Много често младите родители са притеснени – основателно или не, за нощния сън на своето малко дете. Най-характерните тревоги са трудности при заспиването, пробуждане и страхове през нощта.
Сънят като важна жизнена функция е от изключително значение за интензивно развиващия се детски организъм. Установен е един парадоксален факт: през първите си две години детето прекарва в сън около 10 000 часа (почти 14 месеца), а бодърства приблизително 7500 часа. През този преобладаващо “сънен” период на него му се удава да напредне много в познавателното си развитие, да усвои езика, да осъзнава себе си като отделен индивид, да овладява важни двигателни умения и да навлиза в социалната си среда. Така че, докато още е малко, детето има нужда да спи повече, защото това състояние е само привидно пасивно
Сънят е време, през което се регулират обмяната на веществата, температурният баланс и функционирането на имунната система.
ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ''9 МЕСЕЦА''ЗА САЙТ НА ГОДИНАТА В КАТЕГОРИЯ - МЕДИЕН САЙТ
Нощният сън преминава през две основни фази. За първата е характерно дълбокото сънно състояние. През него мозъчните процеси, дишането и сърдечната дейност протичат ритмично, очите извършват бавни движения. През тези първи часове сънят има отморяващо въздействие и организмът пести разхода на енергия. Именно тогава се продуцира растежният хормон. При малките деца тази фаза трае по-дълго.
Втората фаза настъпва по-късно. През нея мозъкът е активен. В него усилено се синтезират протеини (белтъци). Новопостъпилата информация се преработва и фиксира в паметта. Очите извършват бързи движения. През втората половина на нощта преобладава повърхностният сън и това е времето на сънищата.
Докато мозъкът съзрява, детето има изключително голяма нужда да спи достатъчно. Защото тогава най-важните отдели, които се намират в челните дялове, се подготвят за изпълнението на висшите, сложни функции – да осъществяват връзката между мислене и емоции и да контролират поведението. Ето защо всяко недоспало дете на следващия ден е раздразнително, импулсивно, разсеяно и трудно за укротяване. Недостатъчният сън е пречка за нормалното мозъчно развитие.
При някои деца проблемите със заспиването и непрекъснатостта на нощния сън са обичайни. Тези проблеми са нещо характерно за ранното детство – срещат се при 30 до 50% от децата до 3-годишна възраст. И дори по-големите деца – на 4 или на 5 години, настояват родителите им да стоят до леглото, докато заспят. Някои майки споделят за мъчително дълги моменти – до 40–50 минути, които им се налага да изтърпяват, докато най-после детето им заспи.
Някои от причините поради които детето заспива трудно, могат да са:
- Допуснати грешки в храненето: консумиране на тежка храна преди сън. Детето е вечеряло много късно. Яло е шоколад или е пило кока-кола, които предизвикват повишена нервна възбуда.
- В късните часове детето прекомерно емоционално се е възбудило от игри – прибралите се от работа родители са искали да му се порадват... Телевизорът е работел с пълна сила. Имало е гости, които са били доста шумни, весели.
- Поява на страх от тъмното и самотата поради “изчезването” на родителите – източник на сигурност, след като лампата е угасена. Докато все още неговорещото дете се стреми да ги задържи до себе си с продължителен плач, малко по-голямото прилага други средства: иска да пие вода, да посети тоалетната, моли за още една целувка, да му изпеят няколко пъти една и съща песен...
- В тъмното изплуват заплахите поради непослушание, отправяни през деня. Добре познатите герои Кумчо Вълчо, Торбалан, Баба Яга... само чакат да настъпи нощта.
- Емоционално пренапрежение поради гледане или слушане съответно на страшни филми или приказки, преживян стрес от конфликти у дома или събития навън. Всяка превъзбуда – дори и да е с положителен знак (рожден ден, весело прекарване до късно в ресторант), прави трудно заспиването. А и лишава детето от важната фаза на дълбокия сън, когато не го поставят да легне навреме.
Неспокойният нощен сън се изразява в обръщане на различни страни в леглото, говорене на сън или събуждане. Всичко, което пречи на детето да заспи, става причина то да се буди нощем. Освен посочените конкретни поводи могат да се добавят и още: никнене на зъби, заболяване, възпаление на ушите, хрема, мъчителна кашлица, обрив със сърбеж... Увеличената трета сливица е причина за затруднено дишане и нарушен нощен сън.
Много характерно за детството е, че преживяното през деня, особено когато е негативно, се отразява дори в още по-голяма степен върху съня. Зле влияят и обичайни житейски събития, като раждане на второ дете, постъпване в ясла или в детска градина, нарушен режим и особено раздялата с майката – ако тя внезапно започне да отсъства от дома и бъде заменена от друга, непозната жена, без предварителна подготовка или пък неподходящо подбрана. Отразяват се също и раздорите в семейството, напускането му от бащата след развод. При по-малките деца – 2–3-годишните, реакцията може да се изрази предимно с разстроен сън.
