Какво трябва да знаем за зрението на новороденото

Размерите на зрителния анализатор при доносени новородени достига 65% от крайния размер, наблюдаван при възрастните. Най-сериозно е развитието през първата година от живота на детето. То продължава с намаляваща скорост до третата година, след което се наблюдават известни промени до настъпване на пубертета.

Предните структури на окото - конюнктива, роговица, предна камера и ирис, са сравнително големи при раждането, но след това се разрастват пропорционално по-малко в сравнение със задните структури - стъкловидното тяло, ретината, хороидеята и зрителния нерв. Това води до прогресивна промяна във формата на окото, така че то да стане по-сферично.

КАЛКУЛАТОР ЗА ПОЛА НА БЕБЕТО

В началните етапи на развитие при кърмачетата склерата е тънка и полупрозрачна, с лек синкав оттенък. Роговицата, от друга страна, е сравнително голяма при новородени - средно около 10 mm, и достига размера за възрастни - почти 12 mm, до 2-годишна възраст, а в някои случаи и по-рано. Кривината на тази структура има тенденция да се изравнява с възрастта, което води до прогресивна промяна в рефракционните свойства на окото. При родени преждевременно бебета обаче, роговицата може да има преходно опалесциращо замъгляване.

Предната камера при новородените е по-плитка, както и ъгловите структури, които са важни за поддържането на нормалното вътреочно налягане, трябва да претърпят допълнителна диференциация след раждането.

Ирисът обикновено е светлосин или сив при раждане. Той претърпява прогресивна промяна на цвета, тъй като пигментацията на стромата се увеличава през първите 6 месеца от живота на бебето.

Зениците при новородените са малки и обикновено трудно се разширяват. Това е резултат от незрялостта на m. dilatator pupillae, който осъществява разширяването на зеницата - мидриаза.

Ембрионално, ирисът се оформя като твърд лист от мезодермална тъкан, известен като зенична мембрана. Той се състои от съдове, произлизащи от предните цилиарни артерии и мезенхима вентрално към лещата. В дорзалната част на лещата хиалоидните съдове образуват мрежа около задната капсула на лещата. Остатъците от тази зеничната мембрана често се виждат при офталмоскопско изследване, като се появяват като паяжина, пресичаща отвора на зеницата. Това е особено забележимо при недоносени бебета.

Да пребориш рака и да сбъднеш мечтата си за дете - историята на Людмила

Лещата на новороденото е по-сферична от тази на възрастен, което е причина за неговата по-голяма пречупваща сила. Тя от своя страна подпомага за компенсацията на по-късото младо око. Лещата продължава да се промения през целия живот, тъй като новите периферни влакна непрекъснато избутват по-старите към нейния център. С възрастта лещата става прогресивно по-плътна и по-устойчива към промените във формата, настъпващи по време на акомодация.

Вътрешната повърхност на окото - фундусът, при новородените е по-слабо пигментиран от тази при възрастните. Хороидеята се отличава значително. Тя представлява задния отдел на съдовата обвивка на очната ябълка.

При някои бебета с тъмна пигментация на очното дъно, може да се наблюдава сив или опалесциращ блясък. Фовеалният светлинен рефлекс е по-слабо дефиниран, заради непълното съзряване на отделните слоеве на ретината. Периферната ретина изглежда бледа или сивкава, а съдовете в нея са незрели, особено при недоносени бебета.

Цветът на диска на зрителния нерв също може да варира - от по-наситено розово до по-бледо, а понякога дори сивкаво. В рамките на 4-6 месеца след раждането, външният вид на фундуса се доближава значително до този на зрялото око.

При много новородени могат да се наблюдават повърхностни кръвоизливи в ретината. Те обикновено се резорбират много бързо и рядко оставят трайни последици върху нея. По-голямата част от свързаните с раждането кръвоизливи в ретината изчезват в рамките на 2 седмици, като до 4-6 седмици след раждането всички са напълно резорбирани. Конюнктивалните кръвоизливи също могат да възникнат по време на раждане и да се резорбират спонтанно без последствия за плода.

Физиологично в повечето случаи при новородените се наблюдава хиперметропия - далекогледство. Тенденциозно хиперметропията нараства от раждането до 7-годишна възраст. След това намалява бързо до 14-годишна възраст, като в този период може да настъпи елиминиране на тази рефрактивна аномалия.

Сузи, Рени и... Рая - едно чудо се роди

Ако процесът на обратно развитие при хиперметропия продължи, детето може да развие миопия - късогледство. Промените в пречупвателната способност на окото зависят от влиянието на много разични фактори, като размер на окото, състояние на лещата и кривина на роговицата.

През по-голямата част от времето новородените държат своите очи затворени. Въпреки това те биха могли да реагират на промени в нивото на осветеност. Зрителната острота и способността да различават отделни предмети е много ниска. Това се дължи на анатомичната незрялост на зрителния анализатор.

Помните ли малкият Божидар - състоянието му се подобрява

Много новородени могат да имат изменения в координацията на движенията на очите, както и в подравняването през първите дни и седмици. Въпреки това до 3-6 месеца тя значително се подобрява. При наличието на постоянно кривене на окото при бебе на 6-месечна възраст се налага доуточняване на състоянието с лекар специалист - офталмолог.

Източник: https://www.puls.bg/