Срамежливите деца обикновено са потиснати. Те просто се нуждаят от повече време, за да се изявят. В по-успешните си дни 3-годишната Ани се осмелява да кимне с глава, в не толкова успешните тя повдига рамене и гледа втренчено в пода. Понякога даже не прави и това – просто се скрива зад мама. Каква ли е причината за това стеснение? Любезната закачка на продавачката, която я пита иска ли бонбон.


Ани се сблъсква с много “трудности” – иска ли бонбон и какъв да е той, да пита ли децата дали може да играе с тях, да се включи ли в тарапаната при раздаването на балони пред магазина... Почти винаги тя остава с празни ръце.

Ако детето ви прилича на Ани, сигурно се безпокоите защо е толкова затворено. Дали е преживяло нещо, което го е направило така свенливо?
Тревогата ви е излишна. Най-нови проучвания на срамежливостта показват, че подчертаната сдържаност е черта на характера, чиито корени са биологични. Все още не е изяснено дали има ген на срамежливостта, или протичането на бременността влияе върху тази черта. Бъдете сигурна обаче, че нито сте виновна за свенливостта на детето си, нито трябва насилствено да го приучвате да я преодолява. Това качество е като сините очи – промяната на цвета е невъзможна.

Кога се появява
Признаци на срамежливост започват да се появяват около втората година на детето. Преди това то може да харесва или да не харесва някоя личност или ситуация. По-силно изразената фаза на страх от непознати не е повод да се прогнозира, че по-късно детето ще е по-стеснително от другите.
Срамежливостта започва тогава, когато родителите усетят, че детето иска нещо, но не смее да помоли за него или да се включи в желаната игра.

Остарели представи
Свенливостта е нещо относително и родителите не бива да забравят това. Поведението, което днес смятате едва ли не за плахо, само преди две поколения се е приемало за добродетелно. Да си сдържан, да не изтъкваш желанията си, а да изчакваш са били ценени добродетели!
Представите днес са различни. Съвременното дете трябва лесно да се адаптира в група и да може да се изявява сред другите. От него се иска бързо и ясно да изразява желанията си. Според родителите дете, което се приспособява бавно и не може да се наложи в групата, няма добри шансове.

Любимци на децата
Колкото и разбираеми да са тревогите ви, свързани със срамежливостта на детето ви, добре е да знаете, че тази черта от характера му прави впечатление само на възрастните. Например възпитателката в детската градина забелязва, когато детето се затруднява да каже нещо, докато това убягва на останалите деца. Случаят с Ани е точно такъв. Децата не й се присмиват, че лесно се изчервява или че последна си взема парче от тортата, с която някое от тях черпи за рождения си ден. Напротив – срамежливите деца често са много обичани в групата. Другите харесват, когато някой не говори толкова много и често правят подаръци на този, който не се блъска винаги напред.
Още един плюс за срамежливите – характерно за тях е постоянството в отношенията с останалите, приятелството с тях е трайно.

Трябва ли да помагате
Срамежливите деца имат нужда от приятелска подкрепа. Тя обаче в никакъв случай не се изразява в груби подканвания от рода на: “Престани най-после да се срамуваш!” Опитайте по друг начин. Например, разбрали сте, че детето ви иска да отиде до площадката с пясък при съседния блок, където децата са построили красив замък. Вземете някоя от любимите му играчки и го придружете дотам. По пътя сигурно ще усетите как колкото повече приближавате до целта, ръчичката му стиска все по-силно ръката ви. Изчакайте, докато натискът намалее и се приближете до другите деца. Сега вашето съкровище има шанс да се осмели да се присъедини към тях и да е добре прието с играчката. Ако не, на другия ден опитайте отново.

Как да му вдъхвате кураж
Създавайте “мостове” за плахото си дете, но не забравяйте, че целта не е да го отучите от срамежливостта. То просто само трябва да се ориентира за начина, по който да я преодолява. Не се тревожете, че то може да е заклеймявано като мамино детенце, ако понякога го придружавате. Децата между 2 и 6 години още не познават такива определения. Те почти не забелязват присъствието на майката или бащата на заден план.
Често родителите се изкушават да заговорят с този-онзи от детската дружина, за да помогнат на детето си по-бързо да се приобщи към играта. Това е разбираемо, но прекалената помощ води до обратен резултат. Детето разбира, че се нуждае от мама и татко, за да се приема от останалите. В случаите на явна намеса другите деца може да откажат да го приемат. Затова най-правилно е присъствието ви до свенливото дете да е дискретно, ненатрапчиво. Проучвания показват още, че повечето свенливи деца притежават висока интелигентност и фантазия. В спокойна семейна среда много от тях развиват умение да се утвърждават и да се справят с помощта на умни стратегии. Малката дъщеря на мои познати кара по-голямата си сестра да поиска в магазина флумастери вместо нея с мотива: ”Аз не мога, защото говоря по-тихо и продавачката може да не ме чуе...”