През първата половина на бременността бебето е малко и леко. То плува в относително обилно количество амниотична течност и има пълната възможност да се движи във всички посоки. То може да заеме което и да е положение, без това да има някакви последици за раждането.
През третото тримесечие в корема на майка си бебето разполага с все по-малко пространство. Тъй като главата е най-тежката част от тялото му, логично е тя да застане надолу. Към 37-ата гестационна седмица (г.с.) при първа бременност и в началото на раждането при следващите бременности започва слизането (ангажирането) на плода в таза на майката.
Частта от плода, която първа влиза във входа на таза, се нарича предлежаща. През 8-ия месец в по-голямата част от случаите бебето заема главично предлежание, което всъщност означава сгъната (флексирана) напред глава, при което брадата е близо до гърдите. В това положение размерите на черепа му съвпадат с размерите на таза на майката.
Какво положение е заел плодът, се установява лесно чрез палпиране (опипване) или чрез ехографско изследване. Майката, както и лекарят опипват твърда топка в долната част на корема, точно над срамната кост. Майката може да проследи закръглената форма на гърба вдясно или вляво на корема, докато от другата страна лесно разпознава по-енергичните движения на малките крачета. Бебето може да промени страната – да е с гръб вляво или вдясно, но главата му остава надолу чак до раждането.
При започване на раждането акушерката или лекарят отново проверяват положението на бебето чрез вагинално изследване. Установява се и дали предлежащата част на плода е слязла (ангажирала се е) във входа на таза. Това помага да се уточни и ориентацията на главата. В зависимост от това, дали тилът е напред, назад, наляво или надясно (по отношение на майчиния таз), се говори за положение наляво и напред или надясно и назад.
Това са най-честите пози, които почти винаги известяват нормално придвижване на плода и раждане през естествените пътища.
Главата е отметната назад – дефлексирана. По изключение (едва в 1% от случаите) бебето навлиза в родилните пътища с главата надолу, но несгъната напред към гърдите, а отметната назад. Ако дефлексията е пълна, плодът е с лицето напред (случва се веднъж на 1000 раждания). Раждането по нормален път е възможно, ако брадичката на бебето е обърната напред към симфизата (предната част на таза). Ако дефлексията не е пълна, водещата част е челото. Тогава раждането през нормалните родилни пътища е невъзможно, особено при лице, обърнато назад към сакрума (задната част на таза), защото разстоянието от тила до носа не съвпада с конфигурацията на таза. В тези случаи се налага цезарово сечение.
Напречно положение. Някои малки "акробати" чак до раждането остават в напречно положение (всъщност по-често то е косо положение), което може да стигне до раменно предлежание. Това положение на плода може да се обясни с голямо отпускане на маточните стени при жени, които вече са раждали няколко пъти, и то големи бебета. Понякога такава позиция заема вторият близнак, който се разполага нашироко след раждането на първия. В този случай може да се извърши "вътрешна верзия" (плодът се обръща ръчно) и раждането да завърши през нормалните родилни пътища. В други случаи се прави цезарово сечение само за втория близнак.
Седалищно предлежание. Плодът или е седнал по "турски", т.е. с крака, сгънати в тазобедрените и коленните стави, или долните му крайници са сгънати в тазобедрените стави и изпънати в коленните стави, така че стъпалата се намират почти на височината на главата. Раждането през нормалните родилни пътища е възможно.
.jpg)
