Според някои родители, ако бебето бъде оставено да плаче, то ще се успокои само и това ще се окаже добра тренировка за неговия сън, което от своя страна ще доведе до добра нощна почивка. Други родители обаче са на мнение, че това е тревожно за бебетата. Какво ли казват учените по този въпрос – съществуват ли ползи, крие ли този метод рискове? Нека разберем.
През 2015 г. Уенди Хол, изследовател на педиатричен сън, изследва 235 семейства с от шест до осеммесечни бебета. Целта: да се установи дали тази така наречена „тренировка за сън“ работи.
Родителите използват различни стратегии, с които се стремят да насърчат бебетата им да спят през нощта. Хол взема предвид всяка от тях, за да проведе максимално ефективно своето изследване. Именно сред тях се нарежда и „тренирането на съня“ – целта на тази стратегия е да научи бебетата да спят без помощта на своите родители, включително, когато се събуждат през нощта. Стратегията се изразява в това родителят да ограничи или промени реакцията си – тоест той може да присъства в стаята, но е добре да се въздържа от дейности като вземане на бебето на ръце, кърмене или други физически методи за успокояване. През определени интервали от време бебето може да бъде оставяно съвсем само, така би могло да се научи да се „изплаче“.
СЪНЯТ НА НОВОРОДЕНОТО - ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?
В глобален план идеята за „обучение“ на бебетата да спят сами и без чужда помощ е необичайна, на места дори събужда шок у родителите. Но в Северна Америка, Австралия и части от Европа много семейства са привърженици на метода и дори са убедени в положителните му качества.
Лошият сън на бебето често води до депресивни състояния при майката и влияе цялостно на хармонията в семейството. Ето защо много родители прибягват до метода с надежда той да се окаже ефективен.
В своето проучване Хол и нейният екип прогнозираха, че бебетата, чиито родители са инструктирани да оставят бебето да плаче, ще спят по-добре след шест седмици, от тези, които не са, със значително по-дълги периоди на сън и значително по-малко нощни събуждания. Родителите са помолени да записват дневници на съня, но освен на тях, Хол разчита и на устройства за наблюдение на движенията, които по-ясно да оценят моделите сън-събуждане, тоест доверява се и на актиграфията.
Когато изследователите сравняват дневниците на съня, те откриват, че родителите, които са използвали метода за трениране на съня, смятат, че бебетата им се будят по-малко през нощта и спят по-дълго. Но дали същото са показали и специалните устройства за контрол? Не, оказало се, че събужданията и на едните, и на другите бебета, са почти с еднаква честота.
С други думи, родителите, които са обучавали бебетата си в сън, смятат, че техните бебета се будят по-малко. Но според обективната мярка за сън, бебетата са се събуждали също толкова често – те просто не са давали сигнал за това на своите родители.
„Не твърдяхме, че децата няма да се събудят. Казвахме, че ще се събудят, но няма да сигнализират на родителите си“, споделя Уенди Хол. Според нея изследването е било напълно успешно. Ето какво още казва тя: „Това, което се опитвахме да направим, беше да помогнем на родителите да научат децата да се самоуспокояват". Така че, в действителност, успяхме. Актиграфията установи, че тренировките за сън реално подобряват нощта на бебето.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Другата част от хипотезата на Хол също се оказа вярна. Екипът й очакваше, че родителите, които са направили интервенцията, ще докладват, че имат по-добро настроение, по-качествен сън и ще се чувстват по-малко уморени. И това се оказа напълно вярно.
Съществуват и редица други методи, които фокусират вниманието си върху съня на бебето. Такъв е и т.нар. метод на „изплачи го“. Емет Холт твърди, че плачът сам е добър за децата, той споделя: „при новороденото бебе плачът разширява белите дробове“. Трябва да даваме възможност на бебето да изплаче своя плач. Това често изисква час, а в екстремни случаи два или три часа. Втората борба рядко ще продължи повече от 10 или 15 минути, а трета е много вероятно и да не е необходима.
Познати са още методът на „контролирания плач“ или „постепенното изчезване“. Марк Вайсблут се занимава с друг метод, наречен "немодифицирано изчезване" – оставяте детето да плаче в креватчето си и затваряте вратата.
Ползите от тренирането на съня действително съществуват, но учените съветват методът да не се прилага преди шестмесечна възраст. Обучението за сън не се препоръчва и на деца, които са по-податливи на психологически увреждания, включително бебета, които са преживели травма или са били оставени на приемна грижа, а също и на бебета с тревожен или чувствителен темперамент.
Разбира се, всяко бебе е различно, и реакциите могат да варират. Ако някои бебета плачат за кратко и сълзите са малко, други могат с часове да не успяват да се успокоят, при някои случаи дори се стига до повръщане.
Редица проучвания доказват, че методът за трениране на бебешкия сън е ефективен. На места по света дори педиатрите го препоръчват като техника. Родителите обаче са тези, които сами трябва да решат дали да му се доверят.
Източник: bbc.com
.jpg)
