Психолог споделя: Поколенията преди нас са се облягали на силни родови връзки и семейните ценности са били на почит, а сега...

Днес ви срещаме с две влюбени гълъбчета. Едното от тях – Михаела Ангелова, познавате в ролята на психолог (МЦ „Д-р Калчев“) от нашите онлайн срещи за бъдещи и настоящи родители. Другото – Велин Марков… Хм, с него ще се запознаете от следващите редове. Ето какво ни споделиха Мишето и Велин:

В "ЗДРАВЕ НА ФОКУС" ГОВОРИМ ЗА:

Ние сме новосъздадено семейство, състоящо се от малката Ария (4 години), майка Михаела (психолог) и пастрок Велин (вокален терапевт). 

От три години сме заедно. Любимото ни изказване за началото на нашата връзка е, че сменяхме пелени преди въобще да отидем официално на първа среща. И двамата споделяме мнението, че имахме три трудни години, наситени с перипетии, спорове и предизвикателства, но също така и три невероятни години, изпълнени с вълнение, приключения и много любов. Любов, която вече присъстваше, но и такава, на която се научихме и продължаваме да изграждаме заедно ежедневно. 

НАУЧИ КОГА Е ТВОЯТ ТЕРМИН

В началото взаимоотношенията ни се нуждаеха от допълнително внимание и беше нужно да ги развиваме на няколко нива: 

• помежду ни като партньори; 
• всеки възрастен с детето; 
• ние двамата заедно, като възпитатели по отношение на детето.

Какво означава #HandmadeFamily?

Това е дума, която зазвънтя в главата на Михаела, когато заедно разсъждавахме над въпроса: ,,Какво е нашето семейство?”. 

Отнасяме Handmade точно към умението на творците да създават красота и стойност, придавайки нов смисъл и значение на предмети с първоначално различно предназначение. Изисква се креативност, смелост, силно желание и интерес. Нужни са постоянство, търпение и вяра, докато постигнеш онази синергия между различните части, които по начало не изглеждаха, че ще паснат така добре. Това за нас означава Handmade семейство.

Сякаш в съвремието наблюдаваме все повече Handmade семейства, докато семействата по учебник се разпадат. На какво се дължи този феномен, според вас? 

Имаме много теории и сме разсъждавали неведнъж по тази тема. Най-резониращото с нас заключение е следната съпоставка:

Поколенията преди нас, са се облягали на силни родови връзки и семейните ценности са били на почит. Имало е и силна стигма над разводи, раздели и изневери. Важно е било да се поддържа общество, изградено от стабилни единици – семейства. Голяма част от хората са се обръщали към вярата и към каквото е било на разположение, за да могат да се справят с трудните времена преди и по време на прехода, но най-често са се връщали към семейството като безопасна среда, която ценят, пазят и развиват. В съвремието забелязваме промяна в приоритетите и ценностите. Силно развитият индивидуализъм и консуматорство ни заливат с послания, като: ,,Вземи най-доброто сега, веднага, на момента. Не чакай.”, ,,Ако не те кара да се чувстваш добре, не си струва. Има по-добър вариант, не спирай да търсиш. Ти си НАЙ и заслужаваш най-доброто”, и т.н. 

Ежедневно сме облъчвани с крилати послания и неусетно, желанието ни да притежаваме най-доброто преминава от вещите към взаимоотношенията – принизително овеществяваме връзките си. Постепенно те заприличват на меркантилни бизнес взаимоотношения, в които емоциите нямат място и ценностите са различни от тези на любяща партньорска връзка. 

,,Когато срещна непреодолима трудност, винаги има други доставчици. Все пак живеем в свят на неограничени възможности.” Социалните мрежи се превръщат в шведска маса, а профилите стават апетитни блюда, които изглеждат много по-добре от нашето и започваме да ги желаем. Така се стига до изневери, дистанциране, разводи и разбити семейства. Вместо да се изправим заедно срещу проблема, го поставяме между нас, разделяме се и намираме друг. Уверено се впускаме в нова връзка, вярвайки, че този път ще е различно, че обекта на нашата любов е различен, но в последствие повтаряме отново същата грешка.  До без край. А вече не отговаряме само за себе си.

А децата? Какви са преживяванията на най-малките членове в семействата, за които си говорим? 

Точно това имаме предвид. Всяко дете има право и нужда да има връзка с биологичните си родители. В разбити семейства, в които често след раздялата не се запазват здравословни взаимоотношения, ако въобще се запазят някакви, децата често са най-потърпевши от раздялата. Разбираме, че неуспехът да запазиш една връзка е изключително болезнен. 

Тази Коледа ще е по детски огласена за още едно семейство - проплака бебе Никол

Едва ли можем да си представим в пълнота как подрастващото  възприема настъпващата промяна. Детето има нужда от сигурност и стабилност да расте щастливо, а дори няма разбирането за действията на възрастните и случващото се в семейния им свят. В най-честия случай самотните майки в подобни ситуации не търсят друг партньор, а се отдават на грижите за децата в опит да заемат и двете роли – на баща и майка. Това често е непосилна задача, която натоварва жената със свръхотговорност, а детето – с прекомерни очаквания и изисквания. 

