Една история, един успех с подкрепата на един екип. Бъдете щастливи и се обичайте! Мечтата е реалност - с тези думи започва публикация, споделена на фейсбук страницата на МЦ "Д-р Калчев". Продължението ни трогна до сълзи, поредната силна история, която искаме да стигне и до вас, нашите читатели.
"За част от вас, нашата история не е от тежките, за нас обаче преживяното нанесе много болка и тъга, но финалът, като в приказките, е щастлива шепичка любов!
Е, мили хора всичко започна през лятото на 2021 г., когато вече бяхме стигнали и до мечтата наречена бебе, след като вече бяхме семейство, което имаше най-яката сватбата, която вдигнахме през 2020 г. по време на КОВИД, но въпреки ситуацията успяхме, а след това и закупили си апартамент, където да отгледаме нашето прекрасно дете. Всичко звучи прекрасно, нали… и колко лесно се правят деца, е да, при някой семейства сигурно се получава лесно, но на нас съдбата ни беше отредила друго.
Започнахме с опитите през лятото на 2021 г., когато в началото на м. декември ми закъсня, при положение, че МЦ ми беше редовен… направих си тест и имаше две чертички… супер щастлива, защото наближаваше на съпруга ми рождения ден, а какъв по-хубав подарък от този. Дойде рожденият му ден, съпругът ми беше толкова щастлив, от подаръка-тест с панделка.
Божидар - роден след 4-годишна борба и много изпитания
За жалост не след дълго ми дойде, запътих се към болницата, в която ходех на прегледи и всъщност от там ми бяха казали, че няма пречка за забременяване. Отивайки, лекарката видя, че имам полип, който ще трябва да се махне, защото бил пречка да се задържи плода и затова организмът сам е прекратил бременността. Както се сещате, идваха празници, а и докторката искаше да изчакаме, поне още един МЦ, за да видим дали няма да изчезне сам полипа. Чакахме, когато в началото на февруари, каза че трябва оперативно чрез хистероскопия да се премахне полипа.
През февруари ме оперираха (безкръвна операция) - хистероскопия, след което трябваше месец-два възстановяване след интервенцията и отново зелена светлина за опити. Мина времето, след което започнахме отново с опитите, когато през юли 2022 г. отново ми закъсня МЦ и имах положителен тест. Този път беше за по-дълго… ходих на преглед, виждаше се сакче, но все още нямаше ембрион, лекарката при която се следих каза, че е възможно да се дължи на по-късна овулация и да изчакаме. Когато, една събота следобяд прокървих, изплашена много се чух с лекарката и ме прати веднага в болницата при дежурен лекар. Отивайки ми направиха преглед, виждаше се сакчето, пратиха ме на ЧХГ, продължаваше да расте, тогава просто ме пратиха вкъщи и да лежа, ако се засили кръвотечението да отида отново… Прибрах се, вярвайте ми супер притеснена, не можех да спра да мисля какво ще се случи… е, в късните часове на вечерта се случи най-лошото.
Роди се Виктор - след 8 неуспешни инвитро опита и много сълзи
Кръвотечението се засили и просто влизайки в банята видях онова малко въпросно сакче как падна… веднага се вдигнахме със съпруга ми, разбира се, в друга болница, където отидохме на преглед, очаквано - вече нямаше нищо… Наистина болката е неописуема, втори път ни се случва, започваш да се притесняваш, да си мислиш, ако нещата са се случили още при първия ни опит, то вече трябваше да държим в ръцете си малкото човече…
Да ви кажа, отношението и незаинтересоваността, която получих след кръвотечението просто ме разочароваха и едновременно ядосаха… за съжаление има и такива лекари. Тогава реших да си запиша час при д-р Чучумишев, светлината в нашия тунел
Отивайки при него, бяхме посрещнати с усмивка и голяма надежда. Добрите хора се усещат, някак си дори само от първия разговор с него, знаех че ще ни помогне да сбъднем най-голямата ни мечта. Обяснявайки цялата ни история ми назначи кръвни изследвания, които досега никога не ми бяха правени… оказа се, че горкият ми организъм няма нито витамини, нито желязо, изглеждаше това беше достатъчно добро обяснение за предходните два аборта.
Три месеца отново задържахме с опитите, а аз приемах витамини и желязо, за да се натрупат в организма. Отново започнахме с опитите, когато януари 2023 г. отново имах положителен тест… тогава наближаваше моя рожден ден, в кутията с бонбони имаше отново тест, завързан с панделка, когато съпругът ми, ми подари подаръка, аз го почерпих, а вместо това той получи най-големия подарък.
Минаваха седмици, изчаквахме за преглед, за да видим дали ще се е образувал ембрион и дали ще чуем пулс... След като отидохме на първия преглед, уви отново имаше сакче, но към момента без ембрион... д-р Чучумишев ни даде още една седмица време да видим дали ще се появи и ембрион, но за съжаление беше сигурен, че и този път няма да се получи. След още 5 дни отново се видяхме, за съжаление и този път без ембрион вече бях 6/7 г.с… нямаше за кога да чакаме, благодарение на натрупаните витамини и желязо в организма сакчето беше добре захванато и се налагаше да предизвикаме аборт с хапчета. Повярвайте , това беше още по-болезнено, да знаеш какво си причиняваш, беше болезнено и психически просто рухнах… отново не се получи.
Тогава вече започват да ти минават през главата всички онези мисли, ще се получат ли нещата някога, ще имаме ли възможността да прегърнем нашето дете… Е, и така... трети път за нас трагедия… След аборта отново отидохме на среща с д-р Чучумишев, той обнадежден и сигурен, че нещата ще ни се получат, ни обясни, че проблема не е АГ и съответно кръвните изследвания, които той е необходимо да пусне, сме пуснали и всичко е наред, затова ни насочи за час при доц. Снежина Михайлова-имунолог.
