С приятеля ми сме заедно от 5 години. В един прекрасен слънчев ден решихме, че нещо трябва да променим в живота си, почувствахме се готови и решихме, че е време да имаме бебе! Родителството вече не ни плашеше, а напротив - бяхме нетърпеливи да се срещнем с неговите предизвикателства. Започнахме опитите. Един месец пробвахме, но нищо не се получи. Вторият месец – пак разочарование, бременност нямаше. Но ето че на третия месец чудото стана! И двамата помислихме, че в живота ни ще настъпят големи промени. Чувствахме се напълно готови за това, което ни предстоеше.

РАЗБЕРИ КОГА Е ТВОЯТ ТЕРМИН

Започнах най-редовно да ходя на консултация, да мисля по-трезво, идваха ми невероятни идеи, вкусовете ми се промениха, апетитът ми – също... Всичко вървеше перфектно до момента, в който вече във втория месец на бременността, получих болки ниско долу в корема. Забелязах, че по бельото ми са се появили и няколко капки кръв. Ужас! Какво щеше да стане с бебето?! Отидох в болницата, за която бях чула най-много хвалби. Бях толкова притеснена, че имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Лекарят ме прегледа и замълча. Разтреперих се. Какво ставаше? Най-сетне чух това, от което най-много се страхувах. Бях направила аборт. Не! Не може да бъде! Лекарят ме увери, че е истина и че колкото и да съжалява, това се случва точно на мен.

Да, но нещо дълбоко в сърцето ми подсказваше, че не е вярно. Тръгнах си объркана. Отидох при друг лекар, който ми каза, че бебето е добре, че има сърдечен ритъм и че не съм направила аборт. Първият гинеколог е гледал кистата, която имах преди да забременея и която се бе спукала и затова е решил, че съм направила аборт. Твърдеше, че бебето няма сърдечен ритъм и че трябва да махне всичко, което е останало от него – явно е гледал не това, което трябва, защото, ако се бях оставила в неговите ръце, днес нямаше да съм майка. Благодаря на Господ, че ми даде сили и предчувствие, че детето ми е живо и го спаси!

След това недоразумение, което ми костваше много нерви, лекарят ми предписа лекарства и ми каза, че на много жени често им се случва през първите три месеца да прокървят. Понякога това е признак за най-лошото, но в моя случай всичко е наред и ако се вземат мерки навреме, нещата ще се оправят. Така и стана.

Жена с трансплантирана матка роди момиченце

Месеците минаваха бавно. Но ето че моментът настъпи. Околоплодните ми води изтекоха почти 15 дни преди определения от лекарите термин. Бяхме купили почти всичко необходимо за бебето. Може би сме предчувствали, че ще дойде по-рано от предвидената дата. А и аз самата имах такова усещане, въпреки че на всеки преглед акушерката ме уверяваше, че всичко е наред и няма от какво да се притеснявам.

Знаех, че ако водите ми изтекат, трябва да отида в болницата. Така и направих. Приеха ме. Преминах през всички необходими процедури. Чаках само лекарят да дойде, за да каже какво е състоянието ми и кога най-сетне се очаква да родя моето малко слънчице. Вратата се отвори и аз бях неприятно изненадана. Оказа се, че лекарят е същият, който ме беше прегледал първия път и беше установил, че... кистата ми няма пулс и бебето ми е мъртво. Изтръпнах, стана ми лошо. Какво ли ме чакаше?! Как можех да поверя моя живот и живота на детето ми в ръцете на този човек?! Ами ако той присъства на раждането? Но нямах никакъв избор. Легнах, за да ме прегледа. Разкритието беше само 1 см. Започнах да чакам. Целият ден премина без никакъв напредък. Бебето не искаше да излиза.

На другия ден сутринта започнаха контракциите. Заведоха ме в предродилната зала. Останах там само 4 часа – сториха ми се като песен в сравнение с предишния ден, така и не ги усетих. И след това само за броени минути вече бях в родилната зала. Родих прекрасно момченце. Бяха ми казали, че ще имам момиченце. Но за мен полът не беше от значение. Исках само да родя живо и здраво дете, което да ми донесе много радост. Така и стана. За съжаление бебето тежеше едва 2.850 кг. След като излязохме от болницата, бързо се оправи. Наддаде на тегло, имаше страхотен апетит и дори се чудех дали е нормално да яде толкова много.

Мамо, не ме оставяй да плача - целувките ти няма да ме разглезят!

Щастлива съм, че успях да дам един нов живот. Благодарна съм на приятеля ми, че беше до мен, на семейството ми, но най-вече на Господ, че ни дари с такава неземна радост.

Текст: мама Венелина Царева

ПРОЧЕТИ ОЩЕ