Мама Таня и татко Дени много са искали да имат детенце, което да ги направи още по-щастливи. Но точно когато съм се появила, се е случило нещастие. Дядо се е разболял много тежко и след два месеца си е отишъл от този свят. Мама е била много тъжна, но мисълта за мен и подкрепата на татко са й помогнали да преодолее мъката си. Може би и затова са ме кръстили Божидара, като “Божи дар”.
Докато растях в корема на мама, татко се грижеше за нея, помагаше й много, за да не се преуморява, да е спокойна и весела. А аз вътре доволна ритах с крачета, когато той ми говореше и ми пееше разни песнички. След като се появих на бял свят, станахме истинско семейство. Татко никога не забравя да ни целуне с мама и да каже “моите принцеси...”, а вечер, когато се прибере вкъщи, става много весело. Макар и да е много уморен, той нетърпеливо ме взема от креватчето, гушва ме и започва да ми говори. Много често ми казва: “Ей, човече, обичам те!” Обожавам почивните дни, когато и тримата сме заедно по цял ден. Тогава татко отменя мама в много неща. Приготвя ми млякото, храни ме, сменя ми пелените за еднократна употреба и ни забавлява – нарочно танцува и пее смешно, а аз понеже още не мога да се смея с глас, го дарявам с най-чаровните си усмивки. Все още съм много малка, но вече знам, че животът е чудесен!