Записахме час и отидох на консултация с нея, започнахме поетапно да изследваме и изключваме проблемите за тези аборти и съответно да намерим причината. Започнахме с генетични изследвания при мен и съпругa ми... всичко беше наред, след това преминахме към имунологични изследвания и спермограма, при което се наложи разширени имунологични, тъй като се забеляза отклонение. Назначено ми беше лечение за ANA скрининг и T-SPOT-TB, което беше с продължителност 2 месеца.
Чудо! Бебе се ражда 22 дни след близнака си и оцелява
И така… всички тези изследвания отнемаха време, за някой чакахме месец за резултати, за други по 2-3 седмици… и времето просто минаваше. Стана вече средата на септември 2023 г., когато след всички лечения отново бяха направени профилактични изследвания и вече всичко беше наред.
Започнахме с опитите и веднага нещата се случиха. На 17 октомври, беше първия положителен ЧХГ… след няколко седмици отидохме на преглед при д-р Чучумишев. Никога няма да забравим датата 2 ноември 2023, когато чухме онова малко туптящо сърчице. Лечението ми продължаваше, през 6 г.с направихме и вливка с Октагам и до 12г.с приемах кортикостероиди, а през цялата бременност продължих и с витамини.
Мили хора, ако трябва да съм откровена, въпреки че всичко вървеше наред, бременността беше страхотна, без проблем, аз не успях да се отпусна и винаги мислех за това мъниче, дали ще бъде всичко наред… Е, и ето така дойде моментът, в който трябваше да избера доктор, който ще случи израждането, тъй като магьосникът в моите очи д-р Чучумишев не извършваше израждания.
След 6 години в очакване и сълзи, едно мечтано бебе се роди
Разбира се, колебаех се и взех неговото експертно мнение под внимание, за което НЕ съжалявам. И така, денят беше неделя, беше 7:00 часа, а за мен нощта беше кратка... станахме заедно със съпруга ми и се потопихме в сутрешното кафе. Досъбрах багажа и ето готово…дойде моментът, в който сърцето вече сви ми се на топка… Тръгнах към стаята, а съпругът ми към вкъщи, тази кратка раздяла на асансьора определено напираше в мен много емоции, радост, сълзи, притеснение, вълнение, исках да съм силна, за да не го притеснявам, е, както предполагате, не успях. Сълзите в мен напираха, просто тръгнаха, а да чуеш от съпруга си, че си най-силната жена… е окуражаващо, но и още по-силно сълзите в мен избликнаха, просто стисках, стисках… оставих го на асансьора, а аз просто влезнах зад вратата и тогава още повече започнаха да капят сълзите с толкова смесени чувства, с толкова много емоции. Обърнах се и просто гледах как той също гледа към мен.
Прибрах се в стаята…някак си потуших всички чувства, полегнах и започнах да гледам филм. Вече беше настъпил най-дълго чакания ден 10.06, направиха ни необходимите процедури и подготовка за секциото, тъй като малкото инатливо мече си остава с главата нагоре… Изкъпах се, стегнах багажа и легнах, чаках, просто чаках да дойде часа, обливаха ме сълзи, бях силна жена, но емоциите в мен определено бяха по-силни от мен. Отвори се вратата и ме извикаха, напрежението стана още по-голямо, тогава взехме багажа и тръгнахме към родилното. Настаниха ме в стая, прегледаха бебенцето и ми пуснаха система. Не след дълго се отвори вратата и казаха хайде.., Това хайде, беше това към родилното, тогава в мен напираше такава емоция, знаех, че след по-малко от половин час ще държа в ръцете си целия свят. Сложиха ми от онези зелени шапки, и ме вкараха в операционната, влезнах сама с корема, гола и незнаеща какво ме очаква, но пълна с положителна надежда, сложиха ме да легна и ми разпънаха ръцете, включиха толкова много машини, следяха положението ми. Тогава дойде анестезиолога, каза легни и изпъни гръб, в следващия момент просто каза - стой извита и неподвижна, не мърдай, тогава в мен се изсипа страх, страх от това как ще бъде поставена тази упойка… И когато вече си толкова притеснен и в задънена улица, доктор Анна Богданова (която ме израждаше) просто ме хвана за ръка с думите: ”Стискай ме колкото силно можеш, прекрасна”… седеше там, плътно до мен, и ми вдъхваше кураж, доверие и спокойствие. Боцнаха ме…е, не съм вярвала, че мога да си виждам краката без да ги чувствам. Персонала ми ги нагласи както трябва и метнаха пред лицето ми завесата, онази зелена страшна завеса. Не усещах нищо само чувах… започна операцията, стигнаха до малкото момченце, когато докторката казваше: “Ела тук, не се инати”… и не след дълго чух онзи първи плач, който не се забравя, тогава като малко котенце се чуваше гласчето му, а очите ми избухнаха в сълзи… от радост, щастие… Тогава се обърнах към детското легло и видях малкото момче, лилавичко с бузи увиха го в пеленка и ми го дадоха, изпитах най-силното чувство, което някога съм изпитвала истинска, чиста и непокорна ЛЮБОВ! Целувах лилавите бузи, докато можех…Тогава го взеха, за да го изкъпят и подготвят, а аз знаех че следващата среща ще ни е след 3 часа… Бебенцето вече беше сред нас, роди се най-хубавото нещо в целия свят, благодарение на професионализма на д-р Чучумишев, доц. Михайлова и д-р Богданова.
Скъпи бъдещи майки, всяка мечта се превръща в реалност тогава, когато имаш вяра, правилен лекар и половинка, която ти е най-голямата упора. Не губете надежда, а бъдете силни и вярващи!
С много топли чувства!"
.png)
