Още от малка си мечтаех да бъда майка на 3 деца. Имам дъщеря на 12 години, която се казва Илияна, и син на 10 - Димитър. За трето дете обаче все не идваше подходящият момент. Грижех се за семейството си, отдадох се на работата си като козметичка, после се записах да уча в колеж... И така най-неочаквано в началото на последния семестър от следването ми разбрах, че съм бременна. И аз, и съпругът ми бяхме много щастливи, децата също се зарадваха на новината, че ще станат кака и батко.
Бременността ми протичаше нормално. Всеки месец ходех на прегледи при д-р Бачуров. Коремчето ми бързо нарастваше, засилваше се и вълнението на цялото семейство от предстоящата поява на новия член. В началото се притеснявах, че децата ми ще изпитват ревност, но напротив – те бяха много ентусиазирани, идваха с нас на месечните консултации, избираха дрешки и играчки за бебето и с нетърпение очакваха появата му. Още преди да разбера какъв е полът на малкото човече, го наричах Бобка. Когато в 4-ия месец разбрахме, че наистина чакаме момиченце, бяхме безкрайно щастливи.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
С много нежност и любов всички ние приготвяхме стаята за Бобка. Кака ѝ и батко ѝ дори отделиха от джобните си пари, за да купят активна гимнастика и шезлонг за малката си сестричка.
През февруари, когато бях в 6-ия месец, получих контракции и се наложи да вземам лекарства до края на бременността. За да се избегнат усложнения, ми назначиха секцио за 27 май. Няколко дни преди големия ден постъпих в болницата, за да ми направят необходимите изследвания. Малката ми принцеса обаче вече беше нетърпелива да излиза и водите ми изтекоха още в деня, в който постъпих в болницата. Наложи се спешно секцио и на бял свят се появи малката Ния, с тегло 3.400 кг.
Искам да изкажа благодарността си на д-р Бачуров и д-р Мирчев, на акушерките и сестрите, които бяха неотлъчно до мен и се грижеха чудесно за малката ми дъщеря. 20 часа след раждането обаче се оказа, че операцията ми е с усложнения и това за малко не коства живота ми. За съжаление вече месеци търсим истината за случилото се, но не можем да я открием. Ще ви споделя това, което си спомням, и разказаното от свекърва ми Надя, която работи в същата болница и беше до мен през цялото време.
ИВЕЛИН, РОДЕН С ЕКСТРЕМНО НИСКО ТЕГЛО, ВЕЧЕ Е У ДОМА
Оказа се, че при цезаровото сечение не са зашили матката правилно и няколко часа след операцията коремът ми се е напълнил с кръв. Когато излязох от упойката, не виждах, ръцете и вратът ми бяха схванати и имах ужасни болки по цялото тяло. Изследванията на кръвта са показали, че хемоглобинът ми е опасно нисък. Не можех да ходя и затова се наложи да ме изкарат с леглото в коридора на отделението и там да ми направят ехографско изследване. Веднага след това ме вкараха за повторна операция. Следващите 3–4 дни прекарах в реанимацията „свързана“ със системи и апарати. Преливаха ми кръв, вливаха ми различни лекарства, заради които не можех да кърмя бебето си през следващите 10 дни. Когато отворих очи след втората операция и видях къде се намирам и в какво състояние съм, помислих, че ще умра. Благодарение на д-р Пелев и д-р Белчев, които положиха огромни грижи за мен, сега съм жива и мога да се радвам на съпруга си, на двете си големи деца и разбира се – на малката Ния, която е здрава и силна и расте толкова бързо.
Текст: Мама Миряна
