Д-р Мустаков за алергиите в детска възраст

„Родих бебето си и си мислех, че най-трудната част е отминала (имах тежка бременност и нетърпеливо броях дните до последния месец). Това обаче никак не кореспондираше с реалността. Няколко месеца след появата на сина ми забелязах, че бузите му са сухи. След появата на други симптоми вече имахме и поставена диагноза. Сблъскахме се с атопичния дерматит, който се оказа упорит – временно отшумяваше, но след това отново нападаше нежната кожа на детето ми. Установи се, че съм объркала лечението и не съм продължила правилната грижа, която да реши окончателно проблема. Бих искала да посъветвам родителите да се консултират със специалисти на всеки етап от пътя, който изминават, защото аз не го направих, доверявайки се на непроверени източници. Радвам се, че сега всичко е наред, но научих своя урок по трудния начин.“

Какво трябва да знаете при появата на алергия при деца? Този въпрос има много отговори и разбира се, не е лесно да запомните всеки един от тях… А и не е необходимо – в България практикуват чудесни специалисти в областта. За нас е удоволствие да ви срещнем с един от тях – уважаван лекар, спечелил доверието на аудиторията ни. Благодарим на д-р Тихомир Мустаков, специалист по алергология и детски болести в Клиниката по клинична алергология в Александровска болница, за времето, което ни отдели, защото високо ценим професионалното му становище и сме сигурни, че съветите му ще бъдат полезни на много родители.

 Що е то алергия?

Алергията представлява свръхсилна имунна реакция към иначе безвредни за организма субстанции, най-често с белтъчен състав. Алергичните реакции могат за бъдат бързи и бавни, локални или засягащи целия организъм, от лек сърбеж до шок.

Защо моето дете?!

Практически всеки организъм може да развие алергична реакция. Някои обаче са по-склонни от други, като това предразположение зависи от множество фактори както от средата, така и от генетичните, биохимичните и физиологичните характеристики на самия организъм.

Какви са симптомите?
Най-честите симптоми са тези, предизвикани от действието на хистамина, който е едно от основните вещества, учестващи в протичането на алергичната реакция. Това са сърбеж, оток, зачервяване на кожата, лигавиците, конюнктивите, спазъм на бронхите, кашлица, задух, запушване на носа, кихане, спадане на кръвното налягане.

Сезонните алергии

Малките деца обикновено не страдат от сезонни алергии, защото не са се алергизирали към прашеца. Това става по-често в ученическата и следващите възрасти. Няма специфична профилактика на това състояние, разчита се на общите мерки за профилактика на алергичните болести – чист въздух, незамърсени с химикали разнообразни храни, характерни за региона, контакт с нормални бактерии и дрожди, избягване на хроничния стрес.

Кои са най-често срещаните алергии при децата?
Най-често в кърмаческата и ранната детска възраст се среща атопичният дерматит, при някои от децата хранителната непоносимост, най-често към краве мляко. В предучилищната, училищната и пубертетната възраст преобладават алергичната хрема, която е най-честата алергична болест, и бронхиалната астма.

Как се диагностицират с точност?
Подробната анамнеза все още е много важен диагностичен метод. Тя дава възможност да се определи какви лабораторни методи да се приложат, какви и колко кожни проби или серумни тестове да бъдат използвани. Най-точният серологичен метод сега е изследването на алергенни компоненти, което дава възможност за по-прецизно диагностициране на сензибилизацията и разграничаването на специфични от кръстосани реакции.

Лечението
Обикновено лечението протича в три посоки – намаляване на контакта с патогенния алерген, овладяване на клиничните симптоми и отслабване или блокиране на сензибилизацията към патогенните алергени.

Какъв е процентът на децата в България, които са засегнати от алергии?

Проучванията върху най-честите алергични болести у нас показват данни, сходни с тези за другите страни от региона – около 14% атопичен дерматит, около 25% алергична хрема, 8–10% астма и астмоподобни състояния.

Възможно ли е по време на бременността бъдещата майка да допринесе за появата на алергия в по-късен етап от живота на своето дете?

Възможно е. Статистиката сочи, че 2 антибиотични курса по време на бременността почти гарантират алергично дете, приемането на храни с оцветители и консерванти също, лошият контрол на алергичните болести на майката, ако тя има такива, също е рисков фактор по време на бременността и кърменето.

Мръсният въздух и прахът – има ли решение?
Има, но решенията са повече политически, икономически и инженерни, отколкото медицински. Доколкото зависи от самите индивиди обаче, важно е да се стремим въдухът в помещенията да не бъде поне по-мръсен от външния, да има оптимална влажност и газов състав. Рисковите деца трябва да пребивават колкото може повече на море и висока планина, за да са в контакт с максимално чист въздух. В битовата и учебната среда може да се използват различни филтри, овлажнители, обезвлажнители и абсорбатори. Трябва да се има предвид обаче, че те не могат да компенсират нуждата от приток на кислород и изхвърляне на въглеродния двуокис от помещенията.