Има определени моменти в живота, когато човек си прави равносметка за това какво е постигнал, накъде върви и какво очаква от бъдещето. Понякога това се случва по Нова година, а друг път става съвсем ненадейно, докато разглежда стари снимки или духа свещите на тортата на рождения си ден. Така изведнъж и ние с Красимир решихме, че искаме второ дете. Вероятно защото на наши приятели наскоро им се роди бебе или затова, че баткото вече стана на три години и няколко месеца. Почти веднага дойде и добратановина – бях бременна.
Не съм предполагала, че вестта ще предизвика такава голяма радост и нетърпение у сина ми Стаси. След като я научи, започнаха въпросите. Разказахме му за новородените, дори го заведохме на куклената постановка “Откъде идват бебетата”. Беше много горд и доволен, че ще става батко, но едвам се справяхме с нетърпението му. Ако зависеше от него, бебето щеше да се появи още на следващия ден, а се налагаше да чака цели 9 месеца. Как да разбере колко време е това? “Не утре, така ли? А после, като стана и пак легна и се наспя...? Тогава ли?” Казахме му, че като навърши четири години и стане голямо момче, братчето ще дойде. Но не съобразихме колко буквално ще приеме думите ни. Вечерта на рождения си ден той с широко отворени очи и огромно нетърпение каза: “Е, мамо, кога ще ходиш в болницата?” Милият, трябваше да почака още два месеца. Въобще не му беше лесно.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Втората ми бременност се оказа тежка. През първите три месеца нямах никакви проблеми, дори не ми се гадеше. Единствено ми се спеше повече и постоянно бях гладна. Спомних си всички приятни емоции от първата бременност и се чувствах супер. След това внезапно започнаха проблемите. Трябваше да си взема болнични и да остана у дома. В началото само за малко, но скоро след това получих контракции и се наложи да спра да работя. По цял ден лежах. По-късно постъпих за една седмица в болница. Притеснявах се за бебето – дали ще издържи до края, за баткото – нали му бях обещала братче, за бъдещия татко – очакваше второто си момче, както и за всички близки – не исках да ги разочаровам. Така месеците минаваха в пазене на кревата.
Родих с планирано цезарово сечение. Избрахме си 26-и, защото първото ни дете се появи на същата дата. Преди време някъде бях чела, че комбинацията от двойка и шестица носи щастие. Признавам, че по пътя за родилния дом сърцето ми беше свито, чувствах и малко страх. Но щом влязох в стаята и облякох нощницата, се успокоих. Спомних си как преди четири години бях в същото отделение на същата болница и за мен се грижеше същият лекарски екип. Припомних си как гушках първото си дете и сякаш усетих неговия приказен аромат. Обзе ме спокойствие. Бях подготвена какво предстои – нали и първото раждане беше с операция.
ЧЕТИРИ СПОНТАННИ АБОРТА, А СЛЕД ТЯХ ЧЕТИРИЗНАЦИ ЧУДО
Половин час по-късно вече целувах моето момче Александър. Спомням си преживяното с малко носталгия – може би никога вече няма да изживея отново тези най-истински и най-ценни мигове.
Сега, когато държа в обятията си малкото човече и целувам меките му като коприна бузи, когато милвам нежния пух по главата му, изпитвам невероятно щастие и удовлетворение. Всяка жена, минала по същия път, ще разбере какво имам предвид. Пожелавам на всички бъдещи майки да се насладят максимално на първата среща със своето дете!
Текст: Мама Христина
.jpg)
