От архивите на "9 месеца", брой 223
„Следващият, моля!” При тази реплика, без да се замисляте, вероятно се сещате за Башар Рахал. Симпатичният телевизионер и актьор е един от българите, които освен кариера на родната сцена, имат доста ангажименти и в Холивуд. Участва във филмите War, Inc с Джон Кюсак, Whiteout с Кейт Бекинсейл и Repossession Mambo с Джъд Лоу. От няколко години Башар Рахал съчетава ангажиментите си на два континента и заедно със съпругата си Калина съумява да отглежда двете си дъщери. По-малката, Инди, е 5-годишна, а Клоуи е на 12 години. Вижте какво сподели за бащинството актьорът специално за читателите на „9 месеца”…
Башар, как разбра, че ще ставаш баща за първи път?
Клоуи се появи малко след печалба в казино във Вегас. Тогава бях на 27 години!
По-късно Калина ми се обади, аз бях в България, и ми съобщи, че е бременна. Мъжът винаги се стряска при тази новина. Той смята, че трябва да направи „и това, и това...”, за да вземе решението за дете. Замислих се дали бебето няма да попречи на плановете ми. Казах си, че нищо не ми гарантира, че ако нямам дете, ще успея. Реших, че трябва да запазим бебето и нещата се случиха много добре.
Втората ми дъщеря, Инди, беше планирано дете. Имахме един неуспешен опит преди това. Загубихме детето преди третия месец. Тогава разбрах защо до третия месец не се съобщава, че очакваш дете. Не е заради опасение от уроки. Просто казваш на много хора и после всички те питат какво се случва. Ако нещата не потръгнат, тогава трябва на всеки да обясниш, че опитът е неуспешен. В такъв момент всички говорят за тъга и вероятно те съжаляват. Това е неприятно.
Какво си спомняш от раждането на дъщерите си?
О, аз прерязах пъпната връв на Клоуи! Калина беше с епидурална упойка. Раждането се случи в Сан Диего, Калифорния. Дадоха ми да отрежа пъпната връв и аз го направих. Когато се роди Инди, решихме да й съхраним стволови клетки. Смятам, че е твърде полезно и може да спаси и двете деца при нужда. Второто раждане се случи в Лос Анджелис в една от най-популярните сред звездите на Холивуд клиники. Причина да се случи там не е звездомания, просто застрахователната полица на Калина включва договор с тази клиника. Никога няма да забравя как 78-годишният лекар, изродил Инди, ни изпрати картичка с надпис: „Благодаря ви, че ми предоставихте привилегията да бъда лекарят, изродил вашето бебе”. Тази картичка ме просълзи. Това са най-съкровените мигове на родителите и е прекрасно, когато се подхожда по този начин.
Как балансираш умело между кариерата и семейството?
Инди е на 5 години и е много своенравно хлапе. Може би това е поради факта, че аз не съм толкова често с нея. Повечето време съм в България. Момичетата живеят и учат в САЩ. Заради работата си често пътувам и съм по-малко време със семейството си. Стремим се всяко лято да бъдем заедно. Ходим на къмпинг с каравани, за да сме пълноценно с децата. Инди ходи на гимнастика. Преди няколко месеца спечели медал, а тя е най-малката в отбора. Клоуи свири на пиано и на цигулка. Опитвам се всяка свободна минута да прекарвам със семейството си. Пътувам до САЩ през учебната година, за да ги виждам, разкъсвам се между двата континента. Но всяка минута, прекарана с близките ми, ме прави щастлив и си заслужава. Мисля, че съм свободолюбив и искам да възпитам дъщерите си да ценят свободата. Още е рано и не съм познал ревността, породена от ухажорите на момичетата (смее се). Представям си момента, когато ще се появи младеж с мъх под носа и ще ме попита дали може да изведе дъщеря ми. Имам опит в работата с хора, актьорската професия го изисква. Вярвам, че ще мога да преценявам младежите, които искат да излизат с дъщерите ми. Шегувам се, разбира се. Важното е те сами да изберат правилните за тях партньори. Вярна обаче е и максимата, че не можеш да контролираш обекта на чувствата си. Понякога няколко думи привличат вниманието ти и колкото повече говориш с този човек, толкова повече го харесваш. Много важно за една жена е да се чувства сигурна с партньора си. Всички мъже трябва да осъзнаят това.
С Калина замисляте ли се за трето дете?
За момента не планираме още едно дете. Мислили сме за момченце и дори за варианта да осиновим. Родител обаче те прави отглеждането на едно дете. То идва с цялата си сила и казва: „Ти си!”. В същото време това е най-приятната тежест, която „ляга” върху теб.
Какво си спомняш от детските си години?
Роден съм в София. Баща ми беше много строг. Пердашеше ме често. Аз бях много палав. Не учех уроците си. Просто не ми беше интересно. Опитах се да се занимавам с музика. Ходех на уроци по пиано и свирех на тромпет. После ме завладя спортът. Записах се на плуване. Играех футбол в махалата. Последните години в гимназията се запалих по баскетбола, така „дръпнах” с ръста. Бягах от училище, за да играя.
Как стана актьор?
Първо ходих на кастинг при Бончо Урумов. Той не ме прие, но аз бях упорит като слушател. Постепенно менторът започна да ми дава етюди. Видя, че ми се получават нещата. Започнах да играя в представления. След това кандидатствах в НАТФИЗ. Първото ми участие във филм беше още в подготвителния клас на Английската гимназия. Беше във филма на Иван Ничев „Иван и Александра”. Отидох на кастинг в киностудио „Бояна”. След това участвах в „Лошо момче” и… ето ме днес.
Снимка: TV 7
Разговора проведе Марин Иванов