Правилното захранване на бебето е част от осъзнатото родителство. Една от най-отговорните задачи пред съвременните родители е изграждането на навици за осъзнато хранене у детето, ориентирани към баланс и формиране на предпочитание към по-здравословна и щадяща природата храна.
Според д-р Татяна Матева-Иванова, семеен лекар и диетолог с дългогодишна практика в здравословното развитие на децата, захранването на бебето е не просто етап, а възможност за изграждане на осъзнати хранителни навици за цял живот.
Темата е особено важна, защото експертите [1] предупреждават, че е време да се замислим как в бъдеще всички хора на планетата да имат достъп до здравословна храна. В отговор на това предизвикателство 37 учени от цял свят, обединени в научната комисия EAT-Lancet разработиха хранителен режим за планетарно здраве, т.нар. Планетарна диета.
Това е начин на хранене, който включва консумация предимно на продукти с по-малък въглероден отпечатък: плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, варива, ядки и ненаситени мазнини, както и умерен до нисък прием на риба, морски дарове, меса, картофи, млечни продукти и захар.
Планетарната диета е в основата на дългосрочната информационна и образователна кампания на Лидл България #ХраненеСмисъл, която се фокусира върху осъзнатото и балансирано хранене като неразделна част от устойчивия начин на живот. Специален акцент в кампанията е детското хранене и изграждането на трайни и позитивни отношения с храната още от най-ранна възраст.
Д-р Татяна Матева Матева-Иванова е завършила Медицински университет – Плевен. Има придобити специалности по обща медицина и хранене и диететика. Работи в Русе, като съвместява практиката си на семеен лекар и диетолог. Повече от 10 години д-р Матева е секретар на регионалната организация на общопрактикуващите лекари в Русе, а от 2021 г . е член на контролната комисия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).
Всяка майка знае колко е важен периодът на захранването на бебето, но в какво се състои неговото значение за изграждането на дългосрочно отношение към храната? Можем ли да говорим за осъзнато хранене още на този етап?
Ще си позволя да цитирам любимия на майките д-р Сиърс – „Първите 3 години от живота на детето са прозорец на възможност за формиране на здравословни хранителни навици за цял живот.“ Аз дори бих добавила – първите 1000 дни от живота на бебето, включващи периода от зачеването до 2-годишна възраст са особено важни за формиране на здраво поведение към храната. Бременните често казват, че неродените им бебета усещат каква храна са приели и имат предпочитания.
Самият период на захранване е особено важна стъпка в живота на бебето не само поради добавянето на ново вкусово усещане, нови аромати, нова консистенция, ново функциониране на цялата храносмилателна система, но и от емоционална гледна точка.
Това е първото голямо отделяне от майката и включване на бащата и други роднини в процеса на хранене. И ако гледаме на захранването само като пореден технически етап от живота на детето, ние залагаме едни ронливи основи на бъдещото здраве на порасналия възрастен.
Вместо това още на този етап можем да поемем заедно с детето по пътя към осъзнатото хранене, което означава да избираме храна с мисъл за нейния произход, въздействието ѝ върху нашето тяло и нейния ефект върху околната среда. То представлява процес на научаване – обучаване на вкусови рецептори, обучение как и какво да избираме, както и възпитаване на отношение към храната като източник на грижа – към себе си, към близките и към природата.
И както бебето се научава да говори чрез подражание и имитиране, така то подхожда и към храненето. Аз бих казала, че осъзнатото хранене на детето е част от осъзнатото родителство.
Как се формират вкусовите предпочитания при децата в най-ранна детска възраст?
Любопитството и любознателността са естествено заложени у децата. Важна задача на родителя е да стимулира и насочва тези качества в добра посока. Децата естествено искат да опитат това, което е в чинията на родителя. Важно е от самото начало детето да има поне едно хранене заедно със семейството, да вижда цветовото разнообразие на масата, когато са въведени достатъчно храни, и разбира се, е достигната определена възраст.
