През 2016 г. родих втория си син със цезарово сечение, тъй като първото дете беше също с цезарово сечение – поради седалищно предлежание. Тогава докторите ме посъветваха да не опитвам в близките пет години да зачевам или най-добре изобщо да не забременявам повече - изтънялата стена на матката ги притесняваше.

НАУЧИ КОГА Е ТВОЯТ ТЕРМИН 

През 2021 г. реших да се посъветвам със специалист в областта на гинекологията и да направя опит за трето детенце, без значение от пола, желанието ми беше да дам още един човешки живот. Няма да крия – след две момченца – да, вътрешно се надявах да бъде момиче, но винаги си повтарях - ,,Каквото Господ реши‘‘.

В "ЗДРАВЕ НА ФОКУС" ГОВОРИМ ЗА:  

Думите на лекаря бяха - ,,Забременявайте, но има вероятност да се наложи да премахнем плода, ако попадне в областта на цикатрикса‘‘… Това щеше да се установи в 6-а гестационна седмица, не по-късно. Е, първият опит за забременяване не се получи, последва втори. Когато изчислихме датата на моята овулация, пътувахме към Египет със самолет. Там преходите бяха дълги, изморителни, не пропуснах възможността да се кача на камила, да карам АТВ, да се къпя в морето и да си пийна някоя разхладителна напитка. След като се прибрахме, аз веднага отидох да си купя тест за бременност, който беше отрицателен… Бях избързала много обаче, защото след една седмица, при повторно правене на теста, той показа положителен резултат. Най-вероятно бях забременяла в Египет, казват че смяната на климата помага…

Бебето беше на правилното място, а ние – безкрайно щастливи. През цялата бременност изследванията ми бяха добри, при феталните морфологии нямаше никакво притеснение, пиех само витамини за бременни и желязо. Поради тази причина си позволих да отидем на море цялото семейство, веднага след като големият ми син приключи учебната година. Мъжът ми направи резервация в хотел в Турция. И ето ни – на 2 юни, тръгнахме с колата в посока Чанаккале. Бяхме там някъде около 16:00 часа, поразходихме се, вечеряхме и нощувахме. Рано сутринта се качихме на ферибота, беше интересно за децата. Стигнахме в хотела, настанихме се, посетихме басейните, разбира се, аз не влизах в тях, излежавах се на шезлонга. Интересно, но когато влязохме в стаята, имаше пет легла, а ние бяхме четирима души - аз, мъжът ми и двете деца. Тогава големият ми син възкликна: ,,Това е за Йоана, мамо!". Вече бяхме решили как ще се казва бебето и… ура-а, момиченце на хоризонта.

На следващия ден отидохме на разходка по магазините. Купих си чехли за болницата, нощница за кърмене и няколко бебешки дрешки, но с мисълта че на 27 юни ще бъда приета в ,,Майчин дом‘‘ за последващо секцио по план.

Бебето се случи между два континента с частица божествена сила

На 7 юни сутринта станах първа, изкъпах се, облякох се и когато мъжът ми се събуди, му предложих да изпием по едно кафе, докато все още децата спят. На тръгване обратно към стаята, ставайки от масата, почувствах, че съм доста мокра, а съпругът ми предположи, че е от жегата. 

Но...

Отидох в стаята и установих доста голямо изтичане на води, преди това с двете ми бременности не съм имала подобно. Аз раждах! Голям късмет, че и жената от туристическата агенция беше на разположение и осигури кола, с която отидохме до местната клиника. Там ме прегледаха и ни посъветваха да направим секциото на сутринта, а да не рискуваме да пътуваме за България. Започна подготовка на документи за транспортиране към болницата. През това време аз усещах ,,страхотни'' болки. Стигнах до тоалетната, там течеше вода от мен, не знаех дали ми се ходи по голяма нужда, дали ми се пишка… Веднага бе повикана линейка, аз не издържах… Сваляйки ме от линейката, видях семейството ми разтревожено, всички плачеха. Последваха подписи на документи и изследвания. Екипът беше подготвен и веднага ме вкараха в операционната.

След 20 минути бебето изплака

Казаха ми, че е добре. През това време, докато  бях в операционната, мъжът ми и децата очакваха новини в самостоятелна стая, с огромно легло, огромен телевизор и разтегателен диван, за да си отпочинат, занесена им е била и храна. Дали са им да видят и бебето. Отношението на лекарите се оказа невероятно. Заведоха ме при децата и щастливия татко. В стаята започнаха да влизат лекари, сестри, донесоха една кутия, опакована с червена панделка, с дрешки и козметика за бебето. Гледах и не вярвах - как всичко е толкова прекрасно – обстановка, отношение, детайли… Престоят в болницата след секцио, за разлика от България, е два дни.

От хотела ми изпратиха букет и предложиха да се погрижат за батковците, ако има нужда.

След направени изследвания на бебето се установи, че трябва да бъде преместено в Неонатология, която се намираше в Бодрум. Знаехме, че е за добро, знаехме, че ще бъде в добри ръце. Молех се, плачех, надявах се всичко да бъде наред.

Междувременно всички сестри и акушерки бяха усмихнати, гледаха ме като писано яйце, а докторът често идваше на визитация. Те ми помогнаха и физически, и емоционално.

Получихме първите добри новини за бебето. Бях с приповдигнато настроение, възстановила сили, стъпвах спокойно, изписваха ме от болницата, очаквах мъжът ми да ме вземе и да ме закара да видя малката. С всички необходими лекарства в ръка, сложени в  торбичка, подробно окомплектовани документи, потеглихме. В същия ден големият ми син имаше рожден ден, получавах съобщения от приятелки, семейни приятели за празника, от баба и дядовци, но никой, не знаеше, какво се случва с нас. Със съпруга ми решихме да го запазим в тайна, нямаше смисъл само да се притесняват от разстояние и да се тормозят, така или иначе нямаше с какво и как да ни помогнат. Всичко беше в ръцете на Бог.

Първа среща

Като по филмите – и обстановката, и емоциите. Само мен пуснаха при бебето. ,,Здравей мамо, тук съм! Тук сме всички, дойдохме при теб, ще те чакаме да се оправиш и да си ходим, да, мамо, да, миличка, обичам те…“. Тя ме чуваше, потрепна, започна да диша по тежко, да се мърда, усети ме, развълнува се….

Майка заснема раждането на дъщеря си

Имахме разговор с лекарите, обясниха ни, че малката е стабилна, диша сама, храни се, но е назначен антибиотик за 7 дни, след това ще се направят изследвания и тогава може да бъде изписана. Успокоихме се, разбрахме, че почивката ни ще се удължи с още една седмица, но важното за нас беше ТЯ - нашата принцеса, да бъде добре, всичко да завърши с щастлив край. 
Всеки ден закусвахме и веднага тичахме към болницата да занесем кърма, да видя, да поговоря на моята принцеса. Денят преди изписването ми я дадоха, за да я гушна, опитах и да кърмя – тя засука веднага.

Сякаш сънувах – такава грижа, такава подготовка с инструкции към нас, не съм предполагала, че съществува в болница… Те се погрижиха да имаме и преводач.

КАЛКУЛАТОР ОВУЛАЦИЯ 

Голямото пътуване

Много километри, умора, оправяне на документи, малки почивки, но всичко завърши с щастлив финал. Срещнах и хора, които ме обвиниха в нехайство, че съм тръгнала да пътувам в толкова напреднала бременност. Други не се впечатлиха, трети решиха, че сме герои… Мнения много, истината е една – за добро е било. Всеки ден благодарим, защото сме здрави и сме заедно. Имаме какво да разказваме, не просто раждане, а огромно приключение. Турция ще остане за нас специално място, завинаги в спомените на семейството ни!

Мама Здравка

ПРОЧЕТИ ОЩЕ