Защо не успявах да забременея и как се случи чудото

Неизяснен стерилитет - диагноза, която мислех, че никога няма да чуя, особено след като имах две деца, и двете момчета - от предишен брак. Това, разбира се, ни накара да мислим, че проблемът е при съпруга ми. Добре, така да е. "Какво да направим и къде да отидем?" бяха мислите ни, след като научихме диагнозата.

Стотици тестове, хиляди изхарчени долари, редица неуспешни опити за бебе, безброй срещи с репродуктивни специалисти. Да най-доброто им обяснение за мен бе - НЕОБЯСНИМО. Похрчените пари не значеха нищо, стига да ни бяха помогнали да получим това, което искахме.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Времето си течеше, имах чувството, че всички около мен забременяват. Всеки приятел, женен или не, без дори да е планувал бебе и хоп - оказваше се, че скоро ще става родител. Колко несправедливо, помислих си.

В очакване си, имаш надежда, чакаш, резултат няма, губиш надежда - така вървяхме ние, по този път - труден и силно болезнен. Едни и същи емоции, отново и отново без желания резулатат. Ако опитвате да заченете дълго без успех, то менструацията на жената ще се превърне в най-страшното нещо, което ще виждат очите ви всеки месец. Това е като да учите усилено за изпит и накрая да получите тази оценка. Понякога работите, но не харесвате резултатите, които виждате, или понякога имате късмет и всичко върви по план. Всеки месец е пълно влакче от емоции.

Смеех се и се шегувах с приятели как плащаме за нашето малко чудо. Истината е, че истинските пари и болка щяха да дойдат година по-късно и това не беше за смях. След две болезнено неуспешни IUI (вътрематочна инсеминация), лекарят обясни, че можем да продължим по този път или да опитаме с инвитро. При първия IUI опит успех нямахме, но с втория имахме положителен тест за първи път.

Отидох при лекаря за действителния кръвен тест, наречен БЕТА тест, за да потвърдя и познайте - да, оказа се, че не съм бременна. След първия ми спонтанен аборт се почувствах още по-решена да имам бебе и да победя този кошмар, наречен безплодие. Следващият ни план за действие беше инвитрото. Никога през живота си не съм мислила, че ще стигна до момент, в който всичките ни пари ще вложим в мечтата ни да имаме бебе.

Запознах се подробно с процедурата и реших, че това не е за мен. Още няколко месеца опитвахме да забременнеем сами. Направих ВСИЧКО, което някога съм чела в книгите и знаех, че би помогнало за по-бързо забременяване. Приемах различни добавки, хранех се здравословно, определях времето за „правене на бебе“, отново се чувствах обнадеждена, за да бъда разочарован отново.

Нямахме избор - трябваше да действаме с инвитро. Обсяснението, цената, времето - нямаше да е лесно пътуване. И все пак - влязох в нашето инвитро-пътуване, чувствайки се наистиана уверена.

Преди да стигнем до решението за инвитро, ние вече бяхме вложили всичките си спестявания в лечение на безплодието и установихме, че нямаме средства, с които да направим и това. Чувството беше като да виждаш финалната линия, но да не можеш да стигнеш до нея. След като прескочихме много финансови пречки, намерихме компания, която ни подкрепи и ни даде заем от $10 000. Най-накрая можехме да продължим напред и да започнем нашето пътуване.

Глупаво е да казвам това, но денят, в който дойдоха лекарствата ми, беше като Коледа за мен. Имах чувството, че това е началото на края на това пътуване, наречено безплодие. И което е по-важно, това беше началото на нашата история за срещата с нашето сладко бебе. Всеки, минал по този път, знае, че има период на дълго, дълго чакане. Датите за извличане и прехвърляне се променяха многократно, продължавахме да бъдем избутвани все по-навътре в годината. Междувременно моите момчета ме гледаха как забивам игли в тялото си, чудейки се какво става. Опитахме се да го скрием толкова дълго, колкото можехме, тъй като беше трудно да им обясним, но в крайна сметка им разказахме всичко.

