Полски цветя, слънчеви зайчета, пойни птички и песента на морето. Да спиш под звездите, без съмнение, е приказно. Чудите се дали бихте могли да направите малкото човече част от приказката? Достатъчно безопасно ли е да заведете бебето на палатка? Ще успеете ли да се справите с грижите за него без удобствата на цивилизацията?
Помолихме две опитни мами да ни споделят собствените си преживявания в къмпингуването с малко дете. Ето какво ни разказаха те:
Мария Белева, студентка по изкуства от София и майка на двегодишно торнадо
С появата на първото бебе в семейството се поражда цяла върволица от неизвестни. За някои родители е от съществено значение „Кога и къде да заведем детето на къмпинг?”. Дете, родено в палаткуващо семейство, неизбежно ще се докосне до магията на къмпингуването още в ранна детска възраст. А много често появата на новия член на семейството отключва авантюристичния дух в родителите и те поемат по нови, неотъпкани, приключенски пътеки. Какъвто и да е случаят – първото къмпингуване с бебе винаги е повод за вълнение!
Заведохме нашата дъщеря на палатки в Гърция, когато беше на 4-месечна възраст. Малката определено се чувстваше в свои води, беше изключително спокойна през цялото време и изкарахме страхотни няколко дни. Не е ли естествено всяко малко дете да се чувства добре на открито, сред природата и хората, които го обичат? Оттогава насам често я водим на палатки по морета и планини. Важно е да отбележа, че всъщност никога не сме посещавали специално обособен къмпинг. Залагаме на дивото бивакуване, просто защото така бяхме свикнали още преди появата на бебето и определено се чувстваме комфортно в подобни обстоятелства. Но където и да отиваме, винаги пътешествието започва с едно – изготвяне на списък. Това ми помага да си подредя мисълта и да съм сигурна, че съм взела всичко нужно и съответно съм оставила у дома всичко не чак толкова нужно. Стремим се да пътуваме с минимален багаж, а и семейството ни все още няма собствена кола, затова в багажа ни присъстват най-необходимите неща, съобразени с конкретната дестинация.
- Дрешки и обувки.
Старая се да предвиждам достатъчен брой дрехи за цялото пътуване, защото често няма къде да ги изперем. В зависимост от дестинацията избирам по-леки или по-плътни материи, но винаги има и от двата вида, защото времето обича да поднася изненади. Поглед върху прогнозата за времето е задължителен преди тръгване. За планината, когато става студено, залагаме на многослойно обличане предимно с вълнени дрешки. Шапката през лятото е задължителна, но дори да сте я забравили, винаги може да се импровизира – завързана кърпа или пък друга дреха. Два чифта обувки също неизменно присъстват в багажа.
- Еднократни/многократни пелени и тензухени кърпи.
Няколко броя тензухени/муселинови/памучни кърпи са нещо, без което никога не тръгваме където и да било. Изключително мултифункционални са – служат за хавлия, лигавник, импровизирана пелена, завивка, шапка, покривка, импровизирана торба и какво ли още не.
- Лекарства и козметика.
В обичайната ни аптечка, съобразена с педиатър, присъстват лекарства за температура, реванол и марли/бинт, мехлем за изгаряния, лепенки, противоалергични лекарства, кремче за подсичане. Вземаме също репелент и слънцезащитен крем, подходящи за малки деца. Ако детето е по-голямо – напръстник/четка за зъби и подходяща паста. Мокри и сухи кърпички.
- Играчки.
Избягваме да вземаме много играчки, защото сред природата винаги има с какво да се заиграеш и да отприщи въображението, но за пътя подготвяме няколко малки книжки, нещо за рисуване и т.н.
- Други.
Комплект прибори за хранене и бутилка за вода. Когато дъщеря ни беше малка, вземахме и непромокаеми протектори за всеки случай. Гърне, ако детето е пораснало. Слинг или ергономична раница. За морето винаги носим сгъваем басейн. Комарник за количка, ако присъства. Кошничка за зеленчуци на пара, ако детето още е в период на захранване.
Никога не сме вземали самостоятелно детско чувалче. На морето дъщеря ни спи едва завита с тънка пелена, а когато сме на планина – заедно с някого от нас в топъл пухен чувал. На палатки не носим детска кошара. Когато беше малка, понякога използвахме кошчето от кола или я оставяхме под наблюдение на хамака, но най-често си играеше на обикновено шалте.
