Една история за надежда, вяра и щъркели открихме във фейсбук профила на д-р Александър Калчев. Бързаме да ви я споделим, защото знаем, че много от вас вървят по същия трънлив път и имат нужда от точно тези думи.
Всичко започна в ковидната 2020-та година, когато със съпруга ми (тогава още само годеник) решихме да си имаме дете. Мислехме, както всички – млади сме – ще стане бързо. Около нас, при наши близки приятели, започнаха да се появяват бебенцата и ние вярвахме, че и нашето съвсем скоро ще ни избере за свои родители. Но пътят не беше толкова лесен. След първите 6 месеца, в които не се получаваше, а аз лягах и заспивах с четене на информация в интернет, записах час при гинеколог, за да си направя пълни изследвания. Подробностите от прегледа ще спестя, а само ще кажа, че на изпращане от кабинета, лекарката подвикна: „И имаш поликистоза, нали знаеш?“, сякаш е нещо маловажно, нещо, което не пречи. Тъй като прегледът беше смущаващ, а гинеколожката не отговаряше на въпросите ми, реших да си спестя обогатителната лекция, какво е поликистоза и да се образовам сама. Противоречива информация ме заливаше отвсякъде.
Да родиш здраво бебе след 12 години борба и 4 спонтанни аборта
Забелязах и промени в себе си – много бързо започнах да трупам тегло, макар че внимавах какво ям. Помня сълзите, които изплаках, когато стигнах 100 кг. Сменихме клиниката, отидохме при други специалисти и там започна истинският екшън – хистероскопии, съмнения за запушена тръба, чиято течност се виждаше и на обикновен ехограф, трансвиганална лапароскопия.
Резултатът беше налице - запушена дясна тръба и почти нефункциониращ ляв яйчник или както се изрази репродуктивния специалист - „ами, този яйчник е там за равновесие и украса“. Беше ни дадена обаче надежда, че работещият ми веднъж на високосна ляв яйчнк отделя яйцеклетка този месец… Няма да забравя как цикълът ми и на този месец ме навести в самолета на път към мечтаната ни почивка в Италия. Там, вместо да се наслаждавам на гледките, мислех какво да направя, постоянно мислех, че проблемът е в мен. Дадох си равносметка, че макар след хиляди процедури, не ми бяха пуснати важни хормонални изследвания, които пуснах на своя глава и резултатите ме изумиха - нямаше нещо, което да е в референтната стойност. Прекалено завишени или прекалено занижени показатели, а ХОМА индексът на инсулинова резистентност беше ударил 5.3 в преддиабетно състояние.
Габриела - родена след няколко загубени бременности
От този ден нататък реших, че ще променя начина си на живот – за 3 месеца, с жестока за човешкия организъм диета, свалих 30 килограма... Още се чувствам виновна, ако хапна картоф или малко ориз.. Но бебе не идваше. Месец след месец, тест след тест…
Приятелките ми забременяваха като „не знам как стана“, а аз си лягах вечер с препълни мисли и очи със сълзи. Започнах работа с психолог. Запазихме час със съпруга ми и в МЦ д-р Калчев, който забеляза няколко малки детайла в изследванията ми, които имаха нужда от още изследвания, за да има той пълната картина. Доверихме му се веднага, просто усетихме, че той е нашият лекар. Към всички диагнози до момента се добави тромбофилията. Усмихант д-р Калчев каза - „До два месеца те чакам бременна“... И беше прав – за първи път видях две черти, които обаче бяха последвани от жесток кръвоизлив. Никога няма да забравя датата 1 юни – вместо да купя сладолед, да връзвам плитки или да пристягам папионка, аз посрещнах аборта си. Д-р Калчев обаче беше несломим – бях забременяла от дясната си тръба – помните ли? Тази която по епикриза беше запушена??? Д-р Калчев спаси тръбата ми и остави неуспешната бременност да се резорбира сама и не даде предложения да ме „Реже“, както биха направили много други лекари.
Веднага назначи имунологични изследвания и там причинителят беше открит - завишени НК клетки, които нападаха плода. Бяха назначени кориткостероидни вливки и прием на много добавки за поддържане на тялото ми в изрядно състояние... Но бременност пак не идваше... Д-р Калчев отново предложи решение - да направи ревизия на тръбите и с назначение рехабилитации, физиотерапия и акупунктура да елиминира срастванията, които се бяха получили в следствие на аборта. Познайте какво излезе на ревизията на тръбите при д-р Калчев – идеално отпушени тръби.
Да станеш майка на 46 г. и след няколко неуспешни инвитро опита
Дори „непослушната дясна тръба“ пропусна по-добре от лявата. Отново чух „до три месеца те чакам бременна“. Усилено започнах работа с Мишето и нейната група по взаимопомощ „Искам и мога да забременея“. Имаше и други жени като мен! И те не ме съдиха! Не ме гледаха строго! Подадохме си ръка една на друга! И смея да кажа изградихме много силни приятелства в болката и загубите си. Михаела ми каза веднъж „Мисля, че имаш нужда да отидеш на почивка сама и да повикаш в гората“. Веднага прегърнах предложнието. Ден след Благовещение 2023-та година си хванах багажа и заминах в отдалечена хижа край Ловеч, в гората. На път за нея, два щъркела искаха да нападнат предното стъкло на колата, но аз ги игнорирах. Настаних се във вилата и чух почукване на френския прозорец. Мислех, че е собственикът и отидох да отворя. А там видях щъркел, който ми потракваше с клюна си по стъклото! Онемях.. Оказа се, че точно предния ден на Благовещение съм забременяла. Със изключително изкъсо следене на тази бременност, вливки, контролиране на тромбофолията, на 7 декември изплака Матей. Най-голямата награда за вярата, упоритостта и отдадеността на д-р Калчев.
Вярвайте на интуицията си, борете се, не спирайте да търсите причини и отговори, дори да ги намерите крещейки в гората от нерви и безсилие. Вашият щъркел пътува към вашата врата."
