Пътуването ни през Италия, Англия, САЩ и Турция премина успешно. А сега, след като завъртяхме виртуалния глобус, той ни отведе до Германия. Там се запознахме с Росица Скализи, която живее във Федералната република от 2003 г. – по-точно в Уетерсен (до Хамбург). Работи в общината в провинция Шлезвиг-Холщайн. Как е преминало раждането на Росица и как страната се грижи за повишаването на раждаемостта, ще разберете в следващите редове.

 

Какви изследвания се правят по време на бременността?

В началото, след като установиха бременността ми, по искане на гинекологa автоматично ми се направиха няколко изследвания: тестове за имунитет срещу рубеола, тест за СПИН, както и един отделен тест за определяне на кръвната ми група, въпреки че я знаех. В началото ходех всеки месец на преглед, в края на бременността, някъде след 32-рата седмица – два пъти месечно. Проведе се и тест за диабет в 26-ата седмица. Всичко това в рамките на стандартното лекарско проследяване на бременност, без да е имало извънредна причина. Само да отбележа, че бременността ми бе отдавна, дъщеря ми е на 14 години. Долкото знам обаче, проведените тестове са задължителни тук и до ден-днешен.

 

Как е уредена домашната патронажна грижа в първия месец след раждането?

Здравната каса плаща на акушерка, която идва веднъж седмично в рамките на 1 месец. Ако майката настоява за повече посещения, трябва да ги заплати сама. Първите 2 пъти акушерката идва задължително, после след втората седмица – само ако ти е нужно, като тя сама преценява дали майката се справя без „надзор". При мен дойде само 2 пъти. Естествено, майката има телефонния номер на акушерката си и при нужда (спешен случай) може да я извика, както и педиатър.

Какво е заплащането за раждането?

Разноските по раждането се поемат от здравната каса, a жените със стандартната държавна здравна осигуровка изобщо не получават сметките си за раждането – болниците сами уреждат това със здравната каса на родилката. Тоест, казано накратко: отиваш, раждаш и се прибираш, с формалностите се занимава болничното счетоводство. Е, някои дреболии си ги плащаш сам – например храната и някои „екстри". От жени, които обаче са частно застраховани и първо получават сметките си у дома и сами ги препращат на здравните си каси, които после ги превеждат на болниците, съм чувала, че разходите варират между 2000 и 3500 евро в зависимост от вида на раждането и продължителността на престоя в болницата.

Отделя ли се внимание на психологичното здраве на майката?

Да, но мисля, че е много важно първо проследяващият бремеността гинеколог да притежава съответните лични качества на професионалист, за да дава при прегледите и съвети, свързани с психичното здраве на майката, а самата родилка да приема и такива съвети, без да ги смята за лична обида. Възможности обаче има, в чакалнята и на всеки лекарски кабинет съм виждала достатъчно списания, проспекти и друга литература на тази тема, както и телефонни номера на организации, подпомагащи родилки, които се нуждаят от подкрепа.

Какво е мнението на лекарите и акушерките за секциото?

Впечатленията ми са, че лекарите и  акушерките са привърженици на естественото раждане. В Германия в момента се наблюдава значителен бум на ражданията с цезарово сечение по желание на майките и това напоследък се критикува остро в медиите. Дори наскоро имаше дискусия дали да не се проведе здравна реформа, целяща въвеждане на  собствено заплащане на цезарово сечение по желание.

 

Вие как родихте детето си – с физиологично раждане или с цезарово сечение?

Със секцио, което действително беше наложително, въпреки че износвах дребничко бебе. Имах калцирана плацента и много малко околоплодни води (за цялата бременност наддадох само около 7 килограма). А малката госпожица си седеше най-удобно с главата нагоре и хич не й беше до обръщане в правилната посока. По някое време обаче, явно доста късно, се беше опитала да се обърне, тъй като се беше „заклещила" с глава горе в дясната страна и половин дупе в родилния канал. Казаха ми, че най-вероятно поради липсата на достатъчно околоплодни води, които да омекотят и улеснят обръщането, тя е спряла в това положение. Единствената възможност беше цезаровото сечение.

Как протече раждането при Вас?

