Д-р Мария Йочева е педиатър - неонатолог с повече от 18 години стаж и завеждащ Отделение по Неонатология в Болница ВИТА. Интересите ѝ са в областта на грижата за новородени с ниско тегло и проследяване темпа им на растеж, както и рисковете от метаболитни нарушения. С нея разговаряме за най-малките герои и грижата, от която се нуждаят при своята първа глътка въздух, а доста често и дълго след това.
Кой е вашият основен мотив да се занимавате с децата, родени с ниско тегло?
Интересът ми към проблемите на децата, родени с ниско тегло, несъответстващо на гестационната възраст, се породи от практиката ми като детски ендокринолог. Моята работа ми позволява да проследявам физическото, интелектуалното и емоционалното развитие на тези пациенти. Допълнително, опитът ми в неонатологията ми дава възможност да се запозная с предизвикателствата, пред които са изправени тези деца още от момента на раждането. Това е изключително важно за правилното отношение и ефективното взаимодействие с пациентите и техните родители.
Какви са основните рискове за здравето на новородените с ниско тегло в първите дни след раждането?
В началото тези бебета са податливи на някои специфични проблеми, които могат да бъдат доста сериозни. Сред най-често срещаните са хипогликемията, хипокалциемията, хемоконцентрацията и склонността към кървене. Освен това, те често имат по-нисък толеранс към ентералното захранване, което прави храненето им предизвикателство. Причините, които водят до раждане на деца с ниско тегло, са гестационната възраст, майчино-фетални инфекции, заболявания на бременната, съответно и риск от плацентарна недостатъчност, генетични особености... Тези фактори определят как ще се развиват децата – както физически, така и по отношение на метаболитното им здраве и риска от бъдещи заболявания.
Как се осъществява работата в екип при грижата за тези деца?
Сдружението на детските ендокринолози работи в тясно сътрудничество с неонатолози и лични лекари, като заедно се стремим да диагностицираме възможно най-рано проблеми, свързани с нисък ръст, ранно начало на пубертета, както и риска от затлъстяване при новородени с малки размери за гестационната възраст. Много е важно родителите да бъдат добре информирани за специфичните нужди и изисквания към грижата и проследяването на тези деца, за да можем заедно да постигнем най-добрите резултати.
Кои са основните причини за раждане на бебета с ниско тегло и какво може да се направи за тях?
Рисковите фактори са много разнообразни – от инфекции, предавани през плацентата, до плацентарна недостатъчност, генетични и метаболитни заболявания на плода. За някои от тези състояния се прилага хормонално, ензимозаместващо или диетолечение, което е много важно да се стартира максимално рано. Основното предизвикателство обаче са онези приблизително 10% новородени с ниско тегло, при които няма установен рисков фактор. При тях често проблемите се омаловажават по време на консултациите с педиатър, което може да доведе до пропуски в наблюдението.
Колко е важно за Вас да познавате детето и семейството още от самото раждане?
Много е благоприятно, когато имам възможност да познавам новороденото и неговото семейство още от раждането. Най-добри резултати постигаме, когато работим в екип с акушер-гинеколога на майката и обсъждаме проблемите пренатално. Това помага за пълна информираност и изграждане на доверие между всички – лекарите, родителите и, разбира се, малкия пациент.
Кои са най-честите грешки при отглеждането на бебета с ниско тегло?
Често наблюдавам, че при бебетата с ниско тегло семейството е силно фокусирано върху по-обилното и честото хранене в ранната детска възраст. Родителите изпитват удовлетворение от по-бързото наддаване на тегло, а понякога и възприемат пълнотата като символ на здраве. В резултат се подценяват проблемите, които могат да възникнат с наднорменото тегло и по-бавния ръст в предучилищна и ранна училищна възраст.
Какви препоръки бихте дали на родителите на бебета с ниско тегло?
Важно е родителите да бъдат добре информирани не само за първите месеци, но и за последващите етапи от развитието на детето. Трябва да се осигури адекватно проследяване от неонатолог и детски ендокринолог, което ще намали рисковете. Дори и ако има генетична предразположеност към определени заболявания, това не означава задължително, че те ще се развият.