Децата в Handmade семействата имат нужда от време и пространство да възприемат променените условия и присъединяването на новия партньор. Важно е възрастните да проявяват разбиране, търпение, а понякога и стоицизъм към подрастващия в дългосрочен план, за да се свържат с новия участник в системата. 

За бонус-родителя е предизвикателно да изгради взаимоотношения с дете от предишна връзка; да дели любимия човек с детето; да приеме, че е на второ място, особено когато малчуганът е по-малък и има нужда от повече внимание. 

Важно е се отделя време за свързване на всички участници в семейната системата поотделно. Имаме предвид, че често в голямото си желание партньорът и детето да се разбират, майката често се намесва с добри намерения в ролята на буфер. По този начин е възможно да утежнява и забавя така или иначе трудното намиране на пътя им един към друг. Добрите намерения, откритата комуникацията и доверието са ключови за изграждане на стабилни взаимоотношения между отделните членове на семейството. 

Кои са най-големите ви трудности в едно Handmade family?

Тук ще споделим личния ни опит с ясното съзнание, че проблемите на читателите ви могат да са както сходни на нашите, така и строго индивидуални. Разкриваме процесите, пред които сме преминали и трудностите, които сме преодолели на този етап, с цел да помогнем на повече хора да осъзнаят, че си заслужава да инвестират в себе си и любимите си хора. Ето няколко предизвикателства, на които обръщаме допълнително внимание:

От страна на Михаела

В началото беше трудно да искам или приемам помощ от Велин, особено във връзка с детето, вярвайки, че то е само моя отговорност и не бива да го товаря с този ангажимент.

По този начин го държах настрана и той не можеше да се почувства включен в общата семейна динамика. С времето осъзнах, че е важно да си взаимодействаме в процесите.

През полагането на грижи, усилия и инвестиране на себе си в колективното, се създават семейна среда и ценност. 

Български лекари извършиха уникална операция и спасиха живота на недоносено бебенце

•  Доверието – крайно изгубено от предишния травматичен партньорски опит.  Отне ми време и личностна работа да се доверя отново и да започна да виждам човека до мен, без да пренасям травматичния си опит върху него. В една връзка е основополагащо да присъства взаимно доверие, за да може тя да се развива занапред. 
   
• Поставянето на ясна граница между бащата на детето ми и новото ми семейство. Границите все още са актуална тема, която ме провокира често да преосмислям подходите си. Трудността идва от това, че детето е в процес на развитие и спрямо различните етапи на израстване, има различни нужди и възможности. Например, в началото дъщеря ми не преспиваше при баща си, защото беше малка. С времето започна да остава и с преспиване за цял уикенд, което съответно променя плановете и динамиката на всички възрастни, замесени в отглеждането. Различията във възпитанието в двете къщи и подход към детето също е тема, която често обсъждаме с Велин, с оглед интересите на детето. 
   
• Регулиране на комуникацията между партньора ми и бащата на детето ми. Комуникацията между двете страни все още е напрегната и не мога да кажа, че се постига диалог.

От страна на Велин

• Трудно се справях със тежки ситуации, в които любимата ми и я заливат емоциите от нанесената от изоставяне травма на самотна майка.
   
• Отне ми време и практика да се науча в по-трудни моменти да разграничавам причините, пряко свързани с мен, от тези, провокирани от предишната връзка на Михаела. 
   
• Костваше време, усилия и нерви да се справям със новопородени грозни ситуации, обиди и заплахи по мой адрес, викане на полиция, жалби, даване на показания и т.н.
   
• Приемането на Михаела с Ария, а Ария с нейния баща.
   
• Търсене на моето място в семейството, без да водя нейните битки, но да я подкрепям в тях. 

Общи предизвикателства и при двамата --  Михаела и Велин

• Демонстрирането на уважение към неприсъствения родител пред детето в негово отсъствие.
   
• Регулацията на взаимоотношенията на новия партньор с бившият.
   
• Поставянето на границите и уважението между всяко от новосъздадените семейства.
   
• Намиране на време за нас, като нови партньори, особено в по-ранните етапи на развитие на детето.

 Какво ви помага да се справяте с трудностите?

