Невинаги съдбата ни предоставя възможност да имаме дете, когато го поискаме. Случва се дълго да нямаме подходящ партньор, да гоним кариера или да се лекуваме продължително от тежка болест. И в момента, в който решим да се сдобием с наследник, понякога е късно. Възможно е яйчниковият ни резерв вече да не го позволява. Затова е добре да сме замразили свои яйцеклетки, когато сме в добро здраве и младост.
По тази причина фондация „Майка навреме“ към болница за женско здраве „Надежда“ и тъканна банка „Биорегенерация“ информира младите българки по важните въпроси относно тяхното репродуктивно здраве. Как се прави оценка на яйчниковия резерв, как и колко яйцеклетки се замразяват и къде се съхраняват, обяснява директорът на фондацията Огнян Пелев.
Г-н Пелев, защо е важно да се направи оценка на яйчниковия резерв на жената и как става това?
Важно е, защото профилактичната оценка на яйчниковия резерв е единствената възможност да се установи неговата недостатъчност или изчерпване. Всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки, който с течение на времето намалява и не може да бъде възобновен. Намаляването на броя на яйцеклетките се случва без никакви симптоми. Няма как да разбереш, че качеството им е лошо, ако не ги изследваш. Да, „40 е новото 20“, но не и за женския биологичен часовник. Него не можеш да спреш или забавиш, докато изградиш кариера, срещнеш подходящия партньор, обиколиш света и се забавляваш. В най-общия случай изчерпването се случва сравнително плавно през живота на жената, но цифрите сочат, че около нейните 35–37 години това вече става стремглаво, а след 42–43 години забременяването по естествен начин е с нищожен процент на успеваемост. Затова е важно оценката на яйчниковия резерв да стане част от годишната здравна профилактика, за да може всяка жена да има представа какви са границите на репродуктивните й възможности. Има редица рискови фактори, които оказват влияние върху преждевременното изчерпване на резерва и качеството на клетките: ако майката или бабата са имали ранна менопауза (на 40 години и по-рано); след химиотерапия, тъй като голяма част от медикаментите за борба с раковите клетки поразяват необратимо нежните структури на яйчника и унищожават бъдещите фоликули; при радиация, вкл. лъчетерапия; при автоимунни заболявания, вкл. заболявания на щитовидната жлеза и надбъбречните жлези – уврежданията за яйчниковия резерв са както поради самите механизми на заболяванията, така и поради странични ефекти на някои от използваните лекарства; при хирургични интервенции върху яйчниците или поддържащия им апарат; заради наднормено и поднормено тегло; в резултат на тютюнопушене. Яйцеклетката е колкото силна, толкова и уязвима и се влияе от всевъзможни фактори. Дори смяна на географската ширина може да се отрази на качествата й.
Какво представлява изследването на яйчниковия резерв?
Изследването за оценка на яйчниковия резерв е рутинно. Най-добрият за момента метод протича в два етапа и представлява вземане и изследване на венозна кръв и гинекологичен преглед с ултразвук. Започва се с изследване на хормоните, като това не е нужно да е „на гладно“ – може да се приемат храна и течности преди това. Изследването трябва да се проведе на 2–3-ия ден от месечния цикъл, а ако жената приема хормонални препарати или орални контрацептиви, трябва да ги спре месец по-рано. Изследват се четирите хормона – FSH (фоликулостимулиращ хормон), LH (лутеинизиращ хормон), Е2 (естрадиол) и AMH (Анти-Мюлеров хормон). Ето и малко повече за тях:
- Анти-Мюлеровият хормон (АМН) се отделя от помощните клетки на ранно развиващите се фоликули и показва количеството оставащи яйцеклетки. Приема се от специалистите като най-точния маркер за оценка на яйчниковия резерв.
- Фоликулостимулиращият хормон (FSH) се произвежда от хипофизата със задачата да „буди“ фоликулите в яйчника всеки месец, за да се развие зряла яйцеклетка. С напредването на възрастта и влошаването на яйчниковия резерв фоликулите имат нужда от все по-високи концентрации на FSH, за да се развиват. Стойностите на FSH могат да варират от месец до месец. За да бъдат правилно тълкувани стойностите на FSH, обикновено той се изследва едновременно с два други хормона – LH (лутеинизиращ хормон) и Е2 (естрадиол).
