Илия Сталев е детски психолог, който вярва, че ключът към успехите в работата с деца е желанието да търсиш и да намираш какво се крие зад всяка беля, страх, усмивка и сълза. „Няма лоши деца, всички деца са добри, но някои понякога се държат неподходящо и ако успеем да погледнем света през техните очи ще разберем защо!“ Той предлага психологическо консултиране за деца и родители, а също и ресурси за деца с фокус върху социално-емоционалното учене. Можете да откриете Илия в неговия личен кабинет в гр. Димитровград, на бул. „Трети март N1“, ет. 2, кабинет 211.


Контакти: [email protected]; https://www.stalev.bg/ 

КАЛКУЛАТОР ЗА КРЪВНА ГРУПА

Потърсихме го, за да си поговорим повече за крехката детска психика, емоциите на малчуганите и отношението на родителите към проблемните изяви на децата им. Благодарим на Илия, че прие нашата покана и откликна с радост на предложението ни. 

  • Неотдавна една майка ни написа следното: „Здравейте! Пиша ви в отчаяние - синът ми е на 2 години и 2 месеца и от известно време е непоносим, дори успява да ме шокира с поведението си. Плаче за всичко, тръшка се, посяга ми, крещи истерично. Най-много ме притеснява, че при забележка от страна на мен или баща му започва да се удря сам. Вчера дори в изблик на гняв към мен, каза, че не ме обича и не ме иска!“ Да започнем отначало - това поведение ли наричаме бебешки пубертет?

Да, това поведение, за което говорите, е характерно за кризата на самоутвърждаването, която разговорно наричаме бебешки пубертет. Също може да бъде срещнат и под друго име – „кризата на опозицията“. Този период е характерен с отрицание на почти всичко от  детето, често от него чуваме само „не“ след „не“ . 

  • Кога започва да се проявява и задължително ли всички деца минават през него? 

Бебешкият пубертет е един от етапите на детското развитие и като всеки друг етап е съпътстван от кризи, които са тест за това дали детето е усвоило необходимите знания и умения. 

Да, всички деца минават през всички етапи на развитие и бебешкият пубертет не прави изключение. Първите прояви на криза могат да започнат от 18 месечна възраст, но пикът ѝ обикновено е около 2.5 - 3 години. 

  • Големият въпрос - как да се справим? 

За да намерим начин да се справим, първо трябва добре да разберем смисъла на този етап от детското развитие. Бебешкият пубертет възниква, защото детето осъзнава и приема, че е напълно отделна единица от майката.  Детето става самостоятелно и опитва да се валидира като такова, както и да опознае границите на позволеното.  

Всъщност да се справим е сравнително лесно, просто трябва да играем с думите, които използваме. 

Важно е да дадем на детето усещане за право на избор, то трябва да остане с впечатление, че неговото мнение е важно за нас. Например, когато избираме облеклото му, да го попитаме дали иска жълтата или синята тениска, каква супа предпочита – пилешка или топчета и т.н.

Лесно е да даваме на детето да прави избори, които имат един и същ краен резултат, в крайна сметка няма значение какъв цвят ще е тениската или каква точно ще е супата. Контролираните избори очертават нашата граница – детето не може да излезе голо или да избере да не обядва. По този начин ние не рискуваме, а детето печели много, демонстрираме  уважение и го учим на отговорност, а човек, който е отговорен и уважава себе си, уважава и другите. Всъщност, начинът по който детето ще премине през този период до голяма степен предопределя бъдещото му поведение, отношението му към себе си и към света.

  • Къде грешат родителите - какво показва вашата практика? 

Основната грешка е, че не са постоянни в подхода си към детето. За да формираме нагласите му към себе си и света е необходимо постоянство. Например, ако сме решили да даваме право на избор на детето какъв цвят да е тениската му, но тази сутрин много закъсняваме и набързо го облечем и задърпаме да излиза, ние правим грешка. Това обърква детето и размива правилата. В такъв момент е силно вероятно детето да направи криза, защото ще иска да валидира себе си, а и ще изпита несигурност. 