Денят на операцията дойде. Надявах се лекарят да извади достатъчно количество яйцеклетки, но и бях изключително нервна. Никога досега не бях подлагана на каквато и да е операция. Събудих се след операция и първото нещо, което си помислих беше „колко получихме?“ С течение на дните числата намаляват, понякога драстично. До 5-ия ден изпратихме 5 малки ембриона в специално съоръжение, където щяха да бъдат тествани за генетични аномалии. Чувствахме се толкова уверени и сигурни, че сме близо и скоро кашмът ще свърши.

Единствените ембриони, оцелели при тестването, бяха ембрион на малко момче и момиче. Без никакво колебание им казахме, че искаме да прехвърлим и двете! Беше един от най-щастливите моменти в живота ми - носех в себе си два сладки ембриона.

Двете седмици чакане изглежда се проточиха, бях едновременно притеснена и развълнувана тези две бебета да бъдат наши. Започнах тестването само 6 дни след трансфера и вече получавах положителен тест. Съпругът ми и аз бяхме толкова щастливи - това беше сбъдната мечта за нас. След няколко дни тестване забелязах, че цветът на линиите остава същият, не става по-тъмен. Обадих се на лекаря и попитах дали мога да отида за кръвен тест. Числата бяха 9, а всичко над 5 означаваше, че съм бременна.

В момента на кръвния тест бях 14 дни след 5-дневния трансфер, тоест числата ми трябваше да са по-високи от 9. Лекарят, все още обнадежден, ми каза да се върна след няколко дни, за да се тествам отново. Аз, от друга страна, просто вече знаех.

Два дни по-късно влязох и за съжаление получих бета резултат 3. Всичко свърши. Тази нощ се разплаках, за да заспя, чувствайки се победена и разстроена. Ние не просто загубихме ембрионите, ние загубихме децата, които щяхме да имаме. Вече ги бяхме кръстили, знаехме как изглеждат, имахме планове с близнаци момче и момиче...

След много седмици на болка, депресия и поражение реших да се вдигна отново от земята и да се подложа на поредния опит. Този път решихме да отидем при друг специалист по плодовитост за безплатна консултация. Чувствайки се не много уверени в това, което лекарят ни казваше, решихме да опитаме и в друга клиника. Отново имаше само един проблем: финансите. Трябваше да започнем от начало. Благодарни и благословени сме, семейството ни реши да се събере и да ни помогне този път. Влизайки във второто ни инвитро оплождане се чувствахме по-малко уверени и по-нервни.

Разбира се, очевидният въпрос мина през главата ми „ами ако се провали отново?“ Нямахме други възможности. За щастие нашият лекар ни накара да изследваме за нещо ново и алелуя, той откри проблема! Както беше обяснено от него, това не беше семето, а почвата. Лекарят откри при мен нарушение на кръвосъсирването поради ендометриоза и ми предписа необходимите лекарства, за да коригирам проблема. Поради съсирването на кръвта, първото ни инвитро се е провалило.

В деня на изваждането лекарят успя да ни зарадва със солидно количество яйцеклетки, беше невероятно. Дойде ред на чакането, трансферът ни бе забавен с месец. Отново губехме доверие в процеса.

Но ето, че слънцето изгря и за нас. Бях бременна. Сигурно бременна. Истински бременна. Да, грешка нямаше. Никога през живота си не съм плакала толкова много! Никога няма да забравя деня, в който видях срчицето на бебето. В началото ембрионите бяха два, но с течение на времето загубихме единия. Все пак имахме поне едно чудо.

Щастлива съм да съобщя, че в момента съм във втория си триместър с щастливо здраво момченце!

Наистина сме благословени и безкрайно благодарни. Пътуването беше трудно и дълго, не бихме могли да се справим, ако нямахме подкрепата на семейството и всички наши приятели. Бебе Елиас скоро ще бъде тук. Всичко си заслужаваше. Това пътуване беше неочаквано за мен, но сега, минала от там, имам новооткрито уважение към всички онези жени, които продължават да се борят усилено за своите бебета. Никога не се отказвайте от нещо, за което не можете да изкарате и ден без да мислите. Ние направихме точно това и бихме го направили отново, за да получим нашето ценно чудо.