Честно казано… весело. За стандартите в Германия да родиш на 22 години, си е рано и мен ме третираха като „бебето" на отделението. Eкипът ме „осинови" през времето на престоя ми в болницата. Естествено, бях развълнувана до безумие, но още анестезиологът изгони страховете ми и ме накара да се смея. Той влезе, погледна ме, погледна си картона и каза: „Тук пише цезарово сечение и аз очаквам бременна пациентка. A то какво се оказа – момиченце с коремче колкото футболна топка! Кой не си е ял сладкишите?". И тъй като продължи да се шегува, се посмяхме доста и не усетих нищо от анестезията. Смяхме се много и на факта, че във вълнението си се опитах да стана директно след упойката и в първия момент се ужасих, че не мога да мръдна, а ме бяха предупредили. В такава атмосфера, без усложнения и съвсем неусетно, извадиха бебето. Първото, което дъщеря ми чу, идвайки на бял свят, беше: „О! И любопитна – още не е излязла и ме наблюдава!". Може би затова самата тя днес има страхотно чувство за хумор. И тъй като напрежението ми изби накрая в сълзи на облекчение, си спомням много добре как една сестра с руски произход стоеше до главата ми и ме галеше по бузата. Бащата на бебето присъстваше също, но самата операция се извърши зад платно, опънато малко под раменете ми. След като извадиха бебка, я дадоха на новоизлюпения татко и го поведоха с нея в детската стая, в която се извършват всички процедури с новородените. Възстанових се много бързо и още на същия ден стъпих на краката си.

 

Какви са условията в болничните стаи?

Напълно задоволителни. Да, не е като у дома, но това едва ли може да се очаква. От моя гледна точка има всичко. Някои частни клиники даже са като резиденции. Но и държавните болници са достатъчно добре оборудвани. Нямам критика относно стаите.

След като се роди дете, как се избира педиатър?

Педиатър си избира семейството по собствена преценка. Най-често познат педиатър от приятелско семейство или просто този, който е най-близо. Педиатърът не идва по домовете – само при нужда, но за такива случаи не съм чула.

Държавата предлага ли финансова помощ, насърчаваща раждаемостта?

Раждането се поема от здравната каса, което за мен си е значително подпомагане, има детски надбавки, които се изплащат от семейната каса до навършване на пълнолетие или приключване на обучението на детето. В момента са 192 евро на месец, като в многодетни семейства сумата се увеличава. Има и изплащане на родителски надбавки в рамките на една година (450 евро или за 2 години по 300 евро).

Какви са цялостните Ви наблюдения относно здравните грижи?

Здравните грижи са много добри. Мисля, че това е един от плюсовете на тази държава, макар че тукашното население не умее да цени това. Хората тук просто нямат база за сравнение. В Германия не всичко си е на мястото, но здравните грижи са качествени.

Какво може да се подобри?

Заплащането на здравните работници в обществените болници не е достатъчно в сравнено със заплащането при други професии, което при някои от кадрите води до липса на мотивация. Това се усеща в работата им. Поемането на прегледите от здравната каса си има и обратната страна: според мен хората си вземат час за лекар буквално „за щяло и нещяло", а не защото наистина им трябва лекарска помощ. По тази причина чакалните при лекарите са пълни, случвало ми се е да чакам за преглед около 1,5–2 часа. Не ми харесва, че в лекарските кабинети не се обръща внимание на „спешността" при пациента, случвало ми се е да стоя в чакалня с мъж с висока температура, кашлящ силно, докато преди него се преглеждат хора, дошли за някаква драскотина, само защото са били там по-рано. Но немецът е свикнал да кара педантично по някаква система и в нея човешкият фактор (по мои наблюдения), за съжаление, невинаги има място.

На каква възраст жените раждат първото си дете?

Желаните бременности са някъде между 28- и 35-годишна възраст. Има и една особена група родилки, тази на майките тийнейджърки. Но за щастие, те не са прекалено много.

Каква е продължителността на майчинството и заплаща ли се от държавата?

Платеното майчинство В Германия се разрешава в рамките на 12 календарни месеца (съгласно Закона за майчинство и родителски надбавки, валиден от 2007 г.). Майчинството се заплаща с 67% от работната заплата на майката, като при многодетни майки или майки, които раждат второ дете, преди навършване на 3 години на първото сумата се увеличава с 10%. След изтичане на 12-те месеца  майчинството не се заплаща. Един родител може да продължи майчинството (тук обаче му казват „родителско време“, тъй като бащата също би могъл да остане у дома с детето) до навършването на 3 години на малкото, но молбата за това трябва да се подаде поне седем седмици преди исканото време при работодателя. Има и възможност за вземане на „родителско време“ до навършване на 8-ата година на детето. В този случай обаче молбата за това трябва да е постъпила поне 13 седмици преди детето да навърши 3 години, като работодателят има право и да отхвърли тази молба по належащи фирмени причини.

Разрешено ли е обаче „родителското време“ от работодателя, законът предвижда защита за работното място на родителя в рамките на този период от време, което означава, че през този период работодателят не може да уволни служителя.

Разговора проведе Виржиния Николова