Колкото по-рано създадем основни финансови знания за децата, толкова по-лесно ще изградим здравословно отношение към парите в по-късна възраст. Това е едно от посланията на Силвия Домузова - финансист с над 15 години опит във финансовата сфера. 


Тя е заемала различни длъжности в банковия сектор, включително в посока дигитализация и работа с клиенти чрез финансови приложения. Сертифициран коуч по бизнес НЛП и съдружник във FinPoint. 

Благодарение на частната си практика, тя съчетава професионалния си опит, като помага на хората да открият своя отговор по финансови въпроси от различно естество. Фокусът ѝ е насочен към всеки, който има нужда от съдействие по финансов казус, като търси не само цифри и продукти, а и човешко отношение. 

Силвия Домузова е майка на две прекрасни и не толкова кротки момичета на 8 и 11 години. Тя вярва, че знанието е сила, а финансовата грамотност – ключ към по-спокоен и уверен живот. Професията ѝ ѝ дава възможност да следва личната си мисия: да помага на хората да откриват своя отговор по важни финансови въпроси – с разбиране, грижа и личен подход.

Защо финансовата култура е важна още от ранна детска възраст?
В свят, в който има толкова много реклами, дигитални покупки и бърз достъп до пари, които са навсякъде около децата ни, изграждането на стабилна финансова култура е по-важно от всякога. 

Много родители се колебаят кога и как да започнат разговорите за пари – дали няма да е твърде рано или пък твърде сложно за възрастта на детето?
Истината е, че парите са част от ежедневието – и точно чрез него можем да превърнем финансовото възпитание в нещо естествено и полезно. Финансовото възпитание не се случва в един разговор, а в стотици малки моменти – на касата в магазина, докато пазаруваме онлайн или планираме семейна почивка.

Не е нужно да сме експерти. Нужно е да говорим, да показваме с личен пример и да позволим на детето да учи чрез действие – дори чрез грешка. Отговорното отношение към парите не е в това да ги имаме винаги, а да знаем как да ги използваме разумно – с мисъл, с мярка и със самоувереност.

Децата наследяват ли финансовото поведение на родителите?
Финансовите навици не се наследяват като ген. Понякога децата стават пълна противоположност на родителите си, търсейки нов модел. В други случаи – копират видяното. Най-голямо влияние оказва обкръжението: връстници, учители, средата. 
Ролята на родителите е да положат основата и да я надграждат с постоянство и личен пример. Днес повече от 80% от семействата не говорят за пари. Но нека не забравяме, че в училищата вече се говори за предприемачество, а темата за парите намира място още в ранните класове.

Финансовото възпитание започва рано
Още на 3-4 години децата започват да разбират концепции като размяна и стойност. Тогава е подходящ момент да говорим защо плащаме в магазина, какво значи „скъпо“ или „евтино“. С времето могат да се включват в семейни решения – какво да изберем за вечеря, как да разпределим разходите.

Как да научим децата да спестяват, планират и различават нужди от желания?
Най-ефективно е чрез личен пример и включване в ежедневни ситуации. Даване на джобни пари с ясни рамки, обсъждане на малки цели за спестяване, въпроси от типа: „Имаме ли нужда от това?“ или „Ако го купим, ще можем ли да си позволим нещо друго?“.

Примери:
- Бурканчета или пликове, които да визуализират разпределението на парите: „спестявания“, „харчене“, „подаръци“ 
- Малки цели: „Искаш играчка за 30 лв., имаш 10. Ако спестяваш по 5 на седмица – кога ще я имаш?“
Въпроси за осъзнат избор: „Искаш сладолед сега или Lego след няколко дни?“

Често срещани родителски грешки:
Да не говорим изобщо за пари.
Да ги представяме като табу.
Да крием финансови трудности.
Да не допускаме децата да правят грешки.

Изрази, които е добре да избягваме:
„Парите не са за деца“ – създава мистификация и погрешни представи.
„Счупи се? Нищо, ще купим ново“ – обезценява стойността на вещите.
„Ако сгрешиш, няма да получаваш пари“ – възпитава страх от грешки, а не желание за учене.

Игрови подходи към финансовото образование
Настолни игри – като „Монополи“, въвеждат в света на инвестиции и разходи.
Домашни банки – детето води тефтер с „вноски“ и „тегления“.
Ролеви игри – игра на магазин, рецепта с бюджет, избор на продукти.
Собствени проекти – „продажба“ на рисунки или лимонада – учат стойност и инициатива.


Как технологиите помагат?
Днешните деца са дигитални по природа. Бюджет в приложение често им е по-удобен от тетрадка. Детски дебитни карти, приложения със спестовни цели и визуализации на разходите са отличен помощник, особено за тийнейджъри.

Важно: Родителят трябва да участва активно – да обсъжда с детето какво се случва в приложението, какви избори прави и защо.

Финансовото възпитание не е еднократен урок – то е поредица от малки житейски уроци, които започват с доверието и примера на родителя. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре подготвени ще са децата ни за света на възрастните.