Децата знаят точно кога заслужават признание и кога – не. Ако похвалите приповдигнато 2- или 3-годишното си дете и третия път, когато е подредило играчките си, то ще се изненада. Според проф. Ролф Йортер, психолог от Мюнхен, първия път детето се радва на признанието, на високата оценка, на това, че усилието му е забелязано, но при всяка следваща похвала вече чувства, че не го вземат насериозно и дори започва да се съмнява дали пък не му се подиграват. Съветът към родителите е да дозират хвалбите. Похвалата по възможност би трябвало да е конкретна и да амбицира детето. Например: “Къщата, която си нарисувал, е много хубава. Успял си да сложиш прозорците точно където трябва. Ама си забравил вратата – откъде ще влизат живеещите в тази къща?!”


И при хвалбите е като при лекарствата – важна е дозата. Не ги спестявайте, но и не прекалявайте!