Нощните страхове са често срещани през детството. Има два типа страхове според това в коя от двете основни фази се появяват.
Кошмарите се срещат през втората половина на нощта, призори, когато сънят е повърхностен. Детето сънува застрашаващи го образи и сцени и се буди уплашено. В тях най-често се отразяват лица и събития, преживени през деня, които са му въздействали заплашително. Ако то може да говори, разказва за тях, описва ги. Тези сънища са характерни за възрастта след 2 години и са чести при децата на 7–8 години.
На малчугана му липсва достатъчно личен опит, той не умее да оценява реалната опасност, паметта му има склонност да фиксира ярки образи. Детето притежава повишена внушаемост. Всички тези особености предразполагат към появата на кошмари у децата. Причината обаче те дълго да смущават детския сън много често се корени в силно травмиращия домашен психоклимат. Момченце на 4 год. тревожно сподели един свой сън: през нощта идват камионите за събиране на боклук и го прибират заедно с контейнера... Родителите са в тежък предразводен конфликт и баба му го е взела при себе си. Ясно е, че детето се чувства ненужно и изхвърлено от своя дом.
Пристъпите изглеждат по-различно, когато детето се събужда по време на дълбокия сън. Те могат да се появят 1 до 4 часа след заспиването. То се буди, но не напълно. Гледа с втренчен поглед, изпотено е, дишането му е учестено, има сърцебиене. Издава викове – като че ли много го е страх от нещо. Трудно е да го събудят и то не е в състояние да разкаже какво му е. Сяда, ходи, отново се връща и след около 30-ина минути отново заспива. Обикновено на сутринта детето не си спомня нищо. В тези случаи по време на дълбоката сънна фаза изведнъж се появяват епизоди на частично бодърстване. Те са безобидни и се изживяват до 6-годишната възраст. Срещат се по-рядко от кошмарите и се определят като нощни страхове. Предразполагащи фактори за тях са прекалената умора преди лягане, както и наследствеността – някой от родителите като дете е имал подобни нощни епизоди. Въпреки че и двата типа страхови изживявания са нещо обичайно в по-ранното детство, ако те се задържат упорито, обезателно трябва да се потърси помощ от лекар!
Какво трябва да знаят родителите, за да се справят по-лесно с проблемите със съня при детето?
След 1-годишна възраст сънят на малкото дете постепенно се нагажда към денонощния ритъм – бодърстване през деня и покой през нощта. През денонощието детето има нужда да спи по 14 часа. Сутрешният, предобеден сън става все по-кратък, докато отпадне, нуждата от следобеден сън се изживява към 4–5 години. При всяко дете динамиката на съня е генетично обусловена, т.е. то има свой начин на спане.
Нощните събуждания при малките се срещат често. Те не са непременно израз на патология. Спазването на установен режим е най-доброто условие за осигуряване на жизненоважния пълноценен сън. Особено важно е сутрин детето да се събужда по едно и също време.
Подготовката за спокоен сън през нощта трябва да започне още привечер. Спестете на малчугана всякакви излишни емоции, които могат да го превъзбудят. Не му четете страшни приказки и не му позволявайте да гледа неподходящи филми. Не играйте с него, като се превъплъщавате в Баба Меца или в друго страшилище. Разбира се – не отправяйте заплахи!
Децата обичат ритуалите. Те им действат успокояващо, дават им чувство за сигурност. Направете обаче така, че за тези ритуали – целувка, песничка, приказка, да е нужно много кратко време. Сбогувайте се за лека нощ, като уверите детето, че сутринта, като стане, пак ще сте заедно. Не е препоръчително в аванс да го убеждавате, че през нощта няма да сънува страшен сън – така ще го настроите в нежеланата посока.
В случай че детето ви се събуди уплашено, накарайте го да ви разкаже коя е причината, не го утешавайте, че сънят не е истина. Ако то се бои от “призраци”, “чудовища”, запалете лампата, пред него проверете навсякъде.
За източник на утешение много деца ползват меки играчки или дрехи на мама. Те им помагат по-лесно да заспят. Дори ги носят на разходката. Тези предмети са в ролята на заместители на майката. С времето детето ги изоставя. Те се оказват необходими придружители на много малки деца при стресогенна житейска промяна – при постъпване в болница или дори в ясла или в детска градина.
Дискутиран въпрос е за какво е детското креватче?
То в никакъв случай не е за игра или за наказание! То трябва да символизира приятно място за спане и да е само за сън!
Няколко майки споделиха с мен един вреден навик, от който искам да ви предпазя. Те признаха, че слагат детето си да спи към 23–23.30 ч., за да се събуди сутринта към 11 ч. Целта е мама да се наспи или пък да свърши колкото може повече работа на спокойствие... Сами преценете дали това е полезно за детето?!
Д-р Маргарита Поппандова,
детски психотерапевт
