Страхове и тревоги в сърцето на ТАТКО

Един баща наскоро ми каза, че с децата е като с брака – даваш клетва пред бога и пред хората в здраве и болест, в добри и лоши времена да обичаш, уважаваш и пазиш онова, което си създал. Давайки този обет, невинаги осъзнаваме, че той има две противоположни посоки. Едната е да бъдем верни на значимите хора в живота си. Другата е да останем верни на себе си. Тази задача прилича на омагьосан керван, който постоянно кръстосва границите на две царства с напълно различни обичаи и традиции. В едната земя на почит са групата и колективните ценности. В другата – негово височество Аз-ът и индивидуалните му потребности.

За много очакващи дете или настоящи татковци родителството е първото сериозно изпитание пред умението им да постигат баланс между своите собствени желания и ограниченията и изискванията на външния свят. Изкуството на равновесието между нуждите на личността и това, което е над нея, е важно не само за конкретния човек, но и за това на какво той ще успее да научи потомството си. Противно на разпространеното схващане, равновесието е динамична и постоянно променяща се величина. Затова гъвкавостта и стремежът да се учим и развиваме е една от важните предпоставки за успешното родителство. За немалко мъже бащинството отключва сериозни въпроси за живота и бъдещето. Като цяло мъжете доста по-трудно толерират състояния на тревога и безпокойство, затова могат на секундата да отрекат, че преживяват подобни чувства. Когато станат родители, някои от тях се чувстват като качени на увеселително влакче, чиито непредвидими и резки завои предизвикват неприятни спазми в стомаха. Едно от най стряскащите неща за тях е загубата на контрол, усещането, че вече не са способни да владеят и управляват живота си, поне не в степента, в която са могли досега. Проблемът се появява, когато хем искаш да държиш контрола, хем усещаш, че той вече не зависи само от теб, както става, когато детето се появи.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Освен от загуба на контрол, не малко бъдещи татковци се притесняват, че ще трябва да започнат да се занимават с нещо крайно непривично и необичайно. Някои от бащите, които интервюирах, споделиха, че срещат сарказъм и подигравки от приятелите си, които смятат ангажирането с децата за предимно женско занимание. Безспорно сменянето на пелени и бърсането на изплюта на пода храна не са сред топ десет на любимите мъжки занимания, но не малко бащи намират начин да подредят този пъзел по свой, „мъжки” начин. Все повече мъже подхождат към родителството като към интересно и предизвикателно приключение. Както в куест игрите, те се посвещават на определената цел, по пътя към която трупат нов опит, умения и „съкровища” от всякакво естество. Всеки мъж може да открие своя собствен път към бащинството, тъй като не само ние се адаптираме към родителството, но също така адаптираме родителството към себе си. Един татко ми каза, че когато детето му се е родило, той е останал цял месец вкъщи, за да може да се научи да се грижи за него сам, без да зависи непрекъснато от жена си. Свалил е мобилно приложение на телефона си, чрез което е следил кога детето спи, яде и т.н., и така не само е помагал на жена си с грижите, но и се е почувствал по-спокоен и справящ се като баща.

Други татковци се страхуват, че семейният живот и големите отговорности ще ги оплетат в дълбоките си мрежи и ще им отнемат заветната свобода. Добрият баща не е този, който се принася в жертва на родителския олтар, а по-скоро търси баланса и успява да съчетава различни роли. Не само защото така е добре за него, но и защото по този начин дава пример на детето си как да води пълноценен и удовлетворяващ живот. Обикновено за жените е по-типично да се идентифицират напълно с ролята си на майки, но има и мъже, за които е трудно да съхранят останалите аспекти на личността си и се затварят като рак отшелник в черупката на семейството.

По думите на друг баща, мъжете се възприемат като създатели, а детето – като бяла дъска, на която пишат, поради което много от тях се страхуват от сериозната отговорност на бащинството. Той беше намерил своя си начин да се справи с това притеснение, като възприемаше себе си и детето си не като учител и ученик, а като двама ученици, които заедно минават през различни уроци. Лек срещу страха от прекалено голямата отговорност е да третираме децата си като личности още от самото начало, а не като безформено парче глина, на което придаваме очертания и пълним със съдържание.

Все повече бащи се подготвят за родителството, като четат книги, посещават курсове заедно с партньорките си, търсят информация в интернет, като не малка част от тях си дават сметка, че това е само едната страна на монетата. Повече от половината от бащите, с които разговарях, ми казаха, че за тях е било важно да започнат да изграждат връзка с детето си още по време на бременността или скоро след раждането. Обикновено мъжете се притесняват, защото не знаят какво точно да правят. Един баща ми каза, че е свирел често на китара на неродения си син. Мъжът на моя приятелка пееше любимите си парчета на Металика, за да успокои малката си дъщеря, когато имаше колики. Моят собствен баща ни е приспивал с войнишка песен, в която главните действащи лица са били не Зайо и Мечо, а река Ропотамо и горещата рибена чорба.

Важно е татковците да намерят своя собствен език на общуване с бебето. Бъдещите майки могат да ги подкрепят и да им помагат активно в тази предизвикателна задача, вместо да очакват, че мъжете им могат да се справят със същата лекота като тях самите.

За разлика от много жени, мъжете не се питат цял живот какви бащи ще бъдат. Ако все пак сте от малцината, които мислят предва рително по въпроса – не се притеснявайте прекалено, природата се е погрижила за това. Може този факт да ви се стори изненадващ, но хормоните на мъжа също се променят по време на бременността и след раждането, така че да подпомогнат превръщането на мъжа в баща.

Окситоцинът и пролактинът, главните „виновници” за създаване на връзка с бебето, се увеличават, докато тестостеронът спада, така че таткото да може да се концентрира по-добре върху грижите за потомството.

Превръщането на мъжа или жената в родител не се случва с магическа пръчка, не е нещо вродено, както много хора си мислят. Както каза един баща – за да бъдеш родител, трябва да откриеш вътрешната си мотивация, а не да следваш сляпо някакви външни модели или стереотипи. Много от съвременните бащи избират да станат такива осъзнато и с ясна представа за големите промени и нови отговорности, които този избор носи. Те изпитват вътрешно удовлетворение от взаимодействието с детето и участието си в развитието на личността – не само детската, но и своята собствена.