Текст: Феодорина Ляскова
Проф. Връбка Орбецова, д.м.н., педиатър, специалист по патобиохимия, лабораторна диагностика, метаболитни нарушения и диабет.
За кърмаческата и най-ранната детска възраст (от 1 до 4 години) рахитът е широко разпространено и социалнозначимо заболяване, което покосява децата предимно в страни с четири годишни времена. Дължи се на лоша минерализация и деминерализация на костите. Засяга основно костно-ставната система, но и нервната, мускулната, храносмилателната, кръвотворната система, затова може да се определи като заболяване, което нарушава растежа на целия детски организъм, обяснява педиатърът проф. Връбка Орбецова, д.м.н. Рахитът води до понижаване на жизнеспособността на децата в кърмаческа и ранна детска възраст. Не е непосредствена причина за смърт, но може да повишава индиректно честотата й, защото децата с рахит са със засегнати и други системи. Те са предразположени към общи и специфични заболявания, които засягат белите дробове, включително туберколоза на белите дробове, храносмилателната система и обикновено са с понижен имунитет. Развиват по-рано и по-тежка анемия. Има лек, средно тежък и тежък рахит. У нас няма висока честота на тежките форми на рахита, с осакатяване като последица.
Още в средата на миналия век при редица проучвания е установено, че рахитът се развива при бързо растящи деца. При едно недоносено дете рахитът може да започне по-рано, но да се развива по-бавно.
Минерализацията на костите е безкрайно важна и се извършва по ензимен път. Ензимът с ключова роля за нея е алкалната фосфатаза. Калцификацията на костите всъщност е „вкаменяване“, което се извършва от клетки, наречени остеобласти. Те имат нужда от алкалната фосфатаза, за да осъществят отлагането на калциево-фосфорните соли, като го правят по филигринен начин – подреждат ги като фино наредени тухлички.
При рахитичните деца костта се чупи като зелено клонче
При рахита минерализацията е не само недостатъчна, но и дефектна. Ето защо при рахитичните деца костта се чупи като зелено клонче. Тоест чупи се вътрешността й, а горният слой, или надкостницата, остава. Освен процес на минерализация с помощта на остеобластите има и процес на деминерализация, който се извършва от други клетки – остеокласти, които разграждат костите. Двата процеса вървят едновременно. Остеобластите изземват калций и фосфор от кръвта и ги насочват към костите, а остеокластите изземват калций и фосфор от костите и ги излъчват в кръвта. Ето защо остеокластеризацията застрашава бъбреците, черния дроб и другите органи с натрупване на калций и фосфор в тях. Балансът в действието на остеобластите и остеокластите е регулиран точно от няколко ендокринни жлези, но най-големият регулатор на процеса на минерализация е витамин D (по-точно витамин D3, който стимулира дейността на остеобластите и потиска тази на остеокластите).
В майчиното мляко има достатъчно витамин D и оптимално съотношение на калций и фосфор
Вносът на витамин D с храната и достатъчното облъчване със светлина са важни за здравината на костите. Храните, богати на витамин D2, са риба, хайвер, месо и кърмачките трябва задължително да ги включват в менюто си. В майчиното мляко има малко, но достатъчно витамин D и оптимално съотношение на калций и фосфор. За усилване на кърмата майките е добре да хапват червен лук, мляко, сирене, извара. Облъчване с ултравиолетова лампа на гърдите в последния триместър на бременността също стимулира отделянето на кърма. На бъдещите майки се препоръчват повече разходки на свеж въздух и слънце, извън града, където ултравиолетовите лъчи са повече. Добре е помещенията в болниците и родилните домове през 2–3 дни да се облъчват с ултравиолетова светлина, която се насочва към тавана, като се вземат съответните предпазни мерки. Ако майката спазва диета, ако гладува или живее в страна с неблагоприятен климат, кърмата й няма да осигури достатъчно калций, фосфор и витамин D. За дългите кости на крайниците и ребрата са необходими достатъчно количество пълноценен белтък в храната, както и минерали като калций, фосфор, магнезий. Ако тези вещества липсват, ръчичките и краката на децата се изкривяват. Жените, които планират бременност, трябва да се хранят пълноценно с месо (само от него може да се набави витамин В12), млечни продукти, риба, морски дарове, изобилие от плодове и зеленчуци и чисти, здравословни продукти, особено през първите месеци, когато се формира скелетът на бебето. Ранната профилактика на рахита е още в началото на бременността.
Проявите на рахита са предимно от нервната система, а не от костно-ставната
В началото на процеса на деминерализация или при лекия рахит симптомите не са от костно-ставната система, а са общи и предимно от нервната система. Бебето става неспокойно, по-плашливо, стряска се от всеки по-силен звук, сънят му се нарушава, лесно се буди. Типичен симптом е да си върти главичката и косичката му отзад изтънява. При недоносените деца рахитът може да започне още през втория, а при доносените – през третия месец. Колкото едно бебе е по-пълничко и с апетит, толкова по-рано може да развие рахит и тогава се наблюдават общите симптоми, сред които типичен е изпотяването на вратлето му. Нарушава се и редът на растеж на зъбките, тъй като рахитът засяга зародиша им, възможна е и пигментация. Тоест първите общи симптоми на рахита са от периферната, вегетативната, централната нервна система и майката трябва да ги следи. Те могат да преминат с профилактични мерки, а не с терапевтични, и при детето да не се развият изразените костни промени.
