Навън е светло, но скоро се стъмва… И така отново и отново… Бебето няма представа що е време. Всъщност и младата майка сякаш изгубва понятие за време. Тя знае само, че то, времето, никога не й стига. За нея животът често изглежда безкраен цикъл, в който неусетно нощта заменя деня… От умора до… много умора.


В този ежедневен кръговрат от задължения (кърмене, преповиване, къпане, домакинстване и т.н.) има и специални мигове от деня, които са способни да й повлияят чудотворно. Например минутите, в които тя изпива сутрешното си капучино на фона на любима песен. С първите ароматни глътки светът вече изглежда по-поносим…

Малките ритуали не само подреждат живота и носят чувство за сигурност, но са важни за малчуганите, защото чрез тях спомените от детството стават топли и уютни.  
Думата ритуал навява мисли за нещо, което е част от „задължителната програма”. Нужно обаче е само малко въображение, за да превърнете ежедневния ритуал и в ежедневно удоволствие. Можете да започнете оттам, откъдето ви се струва най-трудно. Например от плота за преповиване на бебето. Не е голямо удоволствие да сменяш пелени, понякога по десетки пъти на ден. 

Ако обаче решите да превърнете една от поредните смени в малък ритуал за забавление с вашето бебе, съвсем скоро ще усетите, че това не е толкова досадно. След като с охота можете да посветите цяла вечер на клюки с приятелка, защо тогава по време на задължителното преповиване да не отделите 20-ина минути за общуване с бебето, за закачки, смях, масажи и полезна гимнастика?!
Ежедневните ритуали са най-ефикасното средство срещу отчуждението и апатията в семейството. За разлика от религиозните празници обаче тези ритуали нямат сакрален статут. Добре е те да се подлагат на изпитания и да се обновяват. Например веднъж месечно пробвайте да смените обичайните роли в ритуала за лека нощ, по време на който всяка вечер четете приказка за заспиване на малкото ви съкровище. Някой ден помолете тригодишната си дъщеря да разпери крилете на детското си въображение и да ви разкаже приказна история за лека нощ.
Наред с ритуалите преди сън или семейните традиции за уикенда много полезна за детското възпитание е семейната вечеря.
„Вечерното хранене заедно на масата е истинска инвестиция за семейно щастие”, твърди известният датски семеен терапевт Йеспер Юл. Според него този ритуал носи удоволствие дори на най-малките деца, които тепърва прохождат или проговарят.
За жалост обаче, ако има книга на изчезващите ритуали, общата семейна вечеря може да бъде вписана на първите й страници. Не случайно в Дания съществува инициатива, която популяризира възпитателните ползи от семейната вечеря с родителите. Чрез нея се отправя и предизвикателство към датските семейства –
в продължение на два месеца четири пъти в седмицата те да се опитат да събират цялото семейство на вечеря.  
Това обаче не значи на парче пица пред телевизора!
Датският терапевт съветва младите родители да не се изнервят, ако по време на семейната вечеря децата са немирни и нямат търпение да станат от масата, за да си играят.
По-важно от това да следят поведението на децата по време на вечеря е родителите да владеят нервите си.
Докато вечеряте със семейството, дългите разговори по телефона, както и непрестанните забележки и дори крясъци – плод на криворазбрани възпитателни мерки, са строго забранени.
При установяването на ежедневните ритуали според Йеспер Юл акцентът не трябва да е върху създаването на  усещане у детето, че семейният живот зависи изцяло от него. По-важно е то да разбере, а че е значим участник в ежедневието. Ако например сте на екскурзия и искате да посетите известен музей, не се отказвайте само защото на детето няма да му е интересно.
Според терапевта от особено значение е малчуганът да усеща и да вижда как живеят възрастните, докосвайки се до света им именно чрез техните ритуали…

Текст: Виолета Спиридонова, психолог

ПРОЧЕТИ ОЩЕ