Детето е първо любов, след това планове

Чувала съм от много хора, че са били „грешка“. Грешка на двама млади и влюбени, които са правили неистов секс заради неистова любов един към друг и изведнъж – в „нищото“, по средата на най-неудобния момент в живота си осъзнават, че са направили дете, когато никак не са били готови да поемат точно тази отговорност. Оттам нататък следват много ходове – аборт, разпаднали се връзки, чувство за вина. Или пък обратното – никаква вина и пълно спокойствие, че не е бил правилният момент за дете и правилният човек, от когото да е то. Всеки сам за себе си има своя ход и решение, своето ясно обяснение защо едно дете не е било родено. Понякога липсата на чувство за „готовност“ е достатъчен аргумент за решението и продължението напред.

Аз обаче се заглеждам много в хора, които са така наречената „грешка“. Които не са били искани деца и са родени от немай къде, защото е нямало начин родителите им да направят другия избор. Няма правило, но някои от тези деца са гении. Някои от тях са изключителни и избрани. Всички те, заченатите от любов, я носят в себе си. Деца на любовта. И им личи.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

КАЛКУЛАТОР БРЕМЕННОСТ - кога ще се роди бебето

Когато Стив Джобс се ражда през 1955 г., двойката, която е трябвало да го осинови, се отказва, защото са искали момиче. Така той се озовава при друга двойка – Пол и Клара Джобс. По-късно в живота си Стив Джобс наема частен детектив, за да издири биологичната му майка. Той казва, че е искал да й благодари за това, че го е родила, а не е направила аборт, както би било по-лесно за нея. „Майка ми е имала много неприятности заради решението си да ме роди. Радвам се, че животът ми не е приключил като аборт,“ казва той. „Исках да й кажа да не се тревожи – имах чудесно детство, всичко с мен беше ОК.“

„Според майка ми и баща ми аз съм грешка. Тя е била на 18, баща ми на 19. Луди, фриволни студенти. Казват, че са ме направили в къщата на Лулу Владигеров, брата близнак на Панчо Владигеров. Били там на купон и останали да преспят. Истината е, че никак не са искали да ме „правят”. Просто съм се натресъл в безгрижния им студентски живот. Когато тръгнали към единствената възможна стъпка за тогавашния момент – аборт, оказало се, че кръвната група на майка ми била рискова и докторите казали: „Не може!”

Ерик Клептън също има странна история. Неговата майка е била на 16 години, а баща му е бил 24-годишен войник, който е бил женен. Семейството е криело бременността на момичето. Тя родила в дома си, а Клептън е отгледан от дядо си и баба си, които е мислел за свои родители, а майка си – за своя сестра.

Аз също не съм била планирано бебе. Майка ми ме е заченала в момент, в който е била убедена, че не може да забременее, но аз съм се появила на бял свят само година и два месеца след моята сестра, като силно се е надявала да съм момче. Твърди, че е била много уплашена, когато ме е родила, и дори си поплакала… Сега не може да си представи, че животът й е възможен без мен.

Може да ви се струва сега нецивилизовано и сякаш встрани от времето, в което живеем, но аз пиша този текст сега заради любовта, в която се зачева едно дете. Най-съкровеният избор на любовта между двама души е зачатието. Най-искреният плод от тази любов е дете. Според мен много по-важното обстоятелство от това кога сме готови за дете, е обстоятелството „влюбени“.

Дори и хората около вас да ви обясняват колко глупаво е това, което правите, и как скоро сложните грижи и отговорности ще станат предпоставка за раздяла – не вярвайте. Възрастните са си патили, те си имат своите аргументи и основания да ви предпазят. Странното е, че те се опитват да ви предпазят от най-хубавото в любовта – нейното продължение в дете. Дори и то да дойде в много млада ваша възраст, дори да се разделите с половинката си, защото не сте готови за това – детето ще ви даде тази стойност и смисъл, които никой „зрял и патил“ няма да ви даде.

Започваме все повече да свикваме с това, че инстинктите ни са нещо лошо, а разумът – добро. Свикваме с мисълта, че семейството се прави с човека, който е най-подходящ за нас, а не с този, който прави коленете ни меки, усмивката – безпричинна, а вдъхновението – ежедневие.

В наше време детето все повече става план. Появява се в зряла възраст, задължително след като сме намерили кариерата си, апартамента, по време на втория или третия брак, когато вече сме забравили какво е това пеперуди в стомаха. Започва състезанието с биологичния часовник, хукването по доктори, опитите инвитро и при добър изход – планирането на точния час на раждането. Не че отричам всичко това и не го разбирам. В идеята за „семейно планиране“ има някаква рационалност, но я приемам само ако вътре в нея има любов и естественост. Дали искаме дете от един мъж, или не – това го знае всяка една от нас. Отговорът е „да“ или „не“ – няма трети вариант. Ако ние го знаем, няма какво да ни спре. Кажете го и го споделете със своя мъж. От отговора му ще разберете дали той е с вас в този път на любовта, или не. Ако той се бави или не иска да имате свое дете – разберете го, а дали ще продължите с него, или не, е въпрос на избор. Заслужавате уважение каквото и да решите.

Любовта обаче е силата, която създава дете, и моля ви, не чакайте да мине младостта ви и да я замените с лаборатория, биолози и епруветки.

Заставам зад любовния секс без презерватив, за тоталното отдаване, за децата, заченати от любов. Не говоря за секс за една нощ или за секс за чистото сексуално удоволствие. Говоря за този любовен секс, който прави двамата единствени на света и единствени един за друг.

Детето не може да бъде „грешка“, освен ако самите вие не бъркате секса с любов. А ако бъркате това – бъркате всичко. Даже и ако объркате всичко, знайте, че дори детето, създадено в неподходящ момент и от недотам подходящ човек, може да стане най-хубавия подарък, който съдбата ви е направила.