Педиатърът в детската консултация обикновено опипва ръбовете на фонтанелата – предната и задната. Бавното затваряне на фонтанелата може вече да е преход към ранните костни промени при рахита. Друга ранна костна промяна е т.нар. „рахитична броеница“. Това са възелчета, които се образуват покрай гръдната кост, там, където се залавят ребрата за нея. Ако не се лекува, остава за цял живот. Среща се предимно при момчета. Освен това се променят и долната част на гръдната кост, както и формата на гръдния кош. При средно тежкия и тежкия рахит гръдният кош придобива форма на камбана, при което малко се оголва черният дроб.
Някои от промените, които настъпват с костите при рахита, са обратими, но други не са. Друга ранна промяна при рахита е поява на малки подутини от двете страни на челото, които при тежкия рахит могат да останат до края на живота. При по-тежкия рахит и в края на първата година е възможно да се забележи промяна в походката на детето. За момиченцата е важно майките им да не ги стимулират да прохождат по-рано. Под действие на тежестта на тялото дългите кости на краката започват да се изкривяват или като буквата Х със събрани колена, или като буквата О. При момичетата е от съществено значение развитието на тазовите кости, което се променя при рахита, и те остават с по-малък вътрешен диаметър на тези кости. Това по-късно създава проблеми на младите жени при забременяване и износване на плода. Рахитът уврежда и ставите и рискът от луксация по отношение на таза е голям. Неправилното развитие на таза води до вторични мускулни промени на коремната стена, а оттам и до неправилно разположение на вътрешните органи. При тежкия рахит често се наблюдава увеличение на черния дроб и далака, което се превръща в предпоставка за заболяване на тези органи по-късно. Тоест залагат се дефекти в бъдещия живот на малкия човек, които вече засягат всички системи. При тежкия рахит децата страдат от анемия, имат понижен локален имунитет на кожата, развиват фоликулит (гнойни възпаления в основата на косъмчетата), зачестяват гноеродните инфекции. Тези деца са по-предразположени към заболявания на дихателната система – бронхити, астматични бронхити, пневмонии, въобще всякакъв вид възпалителни изменения.
Естественото хранене е най-добрата профилактика
Основен фактор за развитие на рахита е хранене с недоимък на солите на калция, фосфора и витамин D. Тенденцията да не се кърмят новородените, е крайно вредна за тях и мога да я нарека рахитогенна, предупраждава проф. Орбецова. Кравето мляко е по-богато на калций и фосфор от майчиното, но те са по-малко усвоими и в червата на бебето образува т.нар. „калциеви сапуни“, които се изхвърлят с изпражненията. В края на първия и особено на втория месец децата трябва да се захранват вече с плодов сок, дозирано, разбира се. Така ще се стимулира активността на ензимите в стомашно-чревния тракт. Полезно е и ранното даване на яйчен жълтък – в края на петия месец може да се започне с 1 чаена лъжичка сварен яйчен жълтък, като през няколко дни количеството се увеличава с половин чаена лъжичка и в края на 6–7-ия месец може да се стигне до цял жълтък. Бульон от месо или риба се дава вече през 5-ия месец. Месото да е прясно и добре сварено. Не бива да се прекалява с брашнените каши, защото чрез тях калцият се изхвърля от организма на бебето. Зеленчуковото пюре се въвежда също в 5-ия месец, киселът – в 6-ия месец.
Много важно е още през 3-ия месец във водата на бебето, която е леко подсладена, да се капва малко лимонов сок – на 100 мл преварена вода 1 чаена лъжичка лимонов сок. Ролята на лимонената киселина е много важна за минерализацията на костите. Майките кърмачки е добре също да приемат лимонов сок, да хапват повече цитрусови плодове, да се хранят разнообразно с животински продукти и риба, пресни плодове и зеленчуци. Витамин D2 се дава на бебетата под формата на капки през устата, а в кожата се превръща във витамин D3.
Важни са ежедневните разходки на чист въздух
Бебетата трябва да са огрявани от слънцето, когато са в количките, което се пренебрегва от майките. Не бива да се пропускат и разходките през зимата, когато има сняг навън. Той отразява ултравиолетовите лъчи и това е много полезно за бебетата. Слънчеви бани могат да се правят в края на първата и началото на втората година. Започва се с по 1 минута и постепенно времето им се увеличава до час и 15 минути. Главичката трябва да е защитена с шапка. Тогава бебетата вече могат да се водят на море. Запази ли се едно дете да не боледува до втората година, тогава има поне 50% сигурност, че то няма да страда от тежки заболявания.
Английска болест
Рахитът е заболяване, познато отдавна, изучавано е интензивно в Европа, особено в северните страни, където слънчевите дни са по-малко. Името идва от латинската дума „рахис“ (гръбнак), но преди да получи името рахит, са го наричали английска болест. В Англия най-напред започват индустриализацията и урбанизацията, в градовете е имало много фабрики, замърсяващи въздуха и влошаващи жизнената среда. И понеже там слънчевите дни не са много, сред децата на работническата класа е регистриран бум на заболяването.