  • Наказанието като решение - доколко и в какви граници? 

Наказанията са инструмент в ръцете на родителите и могат да бъдат прилагани, но с тях трябва да се внимава. По същество - те са авторитарен инструмент и като такъв, ако не бъдат използвани правилно, могат да сринат авторитета на родителя. Ключовото при наказанията е, че те трябва да са съобразени с възрастта и особеностите на детето. 

Основна грешка, която допускат родителите, е, че налагат едно наказание и след това неочаквано го отменят по една или друга причина. За да бъдат полезни наказанията, те трябва да са така формулирани, че детето да е наясно за точната причина, поради която е наказано, докога ще продължи наказанието и какво може да направи то, за ви подтикне да отмените взетите мерки.

Ограбва ли яслата част от потенциала на детето - и още полезни съвети за първите години

За мен, наказанията трябва да бъдат крайни решения и да прибягваме до тях тогава, когато ситуацията наистина е много сериозна. Предпочитам да използвам подхода с поощрения - всеки път, когато поведението е подходящо. Поощрението не е задължително да бъде материално, достатъчно е просто да не забравяте да кажете на детето: „браво, страхотен си, гордея се с теб“. 

  • Може ли да стане по-лошо и състоянието да продължи повече от възможността за търпение на родителите?

Винаги може да стане по-лошо. Децата са много изобретателни и ще експериментират по различен начин, за да видят дали могат да постигнат това, което искат. В практиката си съм се сблъсквал с най-различни опити на деца да експериментират с границите. Колкото по-хаотични и непоследователни са подходите на родителите, толкова повече време ще отнеме на детето да се адаптира. Рано или късно детето ще излезе от този период. По-важно е не кога ще излезе, а как ще излезе – като дете с увереност, уважаващо себе си и околните, или като дете с ниска себеоценка и размити граници, възприемащо света за несигурно място. 

  • Какво да предприемем, когато нашето малко дете - 2-3-годишно, удря останалите деца на площадката и не спира, въпреки нашите предупреждения? 

Понякога е наистина трудно, но трябва да запазим самообладание. Това, че детето удря, не означава, че родителите са се провалили с възпитанието или пък, че детето им ще стане побойник, когато порасне.  

Преди да отговоря на въпроса какво може да направим, е добре да кажем няколко думи за причините, поради които детето удря. В тази ранна възраст децата нямат цялостно разбиране върху емоциите, както към своите, така и на другите хора. Те не са развили и чувство на съпричастност. Следователно, тяхната реакция по-скоро е инструмент на изразяване на собствените желания и нужди, отколкото нанасяне на целенасочена вреда върху другите, независимо дали става дума за други деца или за собствените му родители. Най-общо казано децата на тази възраст удрят, защото не знаят какво друго да направят, когато са гневни, тъжни или застрашени. За да се справи родителят с този проблем, трябва да даде алтернативни възможности на детето да изразява чувствата и желанията си. 

Първото нещо, което трябва да направите, е да прекратите ситуацията. Това може да стане като се приближите до детето, приклекнете до него, така че вашите и неговите очи да са на едно ниво и категорично да заявите, че не може да удря в кратко изречение от типа: „Не може да се удряме, защото боли“, „Разбирам, че си тъжен, защото не ти дават количката, но не може да удряш“. По този начин правим кратко, ясно и категорично послание, като в същия момент назоваваме и емоцията, която е провокирала агресията.

Дългите обяснения объркват децата и те не могат да извлекат същественото. Ако това не сработи, може да се премине към техника позната като „Тайм аут“. Отделяте детето от ситуацията за няколко минути и обяснявате, че причината е в удрянето.  Ако след това детето се върне на площадката и удари отново, трябва да вземете категорично решение, ако е необходимо, и да приберете детето у дома. 