- Лутеинизиращият хормон (LH) се образува в хипофизната жлеза и стимулира окончателното съзряване на фоликулите, разпукването им и овулацията. Изследването му подпомага правилното тълкуване на резултатите от измерването на FSH, като съотношението между стойностите на двата хормона е важен ориентир за специалистите.
- Естрадиолът (Е₂) е главният женски полов хормон, който играе водеща роля за работата на яйчника. Естрадиолът се отделя от растящия фоликул и повишаването на концентрацията му с наближаването на овулацията е знак за хипофизата да намали производството на FSH. Понякога обаче това може да се случи по-рано от обичайното – в началото на цикъла.
Този преждевременен ръст на естрадиола предизвиква изкуствено понижаване на нивата на FSH и така един иначе влошен яйчников резерв може да изглежда привидно нормален. Затова стойността на естрадиола е нужна – показва дали резултатът от измерването на FSH може да се приеме за достоверен, или следва тестът да се повтори в друг цикъл.
След като се направи този кръвен тест нужна ли е консултация със специалист за разясняване на резултатите?
Да, консултацията със специалист по репродуктивна медицина е втората част от изследването. Прегледът с ултразвук трябва да се направи до 10-ия ден от месечния цикъл, преди настъпването на овулация, защото тогава може да се установи броят на видимите фоликули в яйчника. Фоликулите са мехурчета в яйчника, където зреят яйцеклетките. Те са пълни с течност, в която яйцеклетките плуват, растат и се хранят. Определянето на броя им допълва информацията, получена от хормоналните изследвания, и дава основа на репродуктивния специалист за окончателно становище относно състоянието на яйчниковия резерв. Тъй като трябва да се вземат предвид множество фактори, самосиндикалното тълкуване може да подведе жената и да й даде грешна представа за състоянието на резерва й. Възможно е и в различните индивидуални случаи специалистите да препоръчат и допълнителни изследвания в зависимост от личната медицинска история и наличието на рискови фактори.
В кои случаи е добре да се направи замразяване на яйцеклетки?
Смисълът на процедурата по замразяване на яйцеклетки е да се запазят шансовете на жената да бъде майка в бъдещ момент. Ако жената не се чувства готова да бъде майка днес, защото още търси своя партньор (или себе си), върви по академичен или професионален път, предстои й да се подложи на лечение, което може да увреди яйчниците й, замразяването на яйцеклетка дава уникален шанс да се съхрани репродуктивният й потенциал. Но този процес не е панацея и въпреки високия процент успешни бременности, няма 100% гаранция, че от съхранените клетки със сигурност ще се роди дете. Все още има редица обстоятелства, които са извън контрола на специалистите.
Жените погрешно смятат, че замразяването на яйцеклетки се прави само като част от инвитро процедура или че се прилага единствено при жени над 40 години. Прави се при: предстоящо лечение на онкологично заболяване с химио- или лъчетерапия; хирургична интервенция за частично или пълно премахване на единия или и на двата яйчника; ендометриоза; фамилна история на ранна менопауза; проблеми с щитовидната жлеза; автоимунни заболявания; преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв; неузряла връзка и липса на готовност на партньора да стане родител; родители, които биха искали да имат още деца, но по различни причини отлагат това във времето.
Как точно се замразяват яйцеклетките и какъв трябва да е броят им?
При т.нар. витрификация или ултрабързо замразяване, за разлика от старите методи, тук клетките се подготвят за зимен сън с много по-концентрирани криопротектори, а охлаждането им става с мълниеносна скорост. При това се избягва фаталното образуване на ледени кристали и водата в клетката преминава директно в стъклоподобно състояние, което запазва нейната жизнеспособност. До този момент това е най-успешната методика и нашите препоръки са, когато жена реши да замрази яйцеклетки, да потърси място, където се работи именно чрез витрификация.
