„Хей, бременните, хваща ли ви вечер съклета в краката? За тези, които не разбират какво значи „съклет", пояснявам. Докато си почивате на дивана или леглото, се появява едно такова гадно усещане в краката. Трябва постоянно да ги движите или масажирате... Отвратително е...”
„Ходя на йoга за бременни, там ни показаха няколко упражнения, но при мен не помагат. Ей, откачам понякога, не мога да заспя, защото все трябва да си търкам краката един в друг. Затова не искам да си лягам вечер. Единствено ме спасява обливането с леденостудена вода.” Тази информация, която си разменят бъдещите майки във форумите, много точно описва синдрома на неспокойните крака. Добрата новина е, че при бременните оплакванията изчезват след раждането, докато останалите хора не могат да се отърват с години от среднощните мъки, без дори да знаят какъв е проблемът им и че може да им се помогне.
Синдромът на неспокойните крака (restless legs syndrome – RLS) е неврологично страдание с разпространение между 5 до 15% . За съжаление, често е пропускано или грешно диагностицирано, обяснява проф. Иван Стайков, д.м., началник на Клиниката по неврология в Токуда болница. Симптомите са с денонощен ритъм, проявяват се главно по време на почивка, вечерно време и през нощта. Обикновено се засилват в първата половина на нощта с пик между 23:00 и 01:00 ч. след полунощ, когато температурата на тялото е най-ниска, и намаляват или напълно изчезват през втората половина на нощта, съвпадащо с нейното повишаване. Пациентите ги описват като сърбеж, болка, мравучкане, крампи, затопляне. Някои наистина разказват, че ги хваща съклет. Това заболяване е уникално по своята характеристика и спада към нарушенията на съня, чиято диагностика се развива активно през последните няколко десетилетия, включително и у нас. Според последната международна класификация има 85 вида нарушения на съня, разделени в осем групи. Една от групите се казва двигателни нарушения, свързани със съня, където попада синдромът на неспокойните крака, уточнява неврологът.
Оплакването зачестява при бременни жени, при болни с бъбречна недостатъчност, с ревматоиден артрит
Жените обикновено са по-често засегнати от мъжете (13,9% към 6,1%).
Основните критерии за диагностициране на проблема са четири:
- o Непреодолимо желание за движение на крайниците поради неприятните усещания в краката, главно в подбедриците и по-рядко в ръцете (едностранно или двустранно).
- o Частично или напълно подобряване след движение, като разходка, масаж, изпъване на крайниците, йога. Пациенти съобщават, че започват да масажират краката си, други танцуват, за да облекчат неприятното изтръпване или мравучкане.
- o Денонощният ритъм на поява на оплакванията е третият критерий. Симптомите се появяват или влошават вечер или през нощта, след което отшумяват.
- o Мравучкането започва или се усилва по време на почивка.
Съществува международна скала за класифициране на пациентите в различни групи според сериозността на проблема – лека, средна, тежка, много тежка степен на RLS.
Сериозен метод за диагностика на RLS е полисомнографският анализ – изследване, което се прави през нощта и обхваща параметри като движение на очите, сърдечна дейност, наситеност на кръвта с кислород, хъркане, дихателни паузи. При него се следят периодичните движения на крайниците по време на сън. Проверява се и как проблемът се повлиява от съответното лечение.
Пациентите най-често се обръщат към личния си лекар заради безсънието поради неприятните усещания, които ги държат будни в първата половина на нощта. То се превръща в хронично безсъние и влошава качеството на живота им, тъй като недостигът на сън води до други сериозни проблеми. Важно е повече хора да знаят за това заболяване, да са по-информирани. Както и че проблемът е чисто неврологичен, че има лечение, което може да облекчи мъките им и да им върне спокойния сън нощем. Не бива да се прибягва до самолечение, да се пият някакви хапове, които са помогнали на приятел или съсед, защото някои медикаменти могат до провокират или влошат състоянието.
„Вече имам сериозен опит с много пациенти, а броят на засегнатите от синдрома е голям – споделя проф. Стайков. – При различните хора заболяването протича различно. Тези с по-тежка форма могат да преживяват кошмара всяка нощ, който ги докарва до полуда. Част от тях се поливат със студена вода, други с топла, трети танцуват фокстрот например. При по-леките форми мъките се повтарят 2–3 или 4–5 пъти седмично.“
Съществуват две клинични форми на RLS – първична и симптоматична или вторична. При първата не могат да се открият други заболявания като причина за болестта. Най-често срещаните симптоматични форми са при бъбречна недостатъчност и при пациенти на хемодиализа. Често се среща и при пациенти с полиневропатия, радикулити, бременност, при ревматоиден артрит, при недостиг на желязо и феритин.
Някои навици могат да засилят оплакванията на пациентите, например пиене на кафе и други кофеинови напитки, алкохол, тютюнопушене. Неврологът съветва още хората и особено бъдещите майки да поддържат хигиена на съня – по възможност да лягат и стават в точно определено време, за да не се „разстройва” биологичният им часовник. Да махнат телевизора или компютъра от спалнята си, дори часовника, за да не ги стресира допълнително. Да избягват хранене след 20 ч., да се движат повече и да спортуват. Разпространява се едно погрешно твърдение, че прекаленото движение може да влоши състоянието на болните. Това не е вярно, дори е точно обратното. По-скоро обездвижването провокира неприятните усещания. Те могат да се появяват при продължителен полет със самолет, седене неподвижно в кино или театър, гипсиране на крайник.
Най-новото обяснение на причините за заболяването се дават от т.нар. желязо-допаминов модел. Ниските стойности на желязото в мозъчно-ликворната субстанция вероятно предизвикват дисфункция на допаминергичната система, което е в патофизиологичната основа на RLS.
Лечението зависи от вида на заболяването и от полисомнографския анализ. Важно е различните медикаменти да се дозират правилно.
Преди това типът страдание се диференцира точно с полисомнографски запис, който се провежда през нощта. RLS е с изразен генетичен компонент и над 50% от пациентите с първична форма на заболяването имат наследствена предразположеност. Среща се 3 до 5 пъти по-често при пациенти с роднини по първа линия, страдащи от синдрома. Заболяването не застрашава пряко живота на пациентите, но може да влоши качеството му.
Текст: Феодорина Ляскова