Чинията на детето може да изглежда като умалено копие на чинията на възрастния. Родителят може да вложи и доза фантазия в подреждането на детската чиния при самостоятелно хранене и така да привлече вниманието на детето към предлаганата различна храна.
Какво е важно да знаят родителите при избора на храна и за самия процес на захранване?
Периодът на захранване е изключително важен, защото полага основите на бъдещите хранителни навици на детето. Родителите трябва да подхождат с търпение и разбиране – всяко дете е различно, със свое собствено темпо на приемане на нови вкусове и текстури. Най-важното е захранването да не става насила и да не се превръща в източник на напрежение – нито да се бърза, нито да се отлага прекомерно.
Детето трябва да е здраво, да се е наспало и да е в спокойна обстановка. Ако откаже дадена храна, не настоявайте – опитайте отново след няколко дни или я комбинирайте с вече познати продукти. Също толкова важно е качеството на предлаганата храна.
Родителите трябва да се стремят към сезонни и географски типични продукти с ясен произход и доказана безопасност. Например, в Lidl могат да се открият плодове и зеленчуци, преминали строг контрол за 800 вида остатъци от пестициди. Така семействата могат да бъдат спокойни, че предлагат на най-малките сигурна, чиста и питателна храна още от първите хапки.
Кои са добрите начини родителите да включат повече пресни плодове и зеленчуци в менюто на децата си – така че храненето да бъде едновременно здравословно и приятно?
Най-добрият начин е личният пример. Ако детето вижда на масата плодове и зеленчуци, то ще прояви естествен интерес към тях. Ако вижда родителя да яде салата – то ще знае, че салатата е част от обичайното хранене.
При първоначалното въвеждане на храни в менюто на детето - зеленчуците са термично обработени, все пак щадим нежните детски стомахчета и черва. Но с въвеждането на все повече храни идва моментът и на суровите зеленчуци и плодове.
В началото е добре те да се въведат намачкани или настъргани, а не пасирани – като самостоятелна храна или като добавка към пюрето или кашата, а на по-късен етап и като цели парченца. Така освен нова храна въвеждаме и ново действие – дъвчене. Родителите могат да предложат „салата“ от настърган зеленчук или десерт от настърган или намачкан плод, да предложат плода за десерт или да го добавят към следобедното хранене.
Кои са най-честите грешки, които родителите допускат при захранването, и какво бихте ги посъветвали като педиатър?
Най-често това е желанието нещата да се случат бързо, несъобразяване със самото бебе, с неговите особености. Има деца, гладни за храна безразборно, а има деца консервативни – такива, които не искат да опитват.
Понякога родителите бързат да въведат по-едрите частички храна (намачкана храна) и детето при първото задавяне се плаши и после отказва такава храна. Други пък твърде дълго отлагат предлагането на по-едри частички храна от страх от задавяне.
Някои родители предпочитат да дават новата храна, разредена с мляко и с биберон с по-голяма дупка. Често родителят по една или друга причина предпочита да предлага готова храна и децата свикват с този тип сготвена храна от бурканче и отказват да опитат пресни зеленчуци и плодове.
Какво бихте посъветвали родителите, които искат да изградят у децата си здравословно отношение към храната?
Да започнат от себе си. Най-силният инструмент на родителя е личният пример. Ако детето вижда, че родителите имат отношение към храната, то това поведение ще се предаде по естествен начин. Храненето не е само биологична необходимост – то е начин да изразим отношение към себе си, към природата и към хората около нас. Затова и вярвам, че навиците за осъзнато хранене не започват в училище или в тийнейджърска възраст, а се изграждат още от първите хапки, от захранването, от избора да включим бебето в ритъма и ритуалите на семейната трапеза. Кампании като #ХраненеСмисъл са ценен помощник в този процес. Те дават на родителите необходимата информация, насоки и увереност, че дори малкият, ежедневен избор има значение.
***
Повече информация за политиката за осъзнато хранене на Лидл България може да намерите на интернет страницата на компанията.
[1] Доклад за живата планета: 2024 Living Planet Report