Процедурата протича в няколко етапа. Всичко започва на 2–3-ия ден от цикъла – преглед и изследване на хормоните E2, FSH и LH, след което според резултатите репродуктивният специалист назначава т.нар. протокол за стимулация, която има за цел да предизвика растежа на повече фоликули посредством стимулиране на яйчниците със специални хормонални препарати. Повечето такива препарати се приемат под формата на подкожни инжекции (тип „писалка“ като при инсулиновите инжекции на диабетиците), които се поставят в корема всеки ден приблизително по едно и също време. Стимулацията продължава около 9 дни. Следва пункция, при която се „събират“ узрелите яйцеклетки от тялото посредством игла, водена непрекъснато под контрол от ултразвукова сонда. Иглата преминава през задната стена на влагалището и стига до яйчника. Фоликуларната течност, в която яйцеклетките „плуват“ и която изпълва фоликула, се изтегля и се събира в епруветки или спринцовки. Веднага след това събраната течност се предава на биолог, който има за задача да „открие“ яйцеклетките под микроскоп, да ги промие и да ги подготви за замразяване. Непосредствено след пункцията квалифицирани ембриолози правят оценка на яйцеклетките за потвърждаване на тяхната степен на зрялост и годността им за замразяване. Поради малките разлики в степента на развитие на фоликулите е възможно някои от събраните яйцеклетки да не са достатъчно зрели.
На събраните яйцеклетки се задава уникален идентификационен номер, под който се регистрират в Изпълнителната агенция по трансплантация към Министерството на здравеопазването. Ако броят или качеството на яйцеклетките не е задоволителни, процедурата може да се повтаря.
Ако жената е с ендометриоза или е била оперирана от това заболяване, не е ли добре да не й се дават хормонални препарати за стимулиране отделянето на повече яйцеклетки и събирането им да се направи на естествен принцип няколко месеца поред?
Стимулациите са строго индивидуални, съобразени са със здравния статус на пациента. В някои от случаите, като при жени със съпътстващи заболявания, фамилна обремененост или др., може да се приложи процедура на т.нар. „естествен цикъл“, без хормонална стимулация или с много слаба такава.
Къде се съхраняват замразените яйцеклетки?
В тъканна криобанка, където стриктно се спазва температурен режим по време на целия срок на тяхното съхранение. Криосъдовете, в които се съхраняват яйцеклетките, са енергонезависими системи, функциониращи с периодично автоматизирано подаване на течен азот с температура –196°С, като биологичният материал се съхранява в т.нар. газова фаза – среда на азотни пари. По този начин крионосителите нямат пряк контакт с течния азот, което елиминира всякакъв риск от замърсяване.
При каква температура се съхраняват яйцеклетките, за колко години и годни ли са след размразяването за инвитро процедура?
Периодично се подава течен азот с температура –96°С, като не трябва да бъде надвишавана температура –140°C. Такива ултраниски температури могат да бъдат достигнати и поддържани единствено с помощта на втечнени газове. При спазване на необходимия температурен режим годността на криосъхранен биологичен материал е теоретично неограничена във времето. Съгласно българското законодателство (Наредба 28 за дейности по асистирана репродукция) препоръчителният срок за съхранение на гамети и ембриони е 5 години.
Като видят ниски стойности на яйчниковия резерв, много лекари днес поставят диагноза менопауза, невъзможност за забременяване, шокират и травмират жените. Но не е ли факт, че някои стойности могат да се подобрят с подходящо хранене и хранителни добавки?
Всеки ще ви каже, че храненето е от изключителна важност на само от гледна точка на репродуктивното здраве. Балансираният прием на здравословна и пълноценна храна може да е ключов фактор както по отношение на веществата, които поемаме с храната, така и за поддържане на оптимално тегло, защото наднорменото и поднорменото тегло са сред рисковите фактори за преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв и влошаване качеството на яйцеклетките. Препоръчително е при наличието на такъв фактор да се потърси консултация със специалист по диетология. Добре е да не се разчита на случайни източници на информация, които могат да са подвеждащи, а да се търсят съветите на квалифициран специалист.
Разговора проведе Румяна Смилкова
