Бременността ми не беше лека, но тревогите и притесненията ми си струваха. Със съпруга ми като всяко младо семейство искахме да имаме дете, на което да се радваме, което да дарим с любовта си и да обградим с грижи и внимание. За щастие не след дълго забременях. Всичко беше страхотно. Бях невероятно щастлива, но за съжаление това не трая дълго. Съвсем в началото на бременността (в 7-ата гестационна седмица) един ден забелязах, че имам кървави петънца по бельото си. Веднага отидох във ВМИ – Стара Загора и там ме приеха в отделението “Патологична бременност”. Кървенето продължи две седмици. Бях под постоянно наблюдение. Изписаха ме чак след месец, но лекарите ме предупредиха да се пазя много и да почивам колкото може повече. В болницата лежах с много мили жени, които непрестанно ме окуражаваха и ми даваха сили да се боря с мрачните мисли. Но като гледах как почти всеки ден приемат по спешност бременни, преживели спонтанен аборт, сърцето ми се свиваше от страх. Притеснявах се какво ли ще се случи с мен. За щастие бебето беше добре. Така мина и вторият месец от моята одисея.
През третия месец си бяхме вкъщи, чувствах се малко по-добре, но трябваше да се пазя. Влязох в четвъртия месец. Точно преди Великден, в четвъртък, боядисвах яйца и със свекърва ми правихме сладки. Тя ги майстореше, а аз само й помагах, като ги поръсвах със захар. Вечерта много силно ме заболя коремът. Наложи се пак да постъпя по спешност със силни контракции в отделението “Патологична бременност”, но в болницата в Казанлък. Лекарите ми поставяха инжекции в продължение на 20 дни – в началото дори през 2–3 часа. Прегледаха ме на ехограф и д-р Димов ми каза, че бебето е добре и няма място за притеснения. Успокои ме и ми обясни, че всеки организъм понася различно бременността и че колкото по-спокойна съм, толкова по-добре е за детето ми.


В болницата всяка седмица ме преглеждаха на ехограф, изследваха ми кръв и урина. За щастие всичките ми резултати бяха в норма. Винаги си записвах с колко милиметра е пораснало моето бебче. Гледах снимките му и им се радвах. Знаех, че това е то и скоро ще го гушкам. Така изминаха и следващите няколко месеца. Имах усещането, че бременността ми няма край. Броях дните и седмиците до термина. Изживявах всяка секунда, всяко ритване на малкото човече. Чудех се дали и другите майки преживяват така тези емоции.
Седмица преди термина ми на поредната консултация резултатите от изследванията ми не бяха много добри. Отново се появиха проблеми и притеснения. Сърдечните тонове на бебето бяха прекалено ускорени и лекарите ми препоръчаха да остана в болницата в Стара Загора. Бях в същото отделение. Правеха запис на сърдечните тонове на бебето през 4–6 часа. Бях под вещото наблюдение на д-р Илиана Колева и на целия екип на отделението. Искам сърдечно да благодаря и на д-р Стефанов, д-р Лазаров, д-р Стоянов. Всички бяха изключително мили и внимателни към мен.

След няколко дни състоянието ми се подобри. Чувствах се отлично. Вече не се страхувах, защото бях на финала, а и бебето сякаш знаеше и се наслаждаваше на всяка секунда в утробата ми.
Изписаха ме от болницата и последната седмица прекарах в обикаляне по магазините. Купихме количка, дрешки, ваничка и какви ли още не дреболии, от които се нуждае бебето. Бях въодушевена от всичко. Количката купихме точно в деня на термина ми. В магазина ме попитаха кога го чакам и след като разбраха датата, много се шегуваха с това. На следващия ден часът дойде. Следобед започнаха леки контракции, но не бяха много ритмични. Отидох в болницата. До вечерта имах 5–6 см разкритие. Свалиха ме в предродилната зала. Поставиха ми система, но контракциите ми пак бяха много неритмични – ту едната беше много силна, ту следващата много слаба. Към 1–2 ч. през нощта лекарите спукаха околоплодния ми мехур. С помощта на д-р Колева и акушерката Косева сутринта се роди моето момиченце Пламена. Показаха ми я и я целунах. Не ми я дадоха да я гушна, защото трябваше да ме зашият след епизиотомията, която се наложи да ми направят.
Два часа по-късно ме заведоха в стаята и вече ми донесоха бебчето. Тогава се почувствах най-щастливата жена на земята.
Сега знам, че всичко хубаво има цена и моята Плами заслужава страданията ми. Тя е спокойно, жизнерадостно и енергично бебе и вече има две зъбчета.