Не можем и не бива да си затваряме очите пред една печална реалност, която засяга и деца, и родители – развода. Колкото и вече да се приема, че “той е нещо нормално” за XXI в., че така било по-добре за двете страни...
Психологът д-р Менис Юсри: Научете децата си, че щастливите хора постигат мечтите си
При повечето от разделените семейства с времето настъпва някаква адаптация към новата житейска ситуация. Тя вече е коренно променена. Всички са се примирили – кой повече, кой по-малко, периодично детето се вижда с липсващия родител. Установено обаче е, че поне при 1/3 от случаите враждата между партньорите не затихва. Тя дори толкова се изостря, че стига до крайности. Това дава основание да се проучва т.нар. синдром на родителското отчуждаване.
Кое е характерно за него?
Преди всичко на преден план излиза жестоката битка между родителите. Единият от тях – т.нар. отчуждител, полага огромни усилия да обсеби детето само за себе си, да го настрои враждебно към другия и напълно да го отдели от този, на когото се отрежда да е “мишената”. Той вече е напуснал дома, но не е престанал да обича детето. Има и емоционално, и юридическо право редовно да се вижда и да общува със сина или с дъщеря си.
В основата на жестокото по своите подбуди и цел отношение са дълбоко наранената душа на останалия с детето родител, непревъзмогнатата болка и озлоблението към този, който изоставя. Тогава се взема и решението – ако е възможно, той напълно да се заличи от живота на детето и така непоправимо да се накаже чрез отчуждение от собствената му рожба!
Бебешки пубертет - съвети от детски психолог
Най-често се атакува бащата, но това се случва и на някои майки. Научаваме от медиите как жени, преживели разпадането на брак с чуждестранен съпруг, страдат от това, че той иска да ги откъсне от детето, което е извън България. Какво обаче изживява детската душа като последица на безкрайната, упорита битка между двата враждуващи лагера?
Психолог съветва: Не давайте детето на ясла/градина преди 3-годишна възраст
Тъжно е да слушаш изповедите на най-потърпевшия член на семейството – детето.
Габи: “Искам да съм зайче – да избягам бързо-бързо надалеч. Да не чувам как мама и татко се карат. Аз много ги обичам, но те сигурно вече не ме искат.”
Сашко: “Аз често слизам долу пред блока – уж да си играя или да си купя нещо. Така казвам на мама. А като изляза, стоя навън, чакам и гледам – дали татко няма да се върне при нас?”
В своя стремеж да отдалечават все повече и повече детето от другия – родителя, влязъл в ролята на отчуждител, майката (в по-често срещания случай) умишлено прави всичко възможно да предотвратява срещите им. Точно в определения момент решава да отидат на интересно място или да обикалят магазините, за да купят най-после желана вещ. Детето е раздвоено, но то не иска да ядосва майка си. Не само защото я обича, но и поради това, че живее при нея, зависимо е от грижите й – тя поне винаги е до него. Още повече, че няма сили постоянно да слуша обидите, които мама и татко си отправят – директно или зад гърба на другия. Ето защо обичайно след срещите с бащата е да не разказва много подробности. То просто щади и себе си, и него, и майка си – ако са прекарали добре, това може да събуди ревност и озлобление у мама към татко и тя да забрани срещите с него...
Битката между двамата родители обаче съвсем не се изчерпва само с диалози и с монолози. Случва се децата им, съзнателно или не, да оклеветяват единия, добре обработени от другия. Куриозен е примерът, който ще посоча. Майката на момиченце на 2 год. и 2 мес. държеше на всяка цена “да се запишат показанията му”. Тя упорито ме агитираше да се вслушам как то казва “Тате бие мама”. Детето съвсем отскоро бе проговорило и просто повтаряше след нея.
Много пъти ми се е случвало като специалист някой родител да ме принуждава да давам заключение в негова полза, да защитавам поддържаното от него твърдение, че виновникът за проблема, появил се при детето, е именно другият.
Ето един такъв пример. При развод по вина на майката (тя имаше извънбрачна връзка) бе присъдено синът на 4–5 год. да се отглежда от бащата. След време обаче, неуспяла да се омъжи повторно, майката осъзнава колко й липсва детето. Тогава решава да го открадне по време на игра навън, прибира го при себе си, дори 3 месеца го крие. През това време то започва да заеква. Тя настоява да представи медицинска бележка пред съда, че причината за заекването е бащата...
След като тази жена се опитваше да манипулира лекар с дългогодишна практика като мен, какво може да се очаква от всекидневното промиване на мозъка на собственото й дете...
Лошо е, когато напусналият родител е атакуван и очернян дружно и от роднините на другия
В рисунка 6-годишно момиченце изобрази липсващия от дома си баща като прасе. Явно това бе прозвище на таткото, използвано от майката и от нейните близки. Интересното бе, че детето беше се нарисувало съвсем близо до баща си – “прасето”, защото явно за него той продължаваше да е много важен.
Когато са по-малки, децата трудно могат да отсеят оклеветяването от обективната истина за напусналия семейството родител. Те са по-склонни да приемат за вярно всичко лошо, което им се казва. В същото време обаче любовта към другия родител не може да изчезне. Тогава силно се нарушават емоционалното равновесие и душевното спокойствие на детето. Неговите сънища изобилстват от кошмари, постоянно го безпокои страхът да не го изоставят. При много от тези деца се появяват заекване, тикове, нощно напикаване. След 6–7 год., особено момчетата, стават агресивни към всички у дома, към други деца, дори към учители. Държат се грубо, за тях не съществуват никакви авторитети. На празници, на почивка.. те с болка наблюдават нормалните отношения между родители и деца от различни семейства. Чувала съм от деца на разведени родители, че най-голямата им мечта е “да сме с мама и с татко на море...”
Училище за родители - Емоционално здраве след раждане с психолог Татяна Баева
В действителност това става или само с майката, или и с новия й партньор, който обикновено детето чувства като съвършено чужд човек.
В училище обичайно е влошаването на успеха на дете с разделени родители. Такива деца от по-ранна възраст започват да пушат, да пият алкохол, да се дрогират...
С навлизането в пубертета проблемите още повече се усложняват. За тази възраст и без това е характерна повишена критичност към възрастните, желание да им се опонира, неистините и лъжите лесно се разкриват и много драматично се преживяват. Проучване на американски психолози сочи, че сред подрастващите момичета, които живеят само с майките си, забременяванията са два пъти по-чести, отколкото сред останалите. Установено е и, че повече от 60% от бягащите от дома момчета са от разпаднали се семейства. При тях се засилва и склонността към криминогенни прояви.
Загубата на контрол, на доверие към най-близките, липсата на позитивни модели на взаимоотношения в родния дом формират черногледство, недоверие и безчувственост към целия обкръжаващ свят. Някои млади хора се страхуват да встъпят в брак, за да не преживеят и те, и децата им познатата болка и разочарование. Други – обратно, заричат се за нищо на света да не допуснат това.
Моите лични наблюдения не са толкова песимистични. Голяма част от децата на разведените родители намират някаква емоционална стабилност и стимули да се реализират. Те упорито търсят своето място в личен и в професионален план, не са толкова склонни да се изкушават и да бягат от нерадостното си детство по “криви” пътища. Горчивината от родителския разрив обаче остава завинаги в душата им. Много важно е разделените майки и бащи да се въздържат и да не тровят със своите чувства детето си. Добре е да знаят, че от голямо значение е винаги да застават като единна опора зад него, особено когато то е пред някакво житейско препятствие и има остра нужда от емоционална подкрепа.
.png)
