че не трябва да тича за ританки, камизолки, одеялца и пелени... Друго си е те вече да са изпрани, изгладени и да стоят на малки купчета в шкафа в подредената и уютна бебешка стая. Вместо да се радваш на бебето и на жена си у дома, да обикаляш за креватче и количка и да описваш по джиесема стоката в поредния магазин... нещо от сорта на “Ами точно сега нямаме този модел креватче. Очакваме го до месец...”
“Ало, скъпа, а бе, нямали този модел. Щял да дойде до месец. Какво да правя? Да взема ли другия?” “Ох, не знам... Другото с какво чекмедже беше? И дали е достатъчно голямо, защото аз си мислех бебето да спи там поне 5–6 години. А какъв цвят е? Не, не, толкова светъл не ми допада, не се връзва с шкафа... А няма ли в друг магазин... Ох, сега не мога да говоря, звънни след малко...”
Който иска да участва в този диалог, да си вдигне ръката. Аз със сигурност ще пасувам...
Майката е най-важният човек в този момент. И в името на нейния комфорт всичко трябва да се организира по естествената си хронология. Първо се купуват възможните вещи, за да може тя да ги избере и това да стане на спокойствие и после да се посвети на грижите за бебето. Така всичко е ОК, а ние обичаме всичко да е ОК, нали?