    1. Обичта към половинката. Смисълът, който и двамата виждаме в нашите взаимоотношения. Изградихме любов, която ни кара да искаме да намираме решенията, дори когато трудността ни изглежда непреодолима.
    2. Комуникацията - да бъдеш искрен, да слушаш другия, наистина да чуваш какво казва; да дадеш пространство свободно да споделя емоциите си и историите си. Отне ни две години да се научим да споделяме за травмите си, които чуваме и виждаме съответно в нещата, които казваме и правим един на друг.
    3. Основните елементи в любовта. Подкрепа, разбирателство, грижа, внимание. Малките ежедневни жестове, които показват, че другият ти е ценен, че мисли за теб, че си важна част от живота му.
    4. Самопознанието и себеразвитието - това са важни аспекти в изграждането на хармонична връзка. Всеки от нас положи индивидуални усилия с професионална помощ да разбере какви са бутоните на другия, които идват от минали травматични преживявания.
    5. Доверието, вярата, безопасността във връзката. Стараем се да сме възможно най-съзнателни в обмена помежду ни, особено за по-трудни теми. Споделяме, когато настъпи предизвикателство за един от двама ни и възможно най-често слушателят внимателно и неосъдително възприема. Знаем, че всеки от нас понякога има нужда просто да бъде изслушан и приет такъв, какъвто е.
6. Хуморът, лекотата, спокойствието, интимните моменти. Отне ни малко повече време, за да се сетим, че не можем да стоим постоянно в проблемите. Трябва ни време, само за двама ни, в което нещата просто да са леки. Да не си говорим за проблеми, малко да сменим фокуса, да се освежим, за да имаме отново сили да продължим напред Заедно. 

Биологичен баща vs Емоционален баща

Въпреки че има най-разнообразни варианти, в нашия случай новото попълнение е в ролята на мъжа. Биологичният баща е този, който участва в зачеването на детето и то носи неговия ген. Емоционалният баща е този, който участва във възпитанието, изграждането, развитието и общата грижа за детето в Handmade семейството.

В началото Велин трудно си намираше място във вече стартирано за него семейство, което той просто ,,продължава‘‘. Той не е бащата на това дете, но колкото повече време прекарваше с него, толкова повече му се искаше да бъде. С времето Ария все повече взаимства от поведението на Велин. Тя ежедневно наблюдава как изразяваме любовта и грижата помежду си и все по-силно и се въвлича в процеса. Към ден днешен между Ария и Велин има специална връзка. Тя търси него за определени ситуации, а мен за други, прегръща ни често и споделя емоционалните си преживявания все по-свободно.  По този начин, детето изгражда увереност, че има доверена среда у дома и че двамата сме на нейно разположение. Детската психика е крехка и още от началото беше важно за Велин малката да се чувства важна част от нашето семейство. С постоянство и търпение в отношението си към Ария тя постепенно го прие като неизменна част от ежедневието. Дълъг път изминахме и продължаваме да го крачим смело.

Важно ли е в такива новосъздадени семейства да се създаде собствено дете? Планирате ли ваше дете?

По принцип, би било добре да имат свое дете/ деца, за да закрепят връзката си. Важно е всяка двойка да реши сама за себе си как биха се чувствали най-добре. Ако двамата партньори имат желание и възможност, общото дете често би стабилизирало взаимоотношенията им. Погледнато енергийно – системата се балансира, когато Handmade семейството създаде свое дете. Много ще се радваме да имаме дете. Кога и как ще се случи, за нас не е от значение. Важното е да се случи хармонично и да сме емоционално подготвени за това. Всичко с времето си. 

5-годишният Алекс, роден преждевремнно, има нужда от помощ

Как се справят децата в семейства с повече от двама родители? Няма ли разединения?

Важно е детето от предишната връзка да не е отхвърлено от системата. Наблягаме на това, че децата не бива да се усещат различни. Необходимо е всяко дете да се чувства добре в средата, в която израства, да има усещане за принадлежност, да се чувства у дома си, където е разбрано и в безопасност. Няма значение кой как се нарича.

Имате ли съвети към Handmade семействата?

Препоръчваме всеки да се вслуша в сърцето си и да се увери, че това е нещо, което истински желае. Има твърде много несигурност в този свят и още една такава не носи нищо хубаво. Събирайте се, но не, за да не сте сами, а защото искрените чувства и намерения ви водят. Да се грижиш сам за детето си, в някои случаи е по-здравословният вариант от това то да расте в скандали, липса на любов и уважение между родителите си. Семейство означава спокойна, сигурна и любяща среда за всеки от участниците. 
 
Детето не е играчка и няма нужда от допълнителна нестабилност и напрежение. 

От опита ни с водене на различни терапевтични групи към ,,МЦ д-р. Калчев”, както и индивидуалните и групови терапии към съвместния ни проект ,,Глас и Гняв”, с ръка на сърцето препоръчваме на единиците хора да си позволят и открехнат към подобна помощ и такива изживявания, да се поставят в ситуации, които ще им помогнат да вникнат в себе си. Така по-бързо и качествено може да се опознаят дотам, че най-малко да знаят слабостите си, да ги преработят и подсилят. Нека се върнем към откритата комуникация и любовта. Не сме идеалисти. Тези неща съществуват, възможни са и са постижими. Нека бъдат ценност на всеки, който се нуждае от качествени взаимоотношения. А това е всеки един от нас. Винаги има начин.