Здравейте, ще се радвам да споделите и моята история, много симпатизирам на всички майки, които ви пишат в рубриката. Образно казано днес даже от ушите ми излизат фойерверки и фанфари, защото преди ден на бял свят се появи нашето голямо съкровище, любов, мечта – първата ни и чакана рожба – Ева!

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ''9 МЕСЕЦА''ЗА САЙТ НА ГОДИНАТА В КАТЕГОРИЯ - МЕДИЕН САЙТ

Родих нормално, за което съм наистина щастлива, нямах избор на екип, на смяна се паднаха, за мен лично, най-готините и чудесни лекари. Всичко мина леко, с усмивка, въпреки болките и моите тревожни мисли, а щом гушнах съвършената ни дъщеря осъзнах, че дори не помня и една болка от контракция или друго. Разминах се с епизотомията, но и да не бях, вече знам, че няма нищо страшно, ако на финала всичко е наред.

За кърменето – ура, справих се! Не беше твърде невъзможно, както си го представях, една мила акушерка ми съдейства безкрайно. Сега си давам сметка, че сякаш може би, трябваше да се подготвя по-добре – с консултации при специалист по темата или специфична литература. Когато съм у дома, ще мисля и за първи слинг за новородено, знам и че бебеносенето също оказва значение за връзката между мама и бебе.

Ще се върна малко назад обаче, към бременността – в началото бях кълбо от нерви, защото бебето е инвитро. До 12-та г.с. бях на преглед всяка седмица, след това по 2 пъти, максимум 3 пъти в месеца. Хубаво е човек да бъде спокоен, от лекар знам – ако майката е тревожна и под стрес, бебето проявява доста по-голяма активност в корема. Ние сме спокойни – и детето е спокойно.

Защо ви разказвам всичко това ли? Ами по време на моите 9 месеца постоянно четях подобни неща във форумите и фейсбук групите, а накрая изводът ми е – намерете си лекар, доверете се и просто се наслаждавайте на всеки период, мили майки. Всички мои непрестанни размисли бяха излишни и само ми създаваха напрежение.