Психолог съветва: Не давайте детето на ясла/градина преди 3-годишна възраст
 

Ако държим ясна граница, че удрянето е неприемливо и дадем алтернативи на детето да изразява чувствата си, бързо ще се справим с това поведение. 

  • Възможно ли е в опита си да бъдем добри родители да стигнем дотам, че детето ни да стане разглезено? Как да разберем дали не сме минали някои граници? 

В такива случаи поговорката „пътят към ада е осеян с добри намерения“ важи в пълна сила. Всеки родител иска най-доброто за детето си, иска да го вижда усмихнато и щастливо. Водени от тези желания, лесно може да залитне в удовлетворяването на всяка претенция на детето. Друга причина е страхът на родителя, че не е достатъчно добър родител. Тези мисли и чувства лесно размиват границите, превръщат подходите на родителите в хаотични и непоследователни. След всеки опит за наказание, следва силно чувство на вина и това води до отмяна на наказанието. В крайна сметка се случва така, че детето взима доминираща роля и започва да определя правилата. Добрият родител не е този, който е задоволил всяко желание на детето, а този, който е успял да възпита независим и самостоятелен възрастен с добродетели и ценности. 

  • Каква роля играе разговорът между родителя и детето в подобни, трудни ситуации? 

Разговорът между родителя и детето е важен през цялото детство. Чрез него се изгражда връзка, стимулира се развитието и се оказва подкрепа. В ситуации подобни на тази, за която питате, когато детето е в криза и е афектирано, смисълът на разговора е да остави послание. Необходими са едно до две изречения, от които да става ясно, че детето не е само в ситуацията, то трябва да почувства разбиране и да приеме, че поведението му е неприемливо, за целта е нужен подходящ модел за изразяване. Грешка е да изпаднем в дълбоки обяснения, да очакваме отговори на въпроси и диалог, когато детето е в афект. В такива ситуации децата често дори не чуват какво точно им се говори, а причината за тяхното поведение може да бъде и имено с цел да им бъде обърнато внимание. Ако причината е да привлекат внимание и ние им го дадем с продължителен разговор или умоляване да не правят така, то тогава ние ще стимулираме модела на детето, оставяйки в него усещане, че е печеливш. А печелившите модели се повтарят. 

  • Консултация със специалист – кога е време за нея? 

Психолозите сме тук, за да помагаме. В този ред на мисли, време е за консултация тогава, когато в главата ви се появи мисъл, че може би е добре да се консултирате. 
Все пак има някои неща, които могат да ви ориентират кога да потърсите консултация със специалист. Например, ако неприемливото поведение на детето не само не отшумява, а се задълбочава. Ако забележите продължителна промяна в настроението и навиците му. Ако са настъпили значими промени в семейството или средата на детето. Ако получите такава препоръка от ясла, детска градина или педиатър.  

Срещата с психолог може да остане и само една, в която родителят да получи няколко насоки и да се успокои, че всичко е наред. А ако в действителност има повод за притеснение, най-добре е справянето с проблема да започне навреме.  

3 СЪЕВТА ЗА ЗДРАВА И ПЪЛНОЦЕННА ВРЪЗКА РОДИТЕЛ–ДЕТЕ? 

Да бъдеш родител е най-трудната работа на света, в нея няма почивен ден и носиш цялата отговорност. Все пак, ако имате изградена пълноценна връзка, значително може да улесните куп ситуации. 

  1. Винаги им показвайте безусловната си любов. Преди всичко децата имат нужда да бъдат обичани, дори когато се държат лошо. Разграничавайте поведението от личността им и никога не поставяйте условия, за да ги обичате. 
  2. Отделяйте достатъчно време, за да общувате – общуването започва от раждането на детето, чрез държане в ръце и усмивки, преминава през игра и стига до диалог.
  3. Създайте правила и граници. Разговаряйте с децата за това, което очаквате от тях, и се уверете, че ви разбират. Здравата връзка се основава на сигурност и предвидимост. Все пак тревожността е в неизвестното, нали?
     

ПРОЧЕТИ ОЩЕ