Запознайте се с Емили Джонсън и нейното голямо бебе Емет, което се роди у дома.
„Това бебе няма да е малко”, каза акушерката ми по време на една от консултациите. ,,Бих казал около 4 кг."
Бях бременна в 41-а седмица. Коремчето ми беше няколко сантиметра по-голямо от средното, но ехографът не показа нищо необичайно относно големината на бебето, а първият ми син – Уилям, тежеше съвсем нормалните 3300 г.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Реших второто ми раждане да е вкъщи. Акушерката ме подкрепи 100% и ми помогна да се почувствам уверена. Направих си домашното, учех позитивни техники за визуализация, слушах релаксираща музика всеки ден. Когато датата на термина ми дойде и отмина без да започне раждане, все още се чувствах добре.
Десет дни след термина, реших да изкъпя Уилям, но открих, че няма топла вода. Бойлерът ни беше развален.
„Обзалагам се, че тази вечер ще родя”, пошегувах се с Кевин, мислейки си за празния родилен басейн в трапезарията.
Разбира се, в 2:00 ч. сутринта се събудих от болка ниско в корема. Лежах в тишината, дишах при всяка контракция и държах ръката на съпруга ми, докато той сладко спеше. Когато в 4:00 ч. сутринта станах, за да отида до тоалетната, почувствах струйка течност в краката ми – водите ми изтекоха.
Когато най-накрая се събуди, Кевин писа на родителите си, за да им каже какво се случва. След това се обади на комуналната компания, за да изпратят спешно техник, но извинително ми подаде телефона – сметката беше на мое име, така че трябваше аз да поискам ремонта. Разговорът беше кратък!
До 8:00 ч. сутринта контракциите ставаха все по-интензивни и на всеки 10 минути. Писах на акушерката, за да й кажа, че скоро ще трябва да дойде.
ЧЕТИРИ СПОНТАННИ АБОРТА, А СЛЕД ТЯХ ЧЕТИРИЗНАЦИ ЧУДО
В 9:30 ч. чух гласовете на родителите на Кевин, които пристигнаха да вземат Уилям. Изведнъж почувствах нуждата от тишина и веднъж щом къщата остана празна, беше чудесно да се съсредоточа върху себе си. Слязох долу и копнеех да вляза в родилния басейн, но от техника нямаше никаква вест. Кевин почука на вратата на съседите и обясни ситуацията. За щастие, басейнът, който бях наела, дойде с много дълъг маркуч и Кевин успя да го свърже през задната врата, над оградата и към кранчето на съседите. Тази стратегия проработи перфектно! „Благодаря, това е достатъчно!”, се провикна мъжа ми, щом басейнът се напълни. Аз се изкисках между контракциите. Докато влизах в басейна, пристигна Сара, акушерката. Топлата вода успокояваше болките.
Следващите няколко часа минаха размазано. Бях в собственото си пространство, но осъзнавах присъствието на Кевин и Сара в стаята и това ми действаше изключително приятно. Те разговаряха тихо, доливайки в басейна с топла вода от чайника. По-късно сутринта пристигна още една акушерка и техникът за бойлера. Но аз бях „в зоната” и не обръщах внимание. Около 11:00 ч. получих две невероятно силни контракции. Визуализирах плажа и вълните, които се издигаха и снижаваха по време на тези кратки, но остри болки. За миг страхът нахлу в съзнанието ми и се притесних как ще се справя.
„Не се притеснявай, просто премини през тези усещания”, каза ми Сара.
Вложих цялата си енергия в напъването. С ръцете си усетих главата на бебето, но след това сякаш отново се скри. Сара ми предложи да отида до тоалетната. Изкачването по стълбите под ръка с Кевин, беше 15-минутно изпитание. Докато седях на тоалетната чиния, изведнъж усетих как главата на бебето отново слиза надолу. Хитринката явно проработи и се преместихме в спалнята, като подминахме техника, който тъкмо излизаше!
Легнах назад, следвах инструкциите на тялото си за това кога да напъвам. Имах усещането, че минава цяла вечност, но точно когато обсъждахме, дали трябва да променим плановете си, почувствах огромен натиск. Сара падна на колене и леко изведе главата на бебето навън. Заля ме огромно облекчение, когато и останалата част бързо се плъзна навън. Сара и другата акушерка обгрижиха бебето, обвиха го в пухкавия халат на Кевин и ми го подадоха.Поглеждайки в лицето му, почувствах прилив на любов. Малкият веднага засука и не спря през следващите 45 минути. Докато чакахме да приключи, за да може да го претеглим, се зачудих колко ли тежи в действителност това съкровище.
„Мислите ли, че е 4 кг?“, попитах аз. Акушерките предположиха 4500 г, но когато го поставиха на кантара, се усмихнаха.
‚,Той е малко над 5 кг!", възкликна Сара. Трудно ми беше да повярвам. Нищо чудно, че напъването отне толкова много време!Безкрайно се гордея със себе си, че съм родила едро бебе без никаква чужда намеса.
Раждането на Емет беше невероятно и специално, вярвам, че мина толкова гладко, защото останах спокойна и бях у дома. Ако мога да родя вкъщи 5-килограмово бебе и то с неработещ бойлер, мога да направя всичко!
Превод: Кристина Крумова