Храната приготвяме на огън или на газовото котлонче, което най-често използвахме за задушаване на зеленчуци на пара, когато захранвахме малката.
Стараем се регионите, в които палаткуваме, да са в близост до по-цивилизована местност, например на 30–40 минути с кола.
Тъй като бивакуваме извън къмпинг, когато сменяме пелената на детето, използваме питейна вода, като се стараем количеството да е минимално. Местата, които избираме за изграждане на бивака, задължително трябва да са на сянка, да не са в близост до пропасти или други опасни местности. Избягваме места, обитавани от диви животни. Удобството при бебе, спящо в палатка, е, че ако сутрин се събуди преди всички, може спокойно и сигурно да си поиграе самичко из палатката (важно е дребните и опасни предмети да са прибрани предварително), докато родителите си доспиват.
След няколко години къмпингуване с дете се уверихме, че най-важното е умението да импровизираш и да бъдеш спокоен. Дори човек да е забравил нещо вкъщи или пък нещата да не се стекат по план, препоръчително е да не се паникьосва, а да помисли как би могъл да закрепи ситуацията с наличното. Детето е спокойно, когато и неговите родители са спокойни, а това е сигурна рецепта за прекрасно изкарване на палатки.
Мариана Капустянова, фризьор-колорист по професия, майка на две деца по призвание – Никол, 10 год., и Даниел, 8 год., от София
Винаги съм обичала да пътувам по всяко време и по най-различни начини и това, че съм с деца, никога не ме е спирало, притеснявало или ограничавало. Напротив – с тях е още по-вълнуващо и забавно. Всички в семейството обожаваме природата и се чувстваме най-добре сред чистия въздух. Точно там сме истински живи, тя ни зарежда по магичен начин, кара ни да мечтаем, да желаем, обичаме, даваме и уважаваме. Неслучайно къмпингуването е предпочитаният от нас начин за почивка. Там децата се чувстват свободни и щастливи, а игрите никога не стихват.
Когато стягаме багажа, се стараем да ограничим обема. Има неща, без които можеш, и други, които са задължителни, особено когато си на палатка с малки деца. Понякога се случва да няма в близост болница или аптека. Ето защо нашата аптечка е от най-голяма важност. Освен лекарствата от първа необходимост, винаги се старая да нося капки за уши (често се случва, когато сме на море, да ги заболят) и медикаменти против стомашно-чревни разстройства. Всеки може да допълни своята аптечка според нуждите си. Никога не забравяме слънцезащитния лосион и спрея против насекоми. Съвременната козметика ни позволява да бъдем спокойни за деликатната детска кожа дори сред природата.
Бих посъветвала родителите да не изнасят цялата къща, когато тръгнат на почивка, защото доста често така става по-трудно. Сред по-обемните и необходими принадлежности, които винаги вземаме със себе си, са надуваем дюшек за спане (много е удобен) и/или бебешка кошара и комарник за нея, соларен душ.
Не прекалявайте с дрехите. Важно е детето да има чисти дрехи за смяна и нещо връхно за по-прохладните вечери. Не забравяйте и слънчевите очила. Всяко едно място е подходящо за къмпингуване с деца, стига да сте добре оборудвани.
Палатките не са любими на всеки, но ако сте свикнали да почивате по този начин, появата на бебе не бива да ви отказва. Децата съвсем не са толкова крехки и беззащитни, колкото си мислим, и са много по-адаптивни от възрастните.
С Никол отидохме за първи път на палатка, когато тя беше на 10 месеца. Пътувахме трите – с малката ми сестра, по Българското Черноморие и на път за Варна се отбихме до Иракли при другата ни сестра. Никол цял ден се забавлява на плажа. Късния следобед се събрахме край огъня с китара, песни и много смях. Сложих Никол до нас в бебешкото кошче за кола, до него забих чадърчето от количката и върху него един голям шал. Пламъчетата от огъня се отразяваха върху шала и така прекара няколко часа в сладък сън. Предложиха ни да останем и ние се съгласихме. Така, без да сме планували почивка на палатки, прекарахме три вълшебни дни на плажа на Иракли, а Никол беше истински щастливо бебе сред природата.
Разговора проведе Кристина Крумова
.